Глобалният петролен пазар навлиза в нова фаза на напрежение, а водещи финансови институции вече коригират очакванията си нагоре. Последната прогноза на Goldman Sachs показва ясно: цените на суровия петрол ще останат високи, а рискът от нови скокове се увеличава.

Според анализ, публикуван от Oilprice.com, инвестиционната банка вече очаква средна цена от 90 долара за барел Brent през четвъртото тримесечие на годината и 83 долара за WTI. Това е поредно повишение на прогнозата, което отразява задълбочаващите се дисбаланси между търсене и предлагане.

В същото време реалните цени на пазара вече надхвърлят тези нива – Brent се търгува около 106 долара за барел, а WTI – близо до 95 долара. Основният фактор остава геополитическата несигурност, включително блокираните преговори между САЩ и Иран, които ограничават възможностите за увеличаване на предлагането.

Анализаторите предупреждават, че пазарът е изправен пред сериозен недостиг. По оценки на Goldman Sachs, загубеното производство в Близкия изток достига 14.5 милиона барела дневно – мащаб, който трудно може да бъде компенсиран в краткосрочен план.

Допълнително напрежение идва от липсата на алтернативни източници. Експерти от ING отбелязват, че пазарът „се затяга всеки ден“, а дефицитът от около 13 милиона барела дневно няма лесно решение. В краткосрочен план запасите – както търговски, така и стратегически – могат частично да запълнят празнината, но това не е устойчив сценарий.

Парадоксално, именно високите цени започват да ограничават потреблението. Goldman Sachs вече очаква глобалното търсене на петрол да спадне с 1.7 милиона барела дневно през текущото тримесечие, както и допълнително свиване през 2026 г.

Това явление, известно като „разрушаване на търсенето“, е естествена реакция на пазара при продължителни ценови шокове. Колкото по-дълго се задържат високите цени, толкова по-силен става натискът върху индустрията, транспорта и потребителите.

Анализът, цитиран от Oilprice.com, подчертава, че ако дефицитът продължи, ще се наложи още по-сериозно свиване на търсенето, за да се балансира пазарът – сценарий, който почти неизбежно означава ново поскъпване.

Както писахме, България се оказва в особена позиция в рамките на европейския пазар. Страната е едновременно сред лидерите по поскъпване на горивата и сред държавите с най-ниски крайни цени.

След ескалацията на напрежението в Близкия изток в началото на 2026 г., цените в ЕС отбелязват значителен ръст – средно 12% при бензина и 26% при дизела. В България обаче увеличението при дизела достига 43% – най-високото в Европейския съюз. При бензина ръстът е около 22%, което поставя страната сред най-засегнатите пазари.

Въпреки това, крайните цени остават сравнително ниски. Към април 2026 г. бензинът в България се търгува около 1.47 евро за литър – едно от най-ниските нива в Европа. За сравнение, в страни като Нидерландия, Германия и Франция цените надхвърлят 2 евро за литър.

Тази „двойна динамика“ – бързо поскъпване, но ниска база – прави българския пазар особено чувствителен към глобалните сътресения. При нов ценови шок ефектът върху домакинствата и бизнеса може да бъде по-рязък, въпреки че номиналните цени остават под средноевропейските.

За бизнеса високите цени на петрола означават нарастващи разходи по цялата верига – от транспорт и логистика до производство и енергия. Това създава вторичен инфлационен натиск, който се пренася върху крайните потребители.

Компаниите вече са изправени пред труден избор: да поемат част от разходите или да ги прехвърлят към цените. И в двата случая ефектът е негативен – или чрез намалени маржове, или чрез спад в търсенето.

Краткосрочната перспектива за петролния пазар остава напрегната. Ограниченото предлагане, геополитическите рискове и изчерпването на резервите създават условия за нови ценови върхове.

В същото време високите цени постепенно подкопават търсенето – процес, който може да стабилизира пазара, но на цената на икономическо забавяне.

В този контекст бизнесът и потребителите навлизат в период на повишена несигурност, в който енергията отново се превръща в ключов фактор за глобалната икономика.