България се оказва в необичайна позиция на фона на енергийната криза през 2026 г. – едновременно сред страните с най-рязко поскъпване на горивата и сред тези с най-ниски крайни цени в Европа. Тази „двойна динамика“ се превръща в ключов индикатор за по-дълбоките процеси на континента, свързани с глобалния петролен пазар.

Контекстът е ясно очертан от международните анализи. Според Goldman Sachs, световният пазар е под силен натиск заради сериозни нарушения в предлагането, като загубите в Близкия изток достигат около 14.5 млн. барела дневно. Банката очаква средни цени от около 90 долара за Brent и 83 долара за WTI в края на годината, но към момента пазарът вече се движи значително над тези нива. Анализ, публикуван от Oilprice.com, подчертава, че именно този недостиг тласка цените нагоре и създава устойчив инфлационен натиск върху горивата в Европа.

След ударите срещу Иран в края на февруари 2026 г. и последвалото нестабилно примирие, цените на горивата в Европа се повишават рязко. Средно за Европейския съюз бензинът поскъпва с около 12%, а дизелът – с 26% спрямо нивата преди кризата. Тази тенденция отразява не само геополитическото напрежение, но и структурния недостиг на суров петрол и рафинирани продукти.

България сред лидерите по поскъпване

На този фон България се откроява като една от най-засегнатите държави по отношение на темпа на поскъпване. При дизела увеличението достига 43% – най-високото в целия Европейски съюз, което поставя страната на първо място по ръст при този тип гориво.

При бензина ситуацията е сходна. Увеличението достига 22%, което нарежда България сред лидерите по поскъпване, наравно с Белгия и Чехия.

За сравнение, големите икономики в ЕС отбелязват по-умерени ръстове. Франция отчита 18% поскъпване при бензина и 36% при дизела, Германия – съответно 15% и 23%, Италия – 7% и 24%, а Испания – едва 3% при бензина, но 27% при дизела. Тези данни показват, че макар поскъпването да е общоевропейско, интензитетът му варира значително между отделните пазари.

Въпреки всичко – сред най-ниските цени в Европа

Парадоксът на българския пазар се проявява ясно в крайните цени. Въпреки рязкото поскъпване, страната остава сред държавите с най-ниски нива на горивата в Европа.

Към 20 април 2026 г. цената на бензина у нас е около 1.47 евро за литър, което поставя България на трето място сред най-евтините пазари, след Малта и Полша. За сравнение, в Нидерландия бензинът достига 2.28 евро за литър, в Германия – 2.11 евро, а във Франция и Гърция цените също надхвърлят 2 евро.

Подобна е картината и при дизела. Въпреки най-силния ръст в ЕС, цените в България остават под средноевропейските. Разликата с най-скъпите пазари е значителна – в Нидерландия дизелът достига 2.30 евро за литър, във Франция – 2.24 евро, а в Германия – 2.13 евро.

Данните ясно показват, че случващото се в България е част от по-широка европейска и глобална тенденция. Геополитическите сътресения водят до рязък ценови скок, последван от частично стабилизиране, но на значително по-високи нива спрямо предкризисния период.

Според Goldman Sachs, този ценови натиск вече започва да оказва влияние върху търсенето, като се очаква спад от около 1.7 млн. барела дневно в глобален мащаб в краткосрочен план. Това означава, че високите цени постепенно ограничават потреблението – процес, който може да стабилизира пазара, но с цената на икономическо забавяне.

Анализът на Oilprice.com допълва, че ако дефицитът в предлагането се запази, пазарът ще изисква още по-високи цени, за да се постигне баланс чрез допълнително „разрушаване на търсенето“.

Именно тук се откроява специфичният риск за България. Ниските крайни цени създават усещане за относителна стабилност, но високият темп на поскъпване показва колко чувствителен е пазарът към външни шокове.

Тази комбинация означава, че при ново покачване на цените на петрола ефектът върху българските потребители и бизнеса може да бъде по-рязък, дори ако страната остане сред „по-евтините“ в Европа.

В крайна сметка България не е изолирана от глобалните процеси – тя е част от система, в която цените се определят от геополитика, недостиг и очаквания. А в тази система технологичните и икономическите сътресения продължават да се натрупват.