На съвместен стрийм Андрей Пионтковски заедно с Роман Цимбалюк @RomanTsymbaliuk в реално време обсъдиха последните новини. По-специално, президентът на САЩ Доналд Тръмп тихо, без излишен шум, е започнал нов етап на натиск върху Русия. Неговата администрация се обърна към съюзниците и партньорите с пряк призив да не купуват руски петрол, подчертавайки, че именно приходите от енергетика остават ключов източник за финансиране на кремълската агресия. Във Вашингтон са уверени: прекъсването на петролния поток ще удари по Москва много по-силно от всички предишни санкции.

Провеждаме телевизионен мост с Вашингтон.
— Андрей Андреевич Пионтковски е на линия. Андрей Андреевич, здравейте.

— Добър ден, Роман.

— Готов ли е Тръмп да довърши диктатора Путин? Андрей Андреевич, нека бързо да анализираме последната седмица в политиката на Съединените щати и не само Съединените щати. Как се планира, и планира ли се изобщо, да се решава руският въпрос, руската проблема, руският кризис, руското нахлуване? Не — руското нахлуване. Какво ще кажете? Аз така разбирам, че Доналд Тръмп, на фона на всичко, което се случва в Щатите, започна да говори по-малко, но колкото по-малко говори, толкова повече смисъл и тежест има в думите му. Говоря за санкциите срещу купувачите на руски петрол. Какво ще кажете?

— Да, ние се разделихме миналия път на моето твърдение, доста твърдо, което често повтарям, че положителните промени в отношението на Тръмп към войната — от откровено проруско преди няколко месеца до умерено проукраинско — са предизвикани не толкова от негови вътрешни размисли и симпатии, а от растящия натиск: много силен натиск от собствената му републиканска партия, от конгресмените и, всъщност, от членовете на собствената му администрация.

В същото време казах, че тази позиция, може би вече вчерашна, но позицията му в последните събития, че Съединените щати продават на европейците оръжие за Украйна, продължават да дават разузнавателна информация и не налагат никакви ограничения върху използването на американско оръжие — дори върху европейско оръжие с американски компоненти — за удари по територията на Русия, е положително явление. Това поне позволява на Украйна да задържи фронта и да спре руското настъпление. Но това е недостатъчно, за да се пречупи ситуацията на бойното поле, което би било напълно възможно при по-благоприятно отношение на Съединените щати. Например с доставки на „томахоук“.

Интересното е, че днес, според мен, Тръмп направи крачка напред от тази позиция.

— Имате предвид „Томахоук“?

— Не, не за томахоуците говоря, но това е свързано. Подкрепата на решителните резолюции на Конгреса и предаването на Томахоуците стояха за него в един и същи баланс: той знае, чувал е, но не го смята за нужно засега. Но една от стъпките той вече сметна за необходима. Днешната му реакция беше много благоприятна: „Да, чувал съм за резолюциите, подкрепям ги“.

Това са резолюции за достатъчно сериозни санкции —  петстотинпроцентови — за страните, които купуват петрол от Русия. И логично би било той да промени отношението си и към „томахоуците“.

— С какво е предизвикано това? Как главата на Кремъл разгневи президента на САЩ?

— Повтарям, всичко, което правеше досега за Украйна, Тръмп го правеше под натиск. А ние чакахме момента, в който Путин най-после ще засегне неговото собствено его — когато Тръмп ще действа не защото го изисква мнозинството в Републиканската партия, а защото самият той иска. Това е важно. Това чакахме. И това, струва ми се, е първият сигнал в тази посока. Можем да изразим известна надежда, че Путин най-после го е ядосал.

— А какво го е предизвикало?

— Струва ми се, има три причини, които могат да внесат антируско начало вече в личното его на Тръмп. А когато егото му е засегнато, той няма да пощади никого — не само ще скъса с Путин, той ще скъса и със света, ако се наложи.

Първо — огромният скандал с записите на Епстийн. Вчера Тръмп фактически се предаде под натиска на собствената си партия. Той разбра неизбежното — че каквото и да прави, за да спре публикуването на записите, мнозинството републиканци ще гласуват „за“. И той вече призова републиканците да гласуват.

А какво го тревожеше? Тревожеше го нещо изненадващо, което излезе наяве в частите, които вече са публикувани: сензационни имейли на Епстийн за това, че той се е срещал с Чуркин, руски дипломат, постоянен представител на Русия в ООН тогава, и се е кореспондирал с норвежкия премиер, като е искал контакт с Лавров, за да предаде на Путин компромат срещу Тръмп.

Какъв компромат е имал Епстийн? Ами, че Тръмп е бил замесен в неговите истории.

— Андрей Андреевич, значи Тръмп тук излиза пострадалата страна? Ако приятелите му са го предавали на руснаците?

— Ето точно — пострадалата страна трябва да се възмути. И сега всяко подозрение към него, че има някакво особено отношение към Путин, работи срещу него — в светлината на същите тези обвинения. След като загуби битката за записите, единствената му линия е да се дистанцира максимално и да бъде възможно най-остър към Путин.

Втората причина — ядрените заплахи. След предупрежденията към Си и Моди за недопустимостта на ядрен шантаж, изглеждаше, че Русия е оставила темата. Но изведнъж Путин започна да се възбужда по нея.

Двамата братя Ковалчук са му внушили, че той е спасил Русия от ядрено унищожение, като е създал ново „немислимо“ оръжие — „Буревестник“ и подводния „Посейдон“. И че уж американската ПРО била непроходима.

Това е абсолютна лудост — проекти, отхвърлени преди десетилетия. „Летящи Чернобили“, нищо повече.

И Тръмп — по неговия си примитивен стил — не може да не отговори. Той започна да повтаря това. И така, сам без да иска, възобнови ядрената ескалация.

Трето — Венецуела. Тръмп се готви да нанесе удар по Мадуро. И след всичко, което каза публично, той вече не може да отстъпи. А руската пропаганда не спира да обвинява „американския империализъм“, което също го дразни.

И така, от всички страни клин след клин. Има предпоставки Тръмп лично да се обиди на Путин и да се ръководи не от конюнктурата в Републиканската партия, а от собствените си амбиции.

— Правилно ли разбирам, че записите на Епстийн, ако всичко продължи така, може дори да изиграят в полза не на Русия, а на Украйна?

— Разбира се. Украйна има нужда от личен антипутински мотив у Тръмп. Вижте последната му среща със Зеленски. Външно всичко беше прекрасно, но истинската позиция на Тръмп беше изключително неприятна. Стана ясно, че въпреки официалната му линия — прекратяване на огъня по линията на съприкосновението — Тръмп в остър тон, чрез двамата си проруски хора, е натискал Зеленски да приеме условията на Путин, а не неговите собствени. Зеленски устоя — и добре, че го направи.

Това показва, че официалната проукраинска позиция на Тръмп е изцяло под натиска на републиканците, а не лична.

Но ако личният мотив се появи — тогава може да има истинска подкрепа: „томахоуци“, още оръжие, без ограничения.

— Андрей Андреевич, след като заговорихме за записи — в Щатите има техни записи, у нас — наши. Вие вероятно сте чули за нашия мега-корупционен скандал. Приятели на президента, приятели от детството… Ясно е, че не се бъркате във вътрешните ни дела, но въпросът е очевиден: ще повлияе ли този скандал на подкрепата за Украйна?

— Преди всичко моето отношение към фигурантите на „Миндичгейт“ — тези братя, не помня фамилията — те заслужават да бъдат разстреляни пред строя на украинските войници за това, което са направили.

Но как ще повлияе? През последните дни руските канали, не само кремълските, а и „либералните“, буквално се давят в ехидни коментари. Появи се нов „герой“ — някакъв германски аналитик Льопке, който навсякъде разказва как всичко е лошо в Украйна и тя ще загуби.

И всички казват: „А сега, сега да видите как Западът ще приеме Зеленски!“

Е, видяхме го. Срещата с Макрон беше безпрецедентна. Макрон лично посрещна самолета му на военната база с почетен караул, със самолети „Рафал“, които Франция ще предаде на Украйна.

Там подписаха историческо споразумение за създаване на общ европейски военно-промишлен комплекс за защита на Европа.