Интервю на Игор Яковенко

В съвместен стрийм руският анализатор в изгнание проф. Андрей Пионтковски и бившият председател на Съюза на руските журналисти  Игор Яковенко обсъдиха последните новини.

„Срещата на върха в Аляска“ и срещата на президента на Украйна Володимир Зеленски с Доналд Тръмп се превърнаха в централно събитие на световната политика. Резултатът от тези преговори стана решението за начало на подготовка на преки преговори между Русия и Украйна.

Андрей Пионтковски  сподели прогнози какви варианти могат да възникнат в хода на преговорите на Володимир Зеленски и Путин и какво заплашва Украйна и Запада. Главният въпрос – има ли шанс за мир или Кремъл отново ще се опита да наложи своите условия за прекратяване на огъня.

-Добър вечер, скъпи приятели. Казвам се Игор Яковенко. В Киев сега е 19:40. И както обикновено по това време имаме беседа, сверяване на часовниците с Андрей Андреевич Пионтковски. Андрей Андреевич, добър вечер. Радвам се да ви видя. Благодаря, че сте с нас.

-Добър ден, Игор, взаимно.

-Андрей Андреевич, общите ви впечатления след тези два тура, двете срещи на върха? От една страна, мина седмица от Аляска – първият юбилей. А след Аляска веднага Белият дом. Тоест това са свързани събития, не си струва вече да се разглеждат отделно. Моля ви, какво стана след тях? 

-Днес сутринта бе обявено, че в 12 часа във Вашингтон, буквално по времето когато започнахме разговора, Тръмп ще направи изявление за Украйна. Първата ми мисъл беше да ви предложа да отложим беседата с час. Но после разбрах, че е безсмислено, защото потокът му от изказвания вече няма никакво значение. Това е случайна подборка от взаимно противоречиви фрази. Ще обсъдим някои от тях, най-ярките. Имаше доста явно проруски, но и такива по-скоро проукраински. И затова вече няма значение какво ще каже. Важно е какво ще прави и в какви рамки действа.

А тук се очерта определена инвариантна схема, положителна за Украйна. Ако помните нашата беседа преди седмица, аз се отнесох много отрицателно към резултатите от Аляска. Това беше повторение на Хелзинки. Той има някаква удивителна физиологична зависимост от нашия диктатор. Изстива, вледенява и възприема всяка негова информация като заповед за действие. Буквално за няколко часа разговор се отказа от месеци рекламираната идея за прекратяване на огъня. И се върна с ултиматум към Зеленски – нагъл ултиматум: „Дайте ми териториите на Донбас, които не успях да завладея с военна сила от 2014 година. Дайте ми Краматорск, Славянск, Константиновка – и тогава може би ще се съглася на примирие.“ След това имаше много характерни изказвания сред т.нар. „добри руснаци“. Не искам да споменавам имена, но това е категория хора, които от някаква морална висота разпределят отговорността за войната равномерно – и на Путин, и на Зеленски. Те приеха този ултиматум с ентусиазъм. Основният им коментар беше: „Зеленски е в безизходица. Или ще приеме ултиматума на Путин и ще предаде териториите без бой – тогава ще загуби властта. Или ще откаже – и тогава Тръмп ще му причини нещо ужасно.“ Но какво може да направи Тръмп ужасно?

И тук трябва да кажем, че има неща, които Тръмп вече не може да върне назад. Колкото и да е недоброжелателен към Зеленски и благосклонен към Путин, той никога няма да се откаже от постигнатата преди месец на срещата на върха на НАТО блестяща комбинация от гледна точка на европейците: че европейците ще плащат за военната помощ, купувайки оръжие от американците. Това изцяло променя ситуацията. Така продажбата на оръжие за Украйна вече не изглежда като благотворителност, а като победа и изгодна сделка.

И в Белия дом срещата повтори модела от Хага: европейците въздействаха на Тръмп чрез комплименти и ласкателства, но по различен начин от Путин. Той разцъфтя в тази атмосфера и изглеждаше съвсем друг човек. Най-важното е, че Украйна вече не беше в ролята на просител. Тя заяви, че ще похарчи 100 млрд. долара за оръжие. А САЩ инвестират 50 млрд. долара в украинското производство на дронове. Това не е помощ за Украйна, а помощ за самите САЩ, защото дроновете са решаващи в съвременната война. 

Украйна вече е не получател, а донор на сигурност – и за Европа, и за Америка. Затова, колкото и да говори Тръмп каквото си иска, потокът оръжие ще продължи без прекъсване. Европа трябва да използва следващите два месеца, за да промени радикално линията на фронта в своя полза. Иначе Путин ще се опита да продаде войната като „частична победа“, ако получи част от Донбас. Но без това той е обречен на политически крах в своя бункер. Така че никой няма да даде на Путин тези територии. И двамата – и Зеленски, и Путин – вече по същество са приели „корейския вариант“: замразяване на войната по линия на разделение. Но сега битката е за това къде точно ще мине тази линия. Европа има картбланш да доставя всякакво количество оръжие. Това е шансът. Ако го използва, линията на прекратяване на огъня ще бъде изгодна за Украйна, а Путин  ще бъде унищожен политически. Що се отнася до гаранциите за сигурност – Путин няма думата. Гаранциите ще се осигурят от миротворчески сили на няколко европейски държави, подкрепени от САЩ във въздуха. Това вече се обсъжда като решено. Финансирането също е осигурено чрез тези 100 млрд. долара украински разходи. Ето така аз виждам ситуацията към днешния ден.

-Андрей Андреевич, тези два поста на Тръмп, за които вече казахте – от една страна ругатни към Байдън, от друга страна снимки, където сочи с пръст първо в гърдите на Путин, после в гърдите на Хрушчов… Смисълът е, че Тръмп е за това Украйна да атакува. Но с какво? С далекобойни ракети. Следва ли от това, че Тръмп е готов да предостави „Томахоук“ на Украйна?

-Виждате ли, аз винаги разделям две неща, странно. Има твърд минимум, от който той никога няма да отстъпи. Това са доставките вече в големи количества. А що се отнася до повече – той е способен и на повече, в зависимост от колебанията в настроението му.

Може и „Томахоук“, но трябва да се разчита на това, че всяко оръжие, което те поискат, – онова, което Байдън отказваше, за което се вдигаше шум, например далечината на ракетите ATACMS – всичко това ще бъде решено.

Освен това, пак ще се върна към канцлера Мерц, да, и „Таурус“, и без „Томахоук“ може да се мине. Във всеки случай сега всичко зависи не толкова от Тръмп, колкото от Европа.

А защо с Тръмп трябва да се внимава толкова? Може би ако сутринта, когато обмислях концепцията на нашето предаване, аз бих се изказал дори още по-силно „протръмпистки“, но той пак не издържа – днес отново изтърси нещо.

В Украйна също вероятно обърнаха внимание. Той се обади на Орбан, за да потърси съчувствие по повод ударите на „лошите украинци“ по нефтопровода. Това било много лошо – да се лишава Унгария от евтин руски нефт.

Да говори може каквото си иска. Колебанията му могат да бъдат във всякаква посока, дори и максимални колебания в положителна посока – например да даде „Томахоук“. Но за нашите цели, за нашата победа, е достатъчно да се промени стратегическата линия срещу Путин – дори не радикално, а просто осезаемо в наша полза – в рамките на два месеца.

Ако Европа организирано и ефективно се възползва от тази американска помощ, то сега просто трябва да се засипе украинската армия с това оръжие.

-Андрей Андреевич, вече имаме три и половина години голяма война. Вашата оценка – ще се срещнем ли през февруари следващата година и ще обсъждаме четири години голяма война?

-На мен много ми се струва, че голямата война ще приключи през октомври-ноември. Европейците сега имат всичко за това – и политическа воля, и оръжие, и решимост. Остава само една област, разбира се – да се изправят директно срещу руснаците. С това те отдавна не са се занимавали. Те сега са готови да влязат като миротворци на линията след прекратяване на огъня.

А за да се съгласи Путин на прекратяване на огъня, той трябва да претърпи сериозно поражение именно в тези два месеца. Тези два месеца са ключови.

-Андрей Андреевич, както обикновено в нашите разговори – завършете с отговори на въпроси, които аз не съм задал. Какво важно не обсъдихме с вас?

-Не е важно, но е много забавно и интересно. Има един, Сергей Марков.

-О, да. Това е анекдот. Той беше обявен за „чужд агент“, а сега повтаря едно и също.

-Аз не съм склонен да го приравнявам с големите играчи, но помните онези Зиновиевци и Каменевци – те викаха до стената: „Случи се чудовищна грешка! Обадете се на другаря Сталин!“ Ето сега Марков публикува едно след друго: „Случи се чудовищна грешка! Обадете се, моля, на другаря Путин! Аз 25 години подкрепях другаря Путин!“

А той знае какво го чака. В такива случаи този „офицер от богданистките войски“ трябва да се „разложи пред партията“, да измие с кръв на Донбас вината си пред партията.

Да. Човек, който е свикнал, както се казва, да работи с мускулест, натоварен език. А тук вече… Показателно е. Това е първият случай, когато започват да унищожават своите, своята номенклатура. Империята изяжда децата си. Много забавно.

Да, пак същият текст: „Случи се чудовищна грешка“.