Руският анализатор в изгнание проф. Андрей Пионтковски и руският адвокат и природозащитник Марк Фейгин обсъдиха основните теми около войната на Русия срещу Украйна, както и основните новини на международната сцена към 3 септември. По-специално, президентът на САЩ Доналд Тръмп изненадва със своята позиция, особено във войната на Русия срещу Украйна.

–– Ние го нарекохме конвулсии на американоцентричния свят и решихме да обсъдим това в познатата ретроспектива – от събитията в Пекин, свързани с ШОС, до днешния удар в Катар от израелската авиация по членове на политбюро на Хамас, които пребивават там, и реакцията на Тръмп, и в негово лице – на американската администрация на всичко това. И първото, и второто, и третото. Между другото, Тръмп заяви, че – цитирам по кремълски източник – Москва протакала във времето. Той обвини Русия, че уж отлага решението за конфликта в Украйна. Подчертавам – това е кремълски източник, аз го цитирам. Но едновременно с това американската администрация коментира, че Тръмп счита инцидента в Доха за печален, но възможен шанс за мир. Президентът смята Катар за важен съюзник на САЩ и изрази съжаление, че ударът на Израел се е случил на негова територия. Аз предлагам да започнем, като направим равносметка за Пекин, за претенцията на Китай за глобално управление и за съюза около него, където Москва е важен, макар и сателитен съюзник. И същевременно – реакцията на Белия дом, в лицето на Тръмп, която беше обидена и вяла: „Ние толкова искахме да откъснем Москва от Пекин, а ето – Дели и Москва се обединяват срещу нас.“ Нека започнем оттук, после да преминем към войната в Украйна и към Близкия изток.

–– Знаете ли, днес заглавието ни е абсолютно точно – „Конвулсиите на американоцентричния свят“. Тръмп съзнателно и демонстративно се отказа от ролята на лидер на свободния свят. Той дори не направи специално изявление – просто в неговия речник и ментален свят няма такова понятие като „свободен свят“. За него има само „силни момчета“ по различни региони, с които трябва да се уреждат „работни отношения“. И в центъра на вниманието през последните 4 години е руско-украинската война.  Тръмп десетки пъти демонстрира, че отношението му към Путин е далеч по-благосклонно, отколкото към Зеленски. Путин – той го разбира: „силен, правилен пич“, авторитарен лидер, от когото Тръмп би искал да вземе пример за вътрешната си политика, ако не му пречеха институциите, съдилищата и т.н. Към Зеленски е враждебен – и това никога няма да се промени.

 Сега светът е в ситуация, подобна на предишни кризисни моменти, когато е имало заплаха за самото съществуване на свободния свят. Демонстрацията на единство в Пекин, плюс напълно безотговорното поведение на бившия лидер на свободния свят, създадоха вакуум. И това не започна изведнъж, а още през февруари на ежегодната конференция по сигурността в Мюнхен, когато двама високопоставени американски чиновници – вицепрезидентът Пенс и министърът на отбраната Матис – казаха на европейските съюзници, че САЩ вече не могат да концентрират интересите си за сигурност върху Европа. Европа трябва сама да се грижи за сигурността си.

 Така беше формулирана доктрината на тръмповата външна политика: основният враг е Китай и трябва да се направи всичко, за да се откъсне Русия от Китай. И за това – да се направят отстъпки на Путин, например в Украйна. Резултатът е, че Русия стана още по-тясно свързана с Китай, фактически васал на Китай, зависим в енергетиката, в търговията и в достъпа до технологии. Това е провал на първата предпоставка. Втората – как изобщо Тръмп ще се противопостави на Китай? Китай обединява значителна част от света около себе си. До Путин седи Ким Чен Ун, вече доказал военния си ресурс в Украйна. А утре Китай може да започне операция за Тайван – какво ще направи тогава Тръмп?

 Всички предишни четирима президенти на САЩ градяха съюзи – като квадрата САЩ–Япония–Индия–Австралия срещу Китай. Сега виждаме Моди, прегръщащ се с Путин в Пекин. Опасността е огромна – реален шанс злото да надделее над свободния свят заради неадекватността на неговите лидери. Но Западът осъзна тази заплаха. Европа разбра, че единствената европейска армия в обозримо бъдеще е украинската, която защитава континента.

 В крайна сметка, конференцията в Мюнхен доведе до гениалната европейска операция „Папочка“, която използва единственото слабо място на Тръмп – неговото тщеславие. Европейците му „подариха победа“: увеличиха военните разходи до 5% и поеха цялото финансиране за американското оръжие за Украйна. Иначе Зеленски трябваше да проси оръжие от САЩ. Тръмп го представи като своя вътрешнополитическа победа. Това не само закрепи европейската позиция, но и ангажира американския военно-промишлен комплекс. 

 В САЩ се появиха нови военни технологични компании, вече с големи поръчки – например за 3500 ракети за Украйна с далечина 450 км, от които първите 80 ще бъдат доставени на Украйна в рамките на месец. В комбинация със 100 самолета F-16 , които вече има Украйна, това може сериозно да промени ситуацията на фронта до края на есента. Европа има шанс да „затрупа“ Украйна с оръжие и да промени линията на фронта. Не само да провали лятното настъпление, но и да напредне на Изток. Това ше има огромно психологическо въздействие върху Путин, негоивя бункер и цяла Русия.

Що се отнася до Тръмп, той прави противоречиви изявления всеки ден, обещава санкции срещу Путин, които после не изпълнява. Путин усеща, че няма да има последствия, и се държи още по-нагло – удари по Донбас, десетки жертви. Но важното е, че днес в Конгреса и в Републиканската партия има огромно мнозинство в подкрепа на Украйна. Това не позволява на Тръмп да промени съществено политиката на доставки на оръжие.

 Виждаме, че Европа, особено Германия, промени конституцията си, за да увеличи разходите за отбрана. Германия и други вече няма да могат да се крият зад формулата „нека първо американците“. Сега съчетанието от F-16 с нови ракети може да реши ключови задачи – включително унищожаването на Кримската групировка и Керченския мост. Оставащите два месеца ще бъдат решаващи за украинската война. За Европа и Украйна сега най-важното е гарантираното снабдяване с оръжие с всякаква необходима далекобойност. Санкциите са второстепенни – оръжието е решаващо.

–– Андрей Андреевич, а какво ще кажете за Тръмп, за неговия спецпратеник Виткоф и провала с Хамас и Иран? В крайна сметка, САЩ не успяха да договорят освобождаването на заложниците, което доведе до сегашните удари по Газа и Катар.Там САЩ също нищо не направиха. Така сякаш Тръмп се закопава? Как оценявате събитията в Близкия Изток?

–– В Близкия изток виждаме различна картина – Израел самостоятелно защитава себе си. Тръмп му помагаше само частично. Израел действа независимо и ще довърши Хамас, а после ще се върне към главния враг – Иран. Това ще бъде финалът на близкоизточната история – падането на режима в Техеран... Нетаняху не се е отказал от идеята физическия да унищожи аятолаха, ще се върне към това.

–– Добре, но означава ли събитието в Пекин, че връщане към стария американоцентричен свят вече е невъзможно?

–– След войната лидерството на свободния свят ще принадлежи на други държави. Аз съм убеден, че Украйна ще бъде един от тези лидери – заедно с Европа. Америка се покри с позор – и не само заради Тръмп. Още Обама каза в интервю за „Атлантик“, че „Русия винаги ще иска Украйна повече, отколкото Западът иска да я защитава“. Тази линия я следваха всички президенти. И Байдън, със своето колебание и мюнхенската сделка с Путин, също носи вина.

–– Така че това не е само позорът на Тръмп, а на цялата американска политика. И ще е много трудно Америка да се „измие“ от този позор. Но именно това ще реши как тя ще се държи в решителния етап на войната.