Николай Василев

Очаквано (поне за мен - писах за това в предишния си пост), Европейският парламент не се ангажира с позиция по темата съществуват ли македонски идентитет и език и откога датират те. Това безспорно е победа за българската дипломация, но нека не се лъжем. Това е пирова победа. Тя ще генерира гняв край Вардара, разколебаване в европейската идентичност на РС Македония и още по-изострена враждебност срещу България. Ще даде и нов импулс за интегриране на Македония в описаното от доклада антиевропейско раково образувание, наречено "Сръбски свят". 

Истинската победа ще дойде, когато значим брой македонци - хора които нямат дилеми относно своята македонска езикова и национална идентичност, бъдат убедени, че най-добрият начин да ги съхранят и развият е

като обективизират историята си

Като преосмислят заклинанието, че видите ли през вековете съществувал македонски народ, различен от българския, който си говорел на македонски език, различен от българския, ама българите винаги се опитвали да го окупират и асимилират. Частично успели, участвали в разкъсването на родината им, но и до днес потискат македонско малцинство и имат нечисти намерения към Македония.

Повечето македонци са чули този наратив от своите родители и своите учители. Не трябва да се учудваме, че им е много трудно да го отхвърлят. И все пак там през последните три десетилетия се намериха храбри политици и интелектуалци, които прозряха, че поради тоталното му разминаване с историческите факти, този наратив е вреден за Македония. И че е нужен силен емоционален заряд срещу България и българите, за да може съвременния човек, който има лесен достъп до историческа и популярна литература, да продължи да го отстоява. В атмосфера на конфронтация някои ще се обявят за българи, но огромното мнозинство ще се настрои още по-силно срещу тях и срещу нас  Премиерът Мицковски призова македонците

да се обединят в съпротивата срещу България

около духа на Крушовския манифест, при все, че няма как да не знае, че той е част от литературно произведение написано двадесет години след въстанието, докато автентичното възвание на водачите на Илинденското въстание е написано на книжовен български! Но за съжаление, много позиции изразявани от България през последните десетилетия наливат вода във воденицата на такива като Мицковски! 

Няма да излезем от омагьосания кръг,, ако и ние не преосмислим историята. Ако не си отговорим на въпроса как наистина се е стигнало до формирането на съвременните македонски идентитет и език. И докато не разберем, че изграждането им е било ключово за изваждането на Вардарска Македония от международно признатите граници на Сърбия - първо в рамките на Югославия, а след това и извън нея. Вярно е, че в определени исторически моменти, македонците е трябвало да демонстрират враждебност към България и лоялност към Югославия,, за да си отвоюват определена автономия.

Но за много това е било мимикрия. 

След 1991 г. Гърция се опита да задържи Македония в една по-малка Югославия, но това се провали защото в страната все пак имаше достатъчно сили, които искаха независимост. България тогава се оказа на висота, оказа голяма помощ на Македония и последствията от Първата национална катастрофа (сполетяла ни след Междусъюзническата война, когато Сърбия и Гърция придобиха обща граница)  бяха успешно преодолени. Българското геополитическо положение рязко се подобри. През следващите десетилетия целта на Гърция беше да "натрие носа" на македонците и тя частично успя, като я накара да си смени името. Целта на България трябваше да бъде да спечели сърцата на колкото си може повече от тях и тя се провали. Дори когато премиери като Любчо Георгиевски, Владо Бучковски и Зоран Заев се опитваха да постигнат пробив в отношенията. Но за нас нищо не беше достатъчно. В резултат спомогнахме за изборната победа на Християн Мицковски. 

Когато България наложи ветото, когато излезе с нелепия Меморандум, когато БАН излезе със своите неадекватни позиции, предсказах нова национална катастрофа. Включването на Македония в т.н. "Сръбски свят" или дълготрайната ѝ изолация от ЕС ще е бъдат именно това.   Продължим ли с нелепото: "Какъв македонски идентитет? Какъв македонски език? Гледайте си вашата история след 1944!"

ни чака тежко поражение

Ако искаме да се върнем към духа на Илинденския договор от 1 август 2017 г, трябва да си спомним, че той формулира две държави, два народа с обща история (общо културноисторическо наследство) Никой не може да го открадне от другия. Но и никой не бива да го преиначава. Както писах, Съвременните македонци имат пълното право да се идентифицират с Гоце Делчев, с Кузман Шапкарев, с братята Миладиновци итн, без да се считат за българи, но и без да отричат българската им идентичност в контекста на епохите. А и съвременните българи трябва да си дават сметка, че без изграждането на македонската нация - тези личности можеше да бъдат напълно забравени край Вардара!

(Докато подготвях този текст видях че един български евродепутат - Радан Кънев, да предупреждава да не се отдаваме на еуфория. А да се замислим как да се държим спрямо Северна Македония от сега нататък! Можем само да го поздравим и да се вслушаме в неговите слова.)