Ще има ли реална борба с корупцията, или само политическа битка на принципа "законът МИ е по-добър от закона ТИ"?

След като над десет години Брюксел критикува България заради липса на резултати в борбата срещу корупцията, и управляващият ГЕРБ, и опозицията в лицето на БСП се заеха да изготвят проекти за антикорупционни закони. Това е поредният опит за приемане на такъв нормативен акт. В края на мандата на предишния парламент от програмата на правната комисия и Народното събрание отпадна проектът, известен като закона на тогавашния вицепремиер Меглена Кунева.

След поредица от обсъждания и двата проекта бяха разкритикувани от представители на съдебната власт и неправителствения сектор, като особено остри бяха критиките на проекта на ГЕРБ. До степен, че трябва да се пренапише изцяло.

По какво си приличат и се различават двата проектозакона.

Разликите

По-съществено значение имат разликите между тях, които се изразяват най-общо в това, че БСП вижда антикорупционния орган като разследващ, а според ГЕРБ той трябва да налага само административни санкции. Освен това според ГЕРБ шефът на структурата, наречена комисия, трябва да се назначава от Народното събрание, а според левицата, която назовава новия орган специализирана агенция "Антикорупция", трябва да се назначава от президента, като равноотдалечен от партиите и от трите власти. Третата съществена разлика е, че ГЕРБ вижда новият антикорупционен орган като стъпил основно върху дейността на сегашната Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), която не е включена в антикорупционния орган според проекта на БСП.

1. Различно наименование

ГЕРБ е нарекъл органа Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. БСП - специализирана агенция "Антикорупция".

2. Различни функции

В проекта на ГЕРБ е заложена възможността за оперативно-издирвателна дейност, т.е. ако я сравним с работата по разкриване на престъпления, това е предварителната полицейска работа, преди да се е намесил прокурор и да е започнало разследване. При "извършена или предстояща" корупция или заплаха за такава комисията ще извършва оперативно-издирвателна дейност "чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и посредством граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на комисията при изпълнение на функциите им", се казва в проекта на правосъдното министерство.

Проверката за установяване на несъответствие в имуществото пък ще обхваща период от 10 години назад. Антикорупционният орган може да иска разкриване на банкова, застрахователна и търговска тайна, както и друга информация за проверявания.

Ако по време на проверката комисията намери данни за престъпления, тя ще изпраща информацията на прокуратурата. За установени други нарушения ще бъдат налагани имуществени санкции.

В проекта на БСП е предвидена друга функция на новия орган.

Агенцията "Антикорупция" извършва разследване на корупционни престъпления, за които има данни, че са извършени от хора по високите етажи на властта - е записано в проекта на левицата. Дейността по разследване се осъществява от разследващи агенти при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Разследващите агенти се определят със заповед на председателя на агенцията. На тях не могат да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. В този проект също е заложена идеята да се ползват доброволните сътрудници за подпомагане на дейността ѝ.

При осъществяване на оперативно-издирвателната дейност и разследването органите на агенцията ще имат правомощия по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност". Разследването ще се наблюдава от прокурор, обясни лидерът на БСП Корнелия Нинова при общественото обсъждане на проекта. В него обаче не се предвиждат каквито и да е промени в структурата и дейността на държавното обвинение.

Проектът на левицата не предвижда налагане на глоби.

3. Със и без КОНПИ

Създаване на нов единен независим орган, който да обединява функциите на съществуващи публични органи и звена с основната роля да извършва реални проверки на декларациите за имущество и интереси, да осъществява производства за установяване на конфликт на интереси и да извършва отнемането на незаконно придобито имущество, е записано в законопроекта на ГЕРБ.

Бъдещата комисия ще стъпи на базата на сега действащата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, като към нея се вливат Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (БОРКОР), съответното звено от Сметната палата. Според Цачева в република с парламентарно управление председателят на този единен орган следва да се избира от Народното събрание и останалите му членове.

В проекта на левицата се предвижда с корупцията да се заеме ресорната специализирана антикорупционна дирекция в ДАНС, която да бъде извадена от агенцията. Не се предвижда да бъде включена КОНПИ.

4. Структура и назначаване на членовете на антикорупционния орган

Според проекта на ГЕРБ комисията е независим специализиран постояннодействащ държавен орган, който е колективен и се състои от петима членове -председател, заместник-председател и още трима членове.
Председателят се избира от Народното събрание по предложение на народните представители. Заместникът му и членовете на комисията също се избират от парламента, но по предложение на председателя.

Мандатът на Комисията е 6 години и започва да тече от датата на попълване на състава ѝ. Член на Комисията има право на един мандат. Дейността на Комисията се подпомага от администрация, която включва и
териториалните ѝ звена, които са със статут на дирекции.

Назначаването на председателя е сред основните разлики на двата проекта. "Специална агенция "Антикорупция" се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на републиката за срок от 5 години. Председателят има право на не повече от два последователни мандата", е записано в проекта пък на БСП.

По предложение на председателя на агенцията Народното събрание избира трима заместник-председатели. Изборът се осъществява с мнозинство две трети от всички народни представители. Зам.-председателите се избират за срока на мандата на председателя.

Основни структурни звена в администрацията на агенцията са специализираните дирекции, самостоятелните териториални отдели и специализираните административни дирекции, предвижда проектът на БСП.

5. Изисквания към сигналите до антикорупционния орган

"Анонимни сигнали не се разглеждат и не се препращат по компетентност. Установяване на конфликт на интереси не може да се извършва по анонимен сигнал", пише в проекта на ГЕРБ.
В интервю пред БНТ правосъдният министър Цецка Цачева обаче заяви, че комисията ще може да се самосезира по неподписани сигнали в медиите. Тя припомни, че в предишния проект на антикорупционен закон на тогавашния вицепремиер Меглена Кунева са присъствали анонимните сигнали, срещу които обществото е реагирало негативно.

В проекта на управляващите са разписани и много изисквания към подателя на сигнала и неговото съдържание.

Той трябва да съдържа: трите имена, ЕГН, адрес, телефон, факс и електронен адрес на подателя - ако има такъв; имената на човека, срещу когото е сигналът и длъжността му; конкретни данни за твърдяното нарушение, в това число място и период на извършване на нарушението, описание на деянието и други обстоятелства, при които е било извършено; позоваване на документи или други източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала, в това число посочване на данни за хора, които биха могли да потвърдят съобщените данни или да предоставят допълнителна информация.

В проекта на БСП няма толкова изисквания към съдържанието на сигнала. Там е записано, че всеки, който разполага с данни за корупционни прояви на заемащ висша публична длъжност, може да подаде сигнал до агенцията. Председателят на агенцията пък ще утвърждава образец на сигнал, който е достъпен на интернет страницата на агенцията, както и на място. И левицата също е записала, че за сигнал се приема и публикация в средствата за масово осведомяване.

"Когато сигналът съдържа трите имена на подателя и неговия единен граждански номер, адрес, телефон, факс, електронен адрес и подпис, агенцията е длъжна да го информира за предприетите по сигнала действия", се казва още в проекта на БСП. От тази разпоредба може да се направи изводът, че според БСП сигналите могат и да са анонимни.

"Към сигнала може да се приложат всякакъв вид източници на информация, подкрепящи изложените в него твърдения".

Приликите

Извън тези основни разлики, проектите си приличат. Еднакви длъжности са посочени като високи етажи на властта, макар че БСП се съгласиха със забележката на Върховния административен съд, според която от кръга трябва да се извадят евродепутатите и представителите на България в европейските институции, защото от момента на избирането си, те не са под юрисдикцията на български органи.
Проектите си приличат и по изричната уредба, че подателят на сигнала до антикорупционния орган не носи отговорност и не търпи други неблагоприятни последици само на това основание, а се пази в тайна.

Еднакви са основанията за прекратяване на мандат на член на комисията, съдържанието на декларациите и срокът за тях, които трябва да подават хората по високите етажи на властта. Еднаква е и заплатата на членовете на комисията - председателят на антикорупционния орган ще взема 90% от председателя на парламента. Заместникът му получава основно възнаграждение в размер 90 % от възнаграждението на председателя на комисията. Останалите членове на комисията ще получават заплата в размер 80 % от възнаграждението на шефа на комисията.

Заради приликите в събота зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов коментира по адрес на БСП: "Те са направили копи-пейст на около 70-75% от законопроекта. Останалите проценти са да дадат правото на президента да назначава председателя на този антикорупционен орган."
Лидерът на левицата Корнелия Нинова заяви, че има три условия, при които партията ѝ ще се съгласи да обедини проекта си с този на управляващата партия.

След като левицата внесе проекта си в Народното събрание, депутатите ще трябва да гласуват и по двата закона. Ще мине време, за да се види дали резултатът от това ще е реална борба с корупцията, или ще се изчерпи само с политическата битка на принципа "законът ми е по-добър от закона ти".

(Анализът е на в. "Дневник")

Последвайте Faktor.bg в