През 2019 г. Исландия привлече вниманието на целия свят, като стана една от първите държави, въвела четиридневна работна седмица – не чрез закон, а чрез национални споразумения между синдикати и работодатели. Шест години по-късно всички прогнози, че това е смела, но рискова стъпка, изглеждат напълно опровергани от реалността.

Началото на исландския експеримент беше поставено още през 2015 г. с пилотна програма, обхващаща около 2500 служители – приблизително 1% от работната сила на страната. След изключително позитивни резултати – 86% от участниците изразили подкрепа – четиридневната седмица беше официално разширена през 2019 г. Днес близо 90% от исландците работят 36 часа седмично вместо традиционните 40, без намаление на заплатата.

Скептиците предупреждаваха за спад в продуктивността, повишени разходи и риск за ключови услуги. Но статистиката от Исландия показва точно обратното – производителността остава стабилна, а в някои сектори дори се повишава. Съществена роля за това играе подобреното психично здраве и балансът между работа и личен живот. Според много анализатори, именно поколението Z – родено в дигитална епоха и чувствително към теми като благосъстояние и социална справедливост – е движеща сила зад тази промяна.

Едно от най-впечатляващите постижения на този модел е напредъкът към по-голямо равенство между половете. Чрез освобождаване на повече време за мъжете да участват активно в отглеждането на деца и домакински дейности, четиридневната седмица подпомага по-справедливо разпределение на семейните задължения. За разлика от Белгия, където служителите трябва да компенсират "освободения" ден с по-дълги смени, в Исландия няма удължено работно време – доходите и условията остават непроменени.

Ключов фактор за успеха е напредналата дигитализация. Исландското правителство инвестира сериозно в интернет инфраструктура, включително в отдалечени райони. Това позволява гъвкаво работно време, дистанционна работа и ефективност дори при по-малко присъствие в офис. Благодарение на това преходът към четиридневна седмица се оказва плавен и естествен, особено за дигитално ориентирани млади поколения.

Освен ползите за служителите, обществото като цяло също усеща позитивната промяна. Исландците съобщават за по-висока удовлетвореност от живота, повече време за култура, спорт и близки, както и спад в стреса. Учителката и активистка Мария Хялмтисдотир споделя: „Съкратената работна седмица промени живота на моето семейство. Имаме повече спокойствие, време и удовлетворение от работата.“

Много други страни вече проучват и експериментират с този модел. В Германия, Португалия, Испания и Великобритания се провеждат пилотни програми. Белгия дори прие законодателство, макар и с компромиси, ограничаващи реалното му приложение. В САЩ, Канада и Япония също набират популярност кампании за въвеждане на по-кратка работна седмица.

Примерът на Исландия показва, че революционната идея за повече почивка и по-малко работа, съчетана с по-висока ефективност, не е утопия, а работещ модел. Поставяйки благосъстоянието на гражданите в центъра, страната се превърна в лаборатория за нов тип трудов договор – по-човечен, устойчив и съвременен. Той може да се окаже пътеводител и за други общества, които търсят отговор на въпроса: как да живеем и работим по-добре в 21 век?