По-топлите зими в последните години променят структурата на Черно море, като случващото се може да даде представа за това как глобалният океан би реагирал на бъдещите климатични промени. Това показва изследване на учени от Софийския университет "Св. Климент Охридски", публикувано в Списанието за геофизични изследвания на Американския геофизичен съюз, съобщиха от СУ.

Авторите анализират данни за температурата, солеността и плътността на Черно море за периода 2005-2019 г. и откриват, че тенденцията за по-топли зими води до затопляне на слоя междинни води в Черно море, известен като Студен междинен слой, който разделя богатите на кислород повърхностни води от безкислородните дълбоки водни маси. Този слой се формира вследствие на охлаждането на повърхностните води през зимата, а по-меките зими напоследък водят до неговото изчезване.

Междинният слой се е променял и в миналото, но през последните 14 години ядрото му се е затоплило с 0,7 градуса. Постепенното му размиване може да улесни проникването на дълбоките безкислородни води в горния слой, което би имало неизвестни последствия за морската екосистема.

Наблюдаването на Черно море е важно, тъй като процесите в по-малки водни басейни показват на учените как по-големи водни обекти могат да се развият в бъдеще. Според изследователите, новото проучване предполага какво може да се случи с океаните на Земята при непрекъснато затоплящ се климат.

Водните маси са съществена характеристика на океана и моретата, те влияят на климата на Земята и на обмена на хранителни вещества по света. Промените в структурата на океаните могат да променят глобалните течения и следователно климата и екосистемите на планетата. Трудно е да се изследват огромните водни маси в океаните, затова учените използват регионални водни басейни като Черно море, за да определят как климатичните промени могат да се отразят на разпределението на океанските маси.

"Искаме да знаем какво би могло да се случи при различни глобални сценарии за изменение на климата", казва проф. Емил Станев - физически океанограф в Софийския университет, и водещ автор на новото изследване.

Водосборният басейн на Черно море покрива почти половин Европа, като в него се вливат няколко големи европейски реки. То е свързано със Средиземно море през Босфорския проток, откъдето се втича средиземноморска вода с висока соленост. Това води до обособяване на няколко слоя в Черно море. Те се различават по температура, соленост и плътност - и в хоризонтално, и във вертикално направление. Формират се три основни маси: повърхностен слой с ниска соленост, студен междинен и дълбок солен слой.

Има и предишни изследвания на студения междинен слой на Черно море, но те не засягат особено въпроса как той се е променил във времето. "Не се обръща много внимание на еволюцията на водните маси", казва проф. Станев.

В новото проучване проф. Станев, доц. Елисавета Пенева и студентката Боряна Щиркова разглеждат развитието на студения междинен слой на Черно море в продължение на 14 години. Данните, на които се базира изследването, са от автономни сонди, захранвани с батерии, които измерват температурата и солеността на водния стълб от морската повърхност до 1500 метра дълбочина в различни точки от морето и през различни сезони. Авторите сравняват измерените океански параметри от повече от 6000 профили с температурата на въздуха, за да се провери хипотезата за връзка между по-топлите зими и промените в температурата и солеността на студената междинна водна маса. (24 часа)