Томас Брай, Дойче веле

Тази седмица американският президент отново даде лош пример. Той обвини Туитър, че усложнявал достъпа на потребителите до неговия профил в платформата, превърната от него в най-важния му канал за разпространение на политически послания. В действителност броят на последователите му се е увеличил с три милиона от юли насам.

В края на октомври Доналд Тръмп, смятан за един от "производителите" на фалшиви новини, за пореден път нападна реномираните медии в САЩ. "Фейк нюз-медиите са истинският враг на народа. Те трябва да преустановят своята  враждебност и да започнат да информират правдоподобно". Посланието бе достатъчно ясно: високо ценените в целия свят сериозни медии, като Ню Йорк Таймс, Вашингтон пост или телевизия СиЕнЕн, разпространяват фалшиви новини, докато президентът казва истината. 

Русия - основен източник на фалшиви новини

Досега беше така: никой не оспорваше самите факти, но те предлагаха широко поле за всякакви интерпретации и коментари. Днес обаче вече и фактите не са неоспорими. В социалните медии се разменят удари под кръста. Който има властта да продава фалшивите информации за истина, може да прокара своето фалшиво изявление като "новата истина".

Точно от това се опасява междувременно и ЕС. ЕК смята Русия за основен източник на фалшиви новини, който се опитва да влияе на изборите в Европа. Москва е обвинявана, че е повлияла на резултатите от референдума за Брекзит и на американските президентски избори през 2016 година. "Това е сериозно предизвикателство за нашите демократични системи", предупредиха европейските лидери на последната среща на върха в Брюксел. 

През ноември имаше кибератака срещу един информационен портал в Литва. Неизвестни автори публикуваха фалшива новина в информационния портал "Kas Vyksta Kaune" (Какво ново в Каунас) с цел да очернят НАТО. Според въпросния фейк нюз, пактът планирал военна интервенция в Беларус.

След натрупания негативен опит с фалшиви информации, френското Национално събрание гласува няколко дни по-късно пакет от закони срещу целенасоченото разпространение на фалшиви новини по време на избори. Напразно журналисти и опозиционери от ляво и дясно протестираха срещу законите, защото се опасяваха от създаването на един вид "полиция на мисълта" и от "цензура". Германската министърка на правосъдието и защитата на потребителите Катарина Барлей обяви, че ще следи внимателно ефекта от новата мярка. 

Фейк нюз и в институциите на ЕС

Феноменът "фалшиви новини" междувременно се разпространява и в централните институции на ЕС. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер открито заяви след срещата на върха в средата на декември: "Казах ясно в Европейския съвет, че някои от участниците в него министър-председатели сами са източници на фалшиви новини. Когато например господин Орбан твърди, че аз съм отговорен и виновен за Брекзита, това са фалшиви новини. Когато той казва, че мигрантите са виновни за Брекзита, това също са фалшиви новини", подчерта Юнкер.

ЕС междувременно осъзна колко взривоопасно може да е влиянието на фалшивите новини и започна борба срещу тях. В началото на декември ЕК публикува план за действие, който предвижда увеличаване на средствата за борба срещу фалшивите новини от 1,9 на 5 милиона евро. Това обаче е нищожна сума в сравнение със стотиците милиони евро, които една Русия дава за своята информационна война срещу Запада.

Да се изучава в училище

Последиците от разпространяването на лъжеистини могат да бъдат драматични. И точно заради това имаме нужда от силно и ефикасно средство срещу тях.  

Представително проучване на фондация "Водафон" показва, че младите хора се сблъскват най-малко веднъж в седмицата с фалшиви новини и с речи на омразата. А всеки пети - дори ежедневно. Три четвърти от анкетираните се обявяват за изучаване на явлението в училище. Също и експертите са единодушни по този въпрос.

В Германия правителството предложи да бъдат заделени 5 милиарда евро за дигитализиране на училищата. Но идеята срещна силен отпор от редица провинции и засега е замразена.