На 90-годишна възраст почина Христо Друмев, който беше дългогодишен директор на НДК, съобщи за БТА съпругата му Емилия Друмева.

Завършва юридическо образование. Благодарение на това, че владее чужди езици, става аташе във Външното министерство и отговаря за „целия американски контингент“, като е назначен благодарение на д-р Минчо Нейчев, бивш служител във фирмата на баща му, тогава министър на правосъдието, с авторитет и влияние в Министерството на външните работи. След смъртта на М. Нейчев е уволнен поради „политическа непригодност“ и се занимава с ремонтиране на пишещи машини и с покер (по-късно отказва покера заради съпругата си и го заменя с бридж). След като е уволнен, е привлечен към българското разузнаване от негов бивш колега от Външното министерство.

Юрисконсулт е 5 години на „Техноекспортстрой“ в Средния изток. След завръщането си от Багдад става директор в предприятието „Филм България“, обикаля международни фестивали и търгува с кинематографична продукция, сключва договор с „Метро Голдуин Майер“, с което за първи път внася в България класически американски филми.

Културен аташе е в българския културен дом „Витгенщайн“ във Виена до 1988 година. Генерален директор е на Националния дворец на културата от 1988 г. до 4 май 2011 или общо 24 години.

От 1994 г. става учредител и председател на Управителния съвет на Съюз „Произведено в България“, от 1994 г. е председател на Фондация „Доверие и закрила", вицепрезидент е на Българския инвестиционен форум. Член е на борд Superbrands в БТПП.

Христо Друмев е бил президент и на Българската федерация по бридж; 2 пъти е световен шампион по бридж – в Лил през 1998 г. и в Монреал през 2002 г. Член на Надзорния съвет на ПФК „Левски". 31 години Христо Друмев е бил агент и секретен сътрудник на ДС и на Разузнавателното управление на Генералния щаб с псевдонимите Драганов и Борил. Служил е общо с 22 ръководители. Досието му в архивите е в 10 тома. За сътрудничеството си е получавал възнаграждение. Пише донесения срещу 2 жени, въз основа на които те попадат в затвора. Това разкрива Комисията по досиетата, доказвайки, че Друмев е получавал пари срещу собственоръчно написани сведения.

Според други източници тайните служби оценяват качествата му и го подлагат на няколко теста. Първата му дълготрайна задгранична командировка е в Ирак, където остава 5 г. като юрисконсулт и преводач на „Техноекспортстрой“. Сред най-добрите му приятели в Багдад е индийският посланик Сен Гупта, с когото печелят няколко бридж турнира. Една сутрин индиецът пристига в жилището му с новина: „тази нощ ще има преврат, ще бъде обявено военно положение и няма да може да се излиза няколко дни“. Предлага му да намерят още 4-ма и така 6-имата да играят 3-4 дни бридж в неговата резиденция на брега на р. Тигър.

Успява да разбере и кои ще са извършителите на преврата. Българските служби са смаяни как така стотици съветски и други разузнавачи в страната не са подушили нищо. Донесението е изключително ценно: превратът е успешен, на власт идват Хасан ал-Бакр и прочулият се по-късно негов наследник Саддам Хусейн. За българския разузнавач следва награда от 200 лева и медал, пише Уикипедия.