24 декември
Православната църква почита днес Св. мчца Евгения. Имен ден празнуват Евгени и Евгения, както и хора с производни имена като Жени, Женя, Жечка, както и Благородна и Първан.
Името е от гръцки произход и означава "благородна".
Света Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители - езичници. Баща й Филип бил управител на град Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота.
Девойката обаче се увлякла по християнството, напуснала родната къща и преоблечена като мъж, отишла в един мъжки манастир, където била покръстена, станала монах и след смъртта на игумена била единодушно избрана на негово място. Придобила голяма известност, изцерявайки бедните чрез молитва. Така приковала вниманието на една зла жена - Мелантия, която тя излекувала. Мелантия пожелала да прелъсти Евгения, защото я смятала за мъж. Като не успяла, тя я наклеветила, че уж преоблечената като мъж жена се опитала да я прелъсти.
Евгения била арестувана и се видяла принудена да разкрие самоличността си на управителя на града - нейния роден баща. Семейството й се зарадвало, че е жива, и всички приели нейната вяра, за което Филип бил уволнен. След смъртта му близките се върнали в Рим и заживели в имение вън от града.
Денят на света мъченица Евгения съвпада с Бъдни вечер, когато християните в цял свят се подготвят за чудото - раждането на Спасителя.
На този ден имен ден празнуват Евгени (означава благороден), Евгения, Женя, Жечка, Благородна, Бисер, Бистра, Божин, Божан, Божана.
Още от Вяра и демони
Забрани и поличби на Бъдни вечер и Коледа, които може би сме забравили
Празниците съвпадат с периода, в който и природата, и човекът се подготвят за повторно раждане, а светът - за ново сътворение
Тайнствата в народните поверия, ритуали и обичаи на Бъдни вечер
Много и различни са традициите в празничната обредност на предците ни, някои от които ни връщат още в предхристиянския период, в който култът към Природата е бил водещ
С магията на Бъдни вечер посрещаме раждането на Младенеца
Тази вечер най-благословеното място е трапезата, която се слага върху слама, символизираща яслата, в която е положен Иисус след неговото раждане