Ще бъде запомнена като писател, изкуствовед и политик
Напусна ни проф. Елка Константинова, писател, литературовед и политик, човек с голям принос за развитието на културата.
Проф. Константинова е родена на 25 май 1932 година в семейството на литературния критик толстоист Георги Константинов. Завършва българска филология. Била е преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство, както и във Висшия педагогически институт в Шумен. Работила е в областта на съвременната българска литература, българския исторически роман, българската фантастика, българската литература между войните, символизма и диаболизма в българската литература.
Депутат е в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991), както и министър на културата (8 ноември 1991-30 декември 1992). Тя бе и председател на Радикалдемократическата партия (декември 1989-20 юни 1993). Автор е на редица книги.
Последно тя заема длъжността културен аташе в българското посолство в Полша в периода 1993-1997 г. През 2002 г. е удостоена с Рицарски кръст от полското правителство за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки.
Проф Елка Констанинова е носител на наградата за фантастика "Гравитон", учредена от писателя-фантаст Любен Дилов (26 март 1998), на "Командорски кръст на Ордена за заслуги" - най-високата държавна награда на Полша за заслуги в утвърждаването на българо-полските културни връзки (2001).
През 2012 г. проф. Константинова бе удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ за особено значимите й заслуги за културата на България.
Поклон пред паметта й.
Още от Арт Фактор
За първи път: В Мелник разкриха сцена от средновековни стенописи на близо 700 години
Разкопките продължават до края на септември. Всички открити фрагменти от стенописите ще бъдат реставрирани и изложени в музея на града
Боят настанá – арестувана е първата олигархка
Струмяни бе пръв. Трепери Драгалевци, мисли му Дубай, сещай се Банкя…
Черни Вит отново събра пазители на традициите на Празника на домашните сирена
Празникът за пореден път показа, че традиционното сиренарство е не само начин на производство, а част от културната памет, семейните ценности и идентичността на местните хора