Банковото кредитиране на фирмите и на домакинствата в еврозоната се ускори през ноември спрямо предходния месец, което е сигнал за подобряващ се оптимизъм в края на отминалата година, показват последни данни на Европейската централна банка.

В същото време обаче растежът на паричната маса в еврозоната се забави изненадващо рязко, а това е индикатор, който често предвещава бъдещата кредитна активност.

През ноември банковите кредити за нефинансовите компании нараснаха на годишна база с 4,0% след техен растеж с 3,9%, доближавайки се отново към многогодишния връх от 4,2%, достигнат през август (най-силно повишение от май 2009-а година). Трябва да се има предвид, че икономиката на еврозоната зависи доста силно от възможността за финансиране, като тези данни на ЕЦБ се считат за добър индикатор за икономическото здраве и за бъдещи бизнес инвестиции.

Растежът на банковите заеми за домакинствата пък се подобри през ноември до 3,3% от 3,2% месец по-рано, отбелязвайки най-солидно повишение от началото на 2009-а година.

Агресивна политика на "евтини пари" на ЕЦБ посредством програмата за покупки на еврооблигации за общо 2,6 трлн. евро се отрази позитивно на банковото кредитиране на бизнеса и на крайните потребители, въпреки че темпото на растеж на отпусканите заеми е все още доста под нивата от преди световната финансова и икономическа криза. Така например през 2007-а и през първата половина на 2008-а година кредитите на банките за бизнеса нарастваха с над 12% на годишна база. На последното си за 2018-а година заседание обаче ЕЦБ сложи край на програмата за "количествени улеснения", което може да се отрази негативно на данните за банковото кредитиране в началото на новата година.

Според оповестените в четвъртък данни на ЕЦБ паричната маса (индексът М3) в еврозоната нарасна през ноември с 3,7% след повишение с 3,9% през октомври и осреднени очаквания за растеж с 3,8 на сто, а на тримесечна осреднена база растежът на индикатор М3 се забави до 3,7% от 3,8 през трите месеца до края на октомври. По този начин растежът на паричната маса остава за десети пореден месец под важното целево ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5%, отговарящо на мандата на централната банка за ценова стабилност в рамките на еврозоната.

Трябва да се има предвид, че паричният анализ на ЕЦБ е един от двата т.нар. "стълба" при определяне на бъдещата парична и лихвена политика, като другият съществен икономически анализ е свързан с оценката на централната банка по отношение на инфлационните рискове. Данните за кредитирането се следят внимателно и с оглед на факта, че икономиката на еврозоната е силно зависима от отпусканите от банките заеми, отбелязва БТА.