Александър Левченко*

Финландските власти задържаха кораба „Фитбург“, плаващ от Русия за Израел, по подозрение в повреда на телекомуникационен кабел, преминаващ през Финския залив от Хелзинки до Естония. През последните години в Балтийско море имаше серия от инциденти, включващи повреда на комуникационни и захранващи кабели. ЕС и НАТО смятат, че Русия стои зад тези инциденти. Най-шумните случаи бяха повредата на подводния газопровод Balticconnector и захранващия кабел Estlink 2 във Финския залив. След тези инциденти редица страни от НАТО стартираха мисията Baltic Watch, която патрулира ключови райони на Балтийско море, за да защити подводната инфраструктура.

Много инциденти, включващи повреда на подводна инфраструктура в Балтийско море, се приписват на руски действия. Целта на Москва с подобни действия е да създаде несигурност и натиск върху страните от ЕС и НАТО. 

Повредите на кабели или газопроводи могат да бъдат използвани като инструмент на хибридна война, за да се подкопае доверието в сигурността на региона и да се тества реакцията на западноевропейските правителства. Това също така позволява на Москва да демонстрира способността си да влияе върху критични системи без пряка военна конфронтация. 

Екипажът на танкера Eagle S, част от руския „сенчест флот“, беше обвинен в саботаж и грубо нарушаване на телекомуникациите. Този кораб повреди електрическия кабел Estlink 2 между Финландия и Естония миналата година. Подобни случаи показват, че руските кораби могат да бъдат използвани като 

инструмент за скрит натиск. 

Те представляват риск за енергийната и комуникационната сигурност на целия регион. В момента политическият контекст и по отношение на сигурността, предвид поредицата от предишни инциденти в Балтийско море, включително повредата на Balticconnector и Estlink 2, не ни позволява напълно да изключим 

версията за умишлена намеса. 

Именно повторението на подобни инциденти поражда подозрения към Русия, дори при липса на преки доказателства за нейното участие. Стартирането на мисията Baltic Sentinel показва, че страните от Балтийския регион сериозно оценяват заплахите за подводната инфраструктура. НАТО разглежда защитата на кабелите и тръбопроводите като част от колективната сигурност. Патрулирането в ключови райони на Балтийско море е насочено към възпиране на потенциални саботажи. То също така демонстрира готовността на съюзниците да действат заедно срещу хибридни предизвикателства. 

За балтийските страни и целия регион настоящият инцидент е напомняне за необходимостта от 

инвестиции в защита на инфраструктурата. 

Това включва както технически решения, така и международна координация. Важно е не само да се реагира на щети, но и да се създадат системи за ранно предупреждение и съвместни разследвания. Такъв подход ще намали рисковете и ще увеличи устойчивостта на региона на хибридни заплахи. 
Хибридните действия често се извършват умишлено в „сивата зона“ между инцидент и саботаж. Това усложнява прилагането на международното право и механизмите за колективен отговор на НАТО или ЕС. В същото време липсата на бърза реакция може да насърчи по-нататъшни инциденти.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев)