В разследване на най-авторитетния и най-тиражен вестник в Израел Yedioth Ahronoth(на иврит: יְדִיעוֹת אַחֲרוֹנוֹת, буквално „Последни новини“) изплува името на България. То се свързва с изгонения от ДАНС през края на септември 2023 година  Архимандрит Васиан (Змеев), предстоятел на Подворието в София. Заедно с него контраразузнаването прекрати принудително престоя в страната и на Евгений Павелчук, секретар на Подворието, и на Владимир Бонко, шофьор на архимандрита. Скрити под църковна легитимация и тримата са извършвали подривна шпионска дейност у нас и в Северна Македония. За награда Васиан получи от Московската патриаршия назначение в Йерусалим.

Далеч от светлината на прожекторите, в момента се разгръща ожесточена битка за една историческа сграда в сърцето на Стария град на Йерусалим: Александровското подворие. След години на застой, тайните разговори, водени от кабинета на министър-председателя относно собствеността на комплекса, бяха възобновени. Човекът, който хвърля алчен поглед към имота, е президентът на Русия, който очаква Нетаняху да си спази думата, дадена след освобождаването на Наама Исахар. Но сега се повдигат въпроси относно истинските намерения на Кремъл.

Разследване на Гай Асиф

Девет грама хашиш - малкото количество от наркотика, открито в чантата на Наама Исахар - станаха начален удар за една от най-ожесточените и тайни битки, които днес все още бушуват между Москва и Йерусалим. През 2019 г. руският президент Владимир Путин получи златна възможност след ареста на младата израелска жена по време на прекачване в Москва, на път от Индия за Израел. В Израел започна публична кампания за освобождаването на Исахар, което накара Нетаняху да подаде молба за помилване до руския президент.

Путин, от своя страна, очакваше Израел да помилва руския хакер Алексей Бурков, който беше задържан в Израел. Съединените щати обаче поискаха екстрадицията му и Йерусалим избра Вашингтон пред Москва. Русия беше бясна; осъдиха Исахар за контрабанда на наркотици и й наложиха тежка присъда от седем години и половина затвор. Общественият натиск върху Нетаняху се засили и Израел предложи алтернативен жест, който да бъде предоставен на Русия, за да бъде умилостивен Путин: Александровското подворие - недвижим имот с огромно историческо значение.

И така, през януари 2020 г., докато Нетаняху беше в разгара на предизборна кампания, той кацна в Москва със самолета си и лично прибра Исахар – която Путин беше наредил да бъде освободена – обратно в Израел. Но Путин не прави безплатни подаръци - той очакваше грандиозен жест в замяна – такъв, който не се разписва на хартия и за който не се говори публично.

„За Путин беше важно да не бъдат свързвани двете неща“, казва висш служител, замесен в случая. „Той не искаше да бъде представян като търговец. Той идва от свят на лични отношения и жестове между лидерите. Неговото възприятие е: „Аз постъпих правилно с теб, сега ти постъпи правилно с мен.“ Без да подписва официален документ, Нетаняху лично се ангажира пред Путин да придвижи въпроса за Александровското подворие.

През последното десетилетие древният комплекс в християнския квартал на Стария град на Йерусалим се превърна в център на международна полемика и обект на амбициите на Путин. Русия няма своя „светиня“ в Стария град, а това за нация, която се смята за 

претендент за короната на православното християнство,

 е от голямо значение. Но пътят за достигането на такава цел е пълен с мини, и поставя Израел между руския чук и американската наковалня, като му създава едно огромно главоболие.

X X X

След ангажимента на Нетаняху, въпросът за Александровското подворие наистина се придвижи напред, но по-скоро привидно. Искането за подновяване на регистрацията на комплекса, подадено преди няколко години, беше прието от Службата за поземлени вписвания (кадастърът). Имотът, който за последно е бил регистриран единствено в описи от османската епоха като принадлежащ на Руската империя, бе пререгистриран в поземления регистър под името на Руската федерация като държава - наследник на царска Русия. Тази регистрация обаче е техническа процедура, която не урежда собствеността – въпросът, който реално интересува Путин. При това, подадените възражения и жалби доведоха този „горещ картоф“ до прага на Окръжния съд в Йерусалим.

След това Нетаняху се задейства. Той се позова на един извънреден регламент, останал от времето на британския мандат, наречен „Заповедта на краля в съвета“, който постановява, че ако комплексът е “свято място“, то правомощието да се решава относно собствеността му е на правителството, а не на съда. Сега министър-председателят е длъжен да реши както въпроса за регистрацията, така и въпроса за собствеността, като вземе предвид препоръката на специална правителствена комисия, създадена за тази цел.

Отвъд експлозивния дипломатически въпрос, който поставя Израел между Русия и Запада, има и страхове от възможността, ако Русия се добере до имота, тя 

да го използва за разузнавателни цели

 „Руският комплекс в Йерусалим, например, винаги е бил смятан за център на руското разузнаване - дори в съветската епоха, и изглежда, че това не се е променило оттогава“, казва висш служител, запознат с детайлите. „Има подозрение, че служители на разузнаването все още са активни в комплекса и днес.“

Сега Путин използва нова възможност да придвижи въпроса напред. Руската инвазия в Украйна вече не доминира в заглавията в Израел, а отношенията с Вашингтон не са това, което бяха някога. Управлението на Тръмп доведе до промяна в съотношението на силите, а също и в отношенията между Русия и Израел. Макар, че Русия зае твърда позиция срещу правителството му в началото на войната в Газа, Нетаняху и Путин наскоро възобновиха телефонните си разговори. Съобщенията, получени от Кремъл, вероятно са довели до първото заседание на правителствената комисия миналия ноември, близо четири години след вземането на решението за създаването й.

През март миналата година Нетаняху изпрати тогавашния си военен секретар и настоящ кандидат за ръководител на Мосад, Роман Гофман, на серия от тайни срещи в Москва. “Информирани” източници твърдят, че на всяка среща между руските и израелските представители се е споменавало обещанието на Нетаняху към Путин относно Александровското подворие. А Путин със сигурност не иска да бъде възприеман като някой, обещания пред когото могат да бъдат игнорирани.

Комисията, създадена от Нетаняху, се ръководи от министрите Гидеон Саар и Ярив Левин, но те не присъстват в дискусиите, провеждани под ръководството на кабинета на министър-председателя, далеч от светлината на прожекторите, като дори телефоните на участниците се оставят на входа. Като се има предвид, че Израел е в разгара на изборна година, не е невъзможно Нетаняху да иска да получи отстъпки от Русия точно сега, за да ги представи като постижения по време на кампанията си. Но Нетаняху знае, че подобни отстъпки ще бъдат предоставени само на този, който „се държи мъжки“ пред Путин.

X X X

Входът към Александровското подворие изглежда като старовремска елегантна европейска офис сграда, с тежки дървени врати, водещи към пространства с високи тавани. Вляво седи възрастна монахиня, която посреща посетителите, а вдясно има няколко просторни, тежко обзаведени офиса. По-нататък по коридора се стига до зала, която някои наричат ​​църква, но монахините, които управляват мястото, настояват да бъде наричана ​​молитвен дом. Първоначалното впечатление от комплекса – който е с размерите на квартална сграда отпреди градското обновление – се променя в момента, в който слезете по стълбите към подземния етаж, който ви връща две хиляди години назад към древна римска улица.

Александровското подворие споделя обща стена с оригиналната и великолепна базилика на мястото на Гроба Господен, и е на около 70 метра от Голгота - мястото, където според вярванията на християните е бил разпнат Иисус. На входа на улицата се минава под римска триумфална арка от епохата на император Адриан, царувал през втори век сл. Хр. Поради твърдението, че камъни от руините на Храма, построен от Ирод, са били използвани за изграждането на улицата, мястото е свято и за евреите.

В средата на 19-ти век, когато европейските велики сили започват надпревара за влияние в Йерусалим, Руската империя, която се смята за „защитник на световното християнство“, насърчава руски организации и представители да купуват земя в града. През 1859 г. е закупена земята, съседна на църквата „Свети гроб Господен“, предназначена за консулство или дом за гости и поклонници. По време на работата по обекта обаче са открити археологически находки и консулството е преместено на мястото, известно днес като “Руския комплекс”.

Находките, открити при разкопките, накарали руснаците да осъзнаят, че държат злато в ръцете си. Там са открити останки от Втория храм, както и прагът на „Вратата на съда“ – отворът, през който Иисус е бил отведен на екзекуцията си. През 1889 г. имотът е прехвърлен под управлението на „Императорското православно палестинско дружество“, създадено под патронажа на царя, накратко: ИППС.

В рамките на няколко години е открито „Александровското подворие“, като историческият партер е негова основа, а над него, на входния етаж, е издигната църква в памет на руския княз и пълководец Александър Невски. На горния етаж са построени стаи за гости за руски поклонници, които с хиляди се стичат към мястото - включително руският елит, който получава царско гостоприемство тук.

Но златният век не трае дълго. След Първата световна война и Болшевишката революция Руската православна църква се разделя на „Бяла“ църква, действаща в изгнание, и „Червена“ църква, която остава лоялна на съветския режим. Организацията в изгнание ИППС, идентифициращо се с Бялата църква, продължава да управлява мястото и получава признание за това от британските власти. Това положение продължава дори след създаването на държавата Израел, когато ИППС е признато от Йордания, която тогава контролира Стария град.

След Шестдневната война и завладяването на Източен Йерусалим, Израел решава да запази статуквото на светите места и да не се намесва във въпросите за собствеността на имотите на “Бялата” руска църква в Стария град. Съветският режим, който третираше официалната Руската църква като “дълга ръка на правителството”, хвърли поглед върху мястото, с което предизвика неудоволствието на американците, но Израел тогава избра Вашингтон и се придържаше към запазването на съществуващото положение (статуквото).

Реалността се промени, когато Путин дойде на власт със стремежа да бъде запомнен като този, който е възстановил блясъка на Русия от нейните имперски дни. Той възстанови връзката си с Руската църква, оглавявана от патриарх Кирил - един от най-големите поддръжници на президента и, според сведенията, бивш агент на КГБ. Сътрудничеството с Кирил накара Путин преди около 15 години да създаде „Сергиевото подворие“ – великолепна сграда в Руския комплекс. Въпреки, че този ход срещна възражения, сочещи увреждане на израелския суверенитет в Йерусалим, няколко министър-председатели го подкрепиха и строителството най-накрая беше завършено.

Сега, когато Путин очаква да получи „Александровското подворие“, две организации с еднакви имена стоят в основата на конфликта - всяка от тях твърдяща, че е „оригиналната“ – организацията в изгнание, която управлява обекта след падането на Царската империя. Едната е организацията, която в момента държи имота, оглавявана от Николай Воронцов-Хофман, който имигрира от Съветския съюз в Германия в младостта си и е председател на организацията от 2004 г., като живее в Мюнхен. Други организации с подобни имена твърдят, че Хофман е поел ръководството над организацията чрез измама и е нахлул незаконно в имота.

От друга страна, съществува организацията ИППС, която е под контрола на Путин и в момента управлява „Сергиевото подворие“ и множество имоти в Европа и Близкия изток. Тя се ръководи от Сергей Степашин - бивш министър-председател на Русия и бивш ръководител на разузнавателната служба ФСБ, което  предизвиква опасения за установяване на руски разузнавателен пост в Стария град.

X X X

В България също има хора, които предупреждават за представителите на Руската църква. Каква е връзката между България и Израел? 

Връзката е архимандрит Васиан,

 който преди това е ръководил Руската църква в България, а в момента е ръководител на Руската църковна мисия в Йерусалим.

„Представителите на Руската църква са по същество руски разузнавачи, действащи под свещенически одежди“, твърди българският депутат Атанас Атанасов, който по-рано е ръководил Агенцията за национална сигурност на България. „Руската православна църква действа извън Русия като подразделение на руските разузнавателни служби. Това е традиция от съветската епоха, която продължава и до днес.“

Атанасов обяснява, че човекът, който е назначил архимандрит Васиан в България през 2018 г., е бил самият патриарх Кирил, на когото Васиан е лоялен. Според него, въпреки че Васиан е бил ситуиран в столицата София, той е служил и в съседна Северна Македония.

„Противно на очакваното за човек от неговия ранг, той е пътувал из Северна Македония като мисионер и е провеждал закрити срещи с политици и църковни служители“, твърди архимандрит Никанор, висш духовник в България.

Македонските разузнавателни служби са били наясно, че Русия е заинтересована от осуетяване на усилията на страната да се присъедини към Европейския съюз и са започнали да следят тайните срещи на Васиан. Те са открили, че той насърчава действия, които биха могли да застрашат националната сигурност и да внесат разделение в местната православна църква.

През септември 2023 г. той е тихомълком експулсиран от страната. В ексклузивно интервю, проведено с любезното съдействие на адвокат Одед Германов, който помага на израелци в България, Атанасов твърди:

 „Първо, Васиан беше експулсиран от Северна Македония поради намесата си във вътрешните ѝ работи, като същевременно промотираше проруски интереси. След като това стана известно, Агенцията за национална сигурност в България беше задължена да докладва за дейността му пред парламента. Представен беше доклад с недвусмислени констатации, че той е работил в България за руското разузнаване, представлявайки риск за националната ни сигурност, и затова беше експулсиран.“

Отец Никанор добавя:

 „Руската църква се намира в сърцето на правителствения комплекс в София и силите, които са нахлули там, за да го арестуват, са открили подслушвателни устройства, които биха могли да бъдат използвани за подслушване на близките правителствени офиси.“ 

Руснаците категорично отричат ​​твърденията относно Васиан (вижте пълния отговор в края на статията).

Както беше споменато, следващата дестинация на Васиан е Йерусалим. На 11 октомври 2023 г. – четири дни след „Черната събота“ – той е назначен за ръководител на Руската църковна мисия в Йерусалим - влиятелна позиция на пратеник на патриарх Кирил, близък сътрудник на Путин. Около месец по-късно той е приет тук на официална церемония, която е преминала незабелязано под прикритието на войната в Газа.

Българският отец Никанор отправя ясно предупреждение към Израел. 

„Руснаците наистина трябва да дадат медал на г-н Васиан“, казва той. „След успехите му на Балканите, той е изпратен в Йерусалим, родното място на християнството в очите на мнозина. Той действа с голям успех по отношение на гръцкия патриарх в Йерусалим (върховната православна християнска власт в Израел – Г.А.) и след като последният бъде окончателно подчинен от Москва, Русия ще има много по-значително влияние върху Йерусалим, което може драстично да промени сигурността и политическата ситуация в региона.“

„Израел трябва да промени подхода си към руснаците“, казва Аркадий Милман, бивш израелски посланик в Русия и настоящ ръководител на програмата за Русия в Института за изследвания на националната сигурност (INSS). „Руснаците и техните служби за сигурност ни виждат като част от враждебния лагер; в техните очи ние сме паразит на крилото на Съединените щати. Съвсем наскоро руски аташе беше отстранен от Германия за това, че е направлявал цивилен, който е събирал информация за руското разузнаване. Като част от войната си срещу Запада, Русия предостави на Сирия голямо количество оръжия, които преминаха към Хизбула, и продължава да предоставя на Иран ракетни технологии и помощ за възстановяване на отбранителните му системи, повредени при израелския удар."

Твърди се, че по време на съветската епоха Руският комплекс е служил като преден пост на руското разузнаване в Израел и че в Европа Руската църква служи като оръжие на режима. Има ли основание да се смята, че днес в Израел членовете на Руската църква могат да бъдат опасни? "Всяка руска дейност на израелска земя трябва да бъде подозрителна в нашите очи. Руската църква е много важен фактор в авторитарния режим на Путин и духовенството, което идва от нейно име в Израел, не е обикновено духовенство. Сред тях са хора, дошли да изпълняват действия, които по своята същност са против сигурността на Израел."

X X X

Васиан сега действа в Израел, изпълнявайки религиозната си роля в сътрудничество със Сергей Степашин, бивш ръководител на руските служби за сигурност и председател на пропутинското ИППС, отговарящ за гражданските действия - правни, дипломатически и бюрократични стъпки. Целта е ясна: 

разширяване на руското влияние в Йерусалим, 

което включва много цели, но на първо място - Александровското подворие.

Степашин може и да е осъдил атаката на 7 октомври, но също така е твърдял, че действията на Израелските отбранителни сили в Газа са по-жестоки от нацистката обсада на Ленинград през Втората световна война, в която са били убити около милион руснаци. По-късно той каза, че Съветският съюз е допуснал грешка, когато е признал Израел за еврейска държава през 1949 г. През 2012 г. той получава титлата почетен гражданин на Палестинската администрация от Абу Мазен, а в миналото е споделял, че човекът, който се е обърнал към него, за да заеме поста в Йерусалим, е бил руският външен министър Сергей Лавров, който му е казал: „Имаме нужда от мека сила.“ „Вие сте най-подходящият за това.“ Путин лично одобрява назначението му.

Санкции бяха наложени на Степашин от Великобритания поради участието му в компания, която осигурява инфраструктура за прехвърляне на военно оборудване срещу Украйна. В интервю от миналия месец той каза, че „разчита, че след като Александровското подворие се върне в лоното на руската държава, ще бъдат решени задачите на Специалната военна операция (както в Русия наричат войната срещу Украйна – Г.А.).” Според него Александровското подворие е централната част от широко мистично уравнение: ако то е в ръцете на Русия, Бог ще й даде победа срещу Украйна.

Заместник на Степашин е Михаил Богданов, бивш заместник-министър на външните работи на Русия, специален пратеник на Путин за Близкия изток и посланик на Русия в Израел. Около две седмици след клането на 7 октомври той беше домакин на лидера на Хамас Муса Абу Марзук и заместник-министъра на външните работи на Иран в Москва, за да обсъдят начини за спиране на „ционистките престъпления, подкрепяни от Съединените щати и Запада“. Той се противопоставя на признаването на Йерусалим за столица на Израел и заявява, че Русия ...не гледа на Хамас и Хизбула като на терористични организации. Миналата година той се срещна и с делегация на Хамас в Доха, за да обсъдят „престъпленията на окупаторите в Йерусалим и на Западния бряг“, а още по-рано беше домакин на делегация на хусите в Москва. „Това са професионалисти, които служат на политиката на Кремъл“, казва Милман. „Те повтарят позицията на Путин, който не осъди клането, подкрепи Хамас и обвини Израелската армия в тежки и измислени неща.“

Източници в правителствените кабинети се опитват да омаловажат опасенията, твърдейки, че Русия не се нуждае от сграда в Стария град, за да създава провокации и да се среща с елементи, враждебни към Израел.

„Те имат достатъчно място в Руския комплекс за това“, казва един от тях. От друга страна, други твърдят, че чувствителното местоположение на Александровското подворие – което гледа към Гроба Господен, синагогата Хурва в еврейския квартал и джамията Ал-Акса – осигурява достъп за тайни агенти и други мероприятия под прикритието на свято място.

И в двата случая Израел е в положение, от което е трудно да се излезе. Нетаняху, казват източници, запознати с подробностите, е лично ангажиран пред Путин, а ангажиментите между държавите трябва да се спазват. „В очите на руснаците тук има нарушение на поет ангажимент“, казва висш служител. „Те очакват политическият ешелон да реши въпроса с регистрацията.“

Правилно ли беше да се постави Александърското подворие като карта на масата пред Русия? „Руснаците бяха много наранени от екстрадицията на Бурков в Съединените щати и отношенията с тях навлязоха в ескалация, която трябваше да бъде спряна – както за да се освободи Наама Исахар, така и за да не се загуби израелската свобода на действие в Сирия.“ Милман, от своя страна, не е впечатлен. „Нямаме нужда от руско разрешение, за да действаме в Иран, Сирия или Газа“, твърди той. „Те не са наши съюзници и не бива да им даваме подаръци просто така.“ Техните хора в Израел са част от хибридната война, която Русия води и тук."

Не е сигурно дали руснаците имат жест, който биха могли да направят на Израел в замяна на Александровското подворие, но сигурно е, че израелската общественост е напълно изключена от дискурса. Срещите по темата са тайни и нито една правителствена служба не желае официално да се обсъжда въпроса. Съветът за национална сигурност (НСС), който отговаря за сигурността на взаимодействието с Русия, доскоро не беше допуснат да се занимава с въпроса и му е забранено да взима отношение. Дори Шин Бет, който би трябвало да проучва дейността на чуждестранните елементи в Израел, не отговори на нашето запитване.

X X X

Вътре в Александровското подворие изглежда, че историята е замръзнала. Няма следа от съветския режим, нито от Руската федерация, възникнала след разпадането му през 90-те години. Само 12-те сестри, които управляват мястото, са живо доказателство за съвременните конфликти. Всички те са 

украинки - пясък в окото на Путинова Русия

Според Хофман, председателят на ИППС, който управлява обекта, простата случайност е довела до факта, че те всички са украинки. Израелски източници обаче твърдят, че това е имало за цел да се ограничи Израел и да се създаде неудобен международен инцидент, ако се вземе решение за изгонването им от сградата и прехвърлянето ѝ на руснаците. „Получи се така, че голяма част от сестрите, дошли тук през годините, бяха украинки и когато избухна войната, те нямаше къде да се върнат, затова останаха в подворието“, казва Хофман.

Сестра Елисавета е една от тях. Тя пристига тук преди войната, а семейството ѝ остава в Киев.

„Всяка сутрин проверяваме дали роднините ни в Украйна са живи, дали имат вода и електричество, дали не им е било студено през нощта“, казва тя. „Прозорците на домовете им са счупени от бомбардировките и няма кой да ги поправи.“ През по-голямата част от деня нямат и електричество, а температурите там в момента са под нулата.“

Пред големия кръст, който стои зад прага на Портата на Страшния съд, денонощно се чете Псалтира. Дежурната сестра на певницата непременно отправя молитви за изцелението на ранените във войната в Украйна и се моли за упокой на душите на падналите в нея. Сестра Елисавета за пръв път чува за възможността контролът над мястото да премине към Русия и е ужасена.

 „Не мога да си представя подобна ситуация. Ще си тръгнем, ако това се случи; не можем да служим под ръководството на хората, които в този момент убиват нашите роднини.“

Бившият посланик Милман е съгласен с нея, но по различни причини. „Въпросът трябва да бъде разгледан задълбочено и не бива да бързаме да предаваме активи на руснаците“, казва той. „Ако правителството има желание да им предаде имота, трябва да знаем какво обезщетение ще получим.“ Възможно е да има компенсации, за които си струва да се помисли, но е важно да се помни, че в очите на руснаците ние сме във враждебния лагер. Русия е съдействала за развитието на иранската ядрена програма и е въоръжавала враговете ни; няма причина да им даваме подаръци безплатно.“

От кабинета на министър-председателя не е отговориха на нашите запитвания.

Руското посолство в Израел заяви в отговор на въпросите ни:

„Руското присъствие в Светата земя е дълбоко вкоренено от векове. Собствеността върху Александровското подворие е била на Руската империя и предвид историческите промени от 19-ти век насам, Русия е предприела съдебни действия, за да постигне признаване на правата си на собственост върху мястото“.

„Днес, докато сме в разгара на продължаващ конфликт между Русия и Запада, западните сили полагат големи усилия за насърчаване на антируска политика, включително демонизиране на руската държава, нейното ръководство и нейните институции. Неоснователните твърдения и обвинения срещу членовете на Руската църква, и по-специално срещу архимандрит Васиан, се вписват в гореспоменатата парадигма.

„Сега тази подривна дейност се разпространява и в израелските медии.“ Архимандрит Васиан получи всички необходими разрешителни от властите в Израел и изпълнява ролята си на чисто законно основание. Основната мисия на делегацията е да се грижи за руските поклонници и да представлява руския патриарх пред патриарх Теофил III Йерусалимски.

„Всяко предположение, че Русия ще действа срещу интересите на сигурността на Израел, е абсолютна фалшива новина. Новината за „хибридната война на Русия“ в Израел и Стария град на Йерусалим е пълна глупост. Подобни обвинения са безпочвени и напълно откъснати от реалността. През последните десетилетия Русия и Израел установиха интензивен двустранен диалог, включително чрез дипломатически, военни и канали на специалните служби. Вярваме, че подобна надеждна координация е от полза и за двете страни и за двата ни народа.“ – завършват своето обяснение руските дипломати.

Превод: Faktor.bg