„Тихото напускане“: Поколение Z и новата трудова етика в Европа
От „тихо напускане“ към „съзнателно напускане“

След години на извънредни натоварвания, намалени екипи и култура на „постоянно на разположение“, все повече служители започват да отказват да вършат повече, отколкото изисква длъжностната им характеристика. Това явление, известно като „тихо напускане“ (quiet quitting), се разпространява в социалните мрежи, но и предизвиква сериозни дискусии за промяната в трудовата етика.

Въпреки подвеждащото си наименование, quiet quitting не означава служителите да се откажат от работата си. Напротив — те просто се стремят да работят в рамките на възложените им отговорности, отказвайки допълнителни задачи, за които не получават възнаграждение или признание.

Европа и поколение Z: нови ценности в трудовия свят

В европейски контекст „тихото напускане“ се преплита с друга надигаща се тенденция — „съзнателното напускане“ (conscious quitting). Според проучване на KPMG, близо 50% от младите служители в Обединеното кралство искат да работят в компании, които отразяват техните лични ценности. Почти една пета от тях отказват работни оферти, ако не се идентифицират с културата на организацията.

Поколение Z, родени между средата на 90-те и началото на 2010-те, навлизат активно на трудовия пазар и внасят нова перспектива. За тях работата не е източник на идентичност, а средство за постигане на баланс, стабилност и удовлетворение. Много представители на това поколение отказват да приемат културата на „изгаряне в името на кариерата“.

Наред с тихото напускане, се наблюдават и други свързани поведения:

• Тихо процъфтяване (quiet thriving) – стремеж на служителите да останат ангажирани, като приспособяват работната си среда спрямо личните си нужди
• Тихи отпуски (quiet vacationing) – неофициални паузи от работа без предварително съгласие, често като механизъм за справяне със стрес и изтощение

Тези явления показват, че младите служители не избягват отговорност, а търсят устойчиви модели на работа, които уважават границите между професионален и личен живот.

Предизвикателства и възможности пред работодателите

Новата реалност изисква адаптация. Компаниите, които искат да привлекат и задържат млади таланти, трябва:

• Да осигурят прозрачност и справедливост при разпределение на отговорностите и възнагражденията
• Да подкрепят гъвкави работни модели и баланс работа–живот
• Да изграждат култура на доверие, в която служителите могат спокойно да изразяват нуждите си
• Да инвестират в развитие и благосъстояние на служителите.

„Тихото напускане“ не е криза, а симптом на трансформация. То е сигнал, че работата вече не е въпрос на жертва, а на смисъл. За поколение Z това означава не просто заплата, а ценности, уважение и лична цялост.

А за работодателите — възможност да създадат култура, в която работата не изгаря, а вдъхновява.