Полезно ли е да пържим със зехтин? С кое растително масло да сготвим?

Рафтовете на супермаркетите са пълни с масла - от евтини бутилки слънчогледово и растително масло до по-скъпи зехтин, авокадо и кокосово масло, за които се твърди, че са полезни за здравето. Но кое от тях да изберем, когато пържим или задушаваме?

Мазнините и маслата са в центъра на хранителния дебат от години и за да разберем защо това е важно, е полезно да разгледаме различните видове мазнини, които съдържат, пише BBC.

Не всички мазнини се държат по един и същи начин в тялото - някои повишават холестерола, докато други помагат за понижаването му.

Холестеролът е естествено мастно вещество, произвеждано в черния дроб, и може да се открие и в някои от храните, които ядем. Твърде много лош холестерол може да доведе до натрупване на мастни отлагания в стените на кръвоносните съдове, което води до стесняването или запушването им.

С толкова много променящи се послания, решението кой продукт да изберете често може да изглежда объркващо.

Нита Форухи, професор по популярно здраве и хранене в Университета в Кеймбридж, казва в подкаста Sliced ​​Bread на BBC, че никое масло не държи магическия ключ към здравето и развенчава три често срещани мита за олиата за готвене.

Слънчогледово и рапично масло за готвене

За рапичното масло и слънчогледовите масла често се твърди, че са ултра-преработени и могат да причинят възпаление, което може да е вредно за сърдечно-съдовото здраве.

Но няма доказателства в подкрепа на това.

Всъщност тези масла съдържат малко количество - 5-10% - нездравословни наситени мазнини и са богати на по-здравословни моно- и полиненаситени мазнини. Полиненаситените мазнини (включително омега-3 и омега-6) са от съществено значение за здравето на мозъка и сърцето.

Форухи казва, че тези масла са „абсолютно полезни за нас“.

Тя обяснява, че те могат да предложат намаляване на риска от заболявания, „когато наситените мазнини [които могат да повишат лошия холестерол] като масло, свинска мас или гхи се заменят с тези масла“.

Маргаринът може да помогне за намаляване на лошия холестерол

Маргаринът има лоша репутация от години и много от нас смятат, че трябва да го избягваме.

Това е така, защото преди е съдържал вредни трансмазнини, които са силно свързани със сърдечно-съдови заболявания, но съвременните маргарини „са почти без трансмазнини“, според Форухи. „Така че всъщност може да бъде част от здравословна диета и да намали лошия холестерол.“

Маслото не бива да бъде напълно изключено от менюто. „Ако обичате масло, например на препечената си филийка, непременно го хапвайте“, казва Форухи.

Можете да използвате както маргарин, така и масло за готвене, но Форухи препоръчва понякога да ги заменяте с олио, което съдържа по-малко наситени мазнини.

Здравните насоки в Обединеното кралство съветват да поддържате приема на наситени мазнини под 10% от калориите и това е по-лесно да се направи, ако използвате олио за готвене вместо масло.

Зехтинът не е подходящ за пържене във фритюрник

Маслата се държат различно при нагряване, което прави някои от тях неподходящи за пържене.

Екстра върджин зехтинът, например, е пълен с антиоксиданти и полезни съединения, но ниската му температурна точка на димене означава, че е по-подходящ за дресинги за салати или за поръсване на храна, отколкото за пържене във фритюрник.

Точката на димене е температурата, когато мазнините в маслото започват да се разграждат и се отделят неприятни съединения, които могат да направят маслото горчиво, изгоряло или неприятно на вкус.

Ресторантьорът Тим ​​Хауърд казва, че за недълбоко пържене използва основно зехтин.

Но за дълбоко пържене на пържени картофи или панирана риба, например, слънчогледовото или рапичното масло е най-подходящо, тъй като издържат на по-високи температури, без да се разпадат.

Някои проучвания показват също, че маслата, нагряти над точката им на димене, отделят токсични химически странични продукти.

Но професор Форухи казва, че този вид готвене в дома не е много разпространен и че дългосрочните здравни проучвания все още показват, че растителните масла „без изключение са свързани с по-добри резултати при хроничните заболявания“.

Превод: Faktor.bg