Политическото оцеляване на "транзакционният" Тръмп е надежда за оцеляване и на бункерния плъх

Огнян Минчев

Наблюдавам огромната вълна от възмущение, която се надигна в мрежата след поредното предателство на Доналд Тръмп към ценностите и лоялностите, върху които бе изградена Америка като "светъл град на хълма" - в една епоха, където на много малко други места имаше надежда. Някой би казал - не се излагай, това е просто реалполитика. Не е точно така. Когато Джо Байдън се изтегли от Афганистан по един унизителен начин, той създаде в целия свят образа на една 

грохнала, абдикираща Америка

 Посланието бе прието веднага от "клуба на диктаторите". Американската армия напусна Афганистан на 31 август 2021 г., а Путин нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г. Но независимо от суровата оценка, която Байдън заслужава за начина, по който се изтегли от Афганистан, само по себе си това решение бе разумно - макар и жестоко по отношение на милиони афганци. Защото американската армия поддържаше "на системи" един политически режим, който така и не се вкорени в афганското общество, който не успя да си създаде обществена подкрепа - и дори военните действия на въоръжената отлично афганистанска армия срещу талибаните бяха поредица от поражения. За какво и докога трябваше да се запази американската окупация, продължила 20 години...

През 2003 г. Буш-младши свали режима на Саддам в Ирак - въпреки предупрежденията, че това е погрешна стъпка с тежки последици. През следващите години Америка затъна в една градска гражданска война в Ирак, в която срещу най-елитно въоръжената и организирана армия в света излязоха шайки ислямисти с "мъченически колани" и потопиха страната в реки от кръв. Вашингтон бе принуден да изостави своя дневен ред за изграждане на международен порядък, адаптиран към хегемонната роля на единствената свръхсила в света след края на Студената война. В Москва и Пекин отново добре разбраха посланието - "световният полицай" здравата я е закъсал, еманципирайте се, вземете обратно геополитическия си суверенитет на "велики сили". Грешката - провалът на Буш-младши бяха непростими. Но зад тази сбъркана операция все пак имаше здрав разум - опит за промяна на баланса на силите в Близкия изток. 

През февруари 2025 г. в Овалният кабинет Тръмп и заместникът му Ванс се опитаха публично да унизят и да смажат Володимир Зеленски - президент на страна, която се бори срещу агресия. Лидер на народ, чиято съпротива срещу Кремъл е основния ресурс за съхраняване на мира в Европа. Господарят на Белия дом се опита да заповяда на Зеленски да капитулира пред условията на агресора. Този опит за принуда има 

само едно определение – подлост

 Тук няма сложна геополитика. Няма неизбежен отказ от позиции. Няма висши интереси на свръхвелика сила. Става дума за една сделка с Москва, която е потенциално печеливша за кръга около стопанина на Овалния кабинет. Шест месеца по-късно Тръмп постла червен килим за кремълския диктатор в Анкоридж. Там "изкуството на сделката" продължи. Договориха се за нещо, в което Украйна не беше страна - за нея бе отредена ролята на потърпевш при свършени факти. Това отново бе подлост. От която светът се освободи благодарение на факта, че Европа се мобилизира и замени отказаната помощ на Вашингтон за бореща се Украйна. Никой не очакваше, че Европа ще бъде в състояние да го направи - да се превърне бързо във фактор на собствената си сигурност и дългосрочен стратегически интерес. И в Москва, и във Вашиннгтон очакваха Париж, Берлин и Лондон да хленчат и да се молят. Не стана. Поредната височайша геополитическа подлост - принуда на Украйна към капитулация - бе осуетена. 

Струва ми се, че към днешна дата би трябвало да сме претръпнали. Знаем какво можем да очакваме от Тръмп, както знаем и че 

Белият дом не е цяла Америка

 В Америка има мощно обществено мнение, има институции и лидери, за които отговорностите за "светлия град на хълма" не са безплътни сенки от миналото. Там е "Голямата стара партия" на Линкълн - Републиканците, която Тръмп успя да превземе в значителна степен, но не изцяло. Там е и ядрото от все още смислени лидери на Демократическата партия, които не са се предали на хаоса на "културната революция" отляво. Всички тези хора гарантираха през последните година и половина, че Тръмп няма да бъде напълно свободен да изисква капитулацията на Украйна - най-вече защото тази капитулация е против интересите на самата Америка. 

Към днешна дата би трябвало да сме свикнали с реалностите, формирани в условията на настоящата администрация във Вашингтон. 

Възмущението от "дизеловата сделка" на Тръмп с Путин

 е напълно оправдано, но не емоциите трябва да взимат връх. Тази "сделка" е акт на отчаяние от страна на Доналд Тръмп, който така "изигра картите си" (помните ли атаката към Зеленски в Овалния кабинет - "ти нямаш карти..."), че днес е президентът с най-високо обществено неодобрение от последния век в навечерието на междинните избори - предстоящи на 3 ноември. Договарянето на нищожни спрямо потреблението в Америка количества дизелово гориво в навечерието на изборите е чисто пропагандна акция, прицелена към две семпли внушения. Първото - вносът на дизел от Русия ще намали цените в Америка. Т.е. - на един пазар, на който има достатъчни количества от това гориво, но цените му са високи защото са обвързани със световните цени на петрола. Второ - за високите цени е виновен Зеленски, защото обстрелва руски НПЗ - рафинерии... Второто е съшито с още по-бели конци от първото. Изваждането от строя на руски НПЗ създава дефицит на вътрешния руски пазар - на международния пазар има устойчиви количества нефт и горива, изнесени от Русия, формирани както от ограниченията на международните санкции срещу Кремъл, така и от устойчивите модели на тяхното нарушаване. 

Не е необходимо да си петролен експерт за да разбираш каква е причината за повишаването на цените на нефта на световния пазар - затварянето на Ормузкия пролив и, отчасти, на Баб ел Мандеб, спирането на износа на ирански петрол - преди всичко за Азия, пораженията на нефтените инсталации в страните от залива вследствие обстрела на иранската "революционна гвардия". Аз съм сред хората, които смятат, че свалянето на режима в Техеран е нещо, което си струва усилията. Но да обвиниш Украйна и Зеленски, борещи се за своето оцеляване и надмогване на агресията, за ръста на световните цени на нефта и дизела е просто

поредна подлост - подлост в навечерието на избори...

Които Донлад Тръмп ще изгуби, защото неговата "транзакционна" политика натрупа прекалено много транзакции, трудно поносими както за света, така и за неговите собствени съграждани и избиратели. 

Днес поредната "транзакция" между Тръмп и Путин доведе до неовладяна радост в редиците на кремълското лоби и в България. Нека се радват нищите духом... Те все още вярват, че Путин може да спечели тази война. Не, не може да я спечели! Затова инжектира предизборно Доналд Тръмп с "подаръци", които щяха да бъдат смешно неадекватни, ако не бяха отблъскващо подли. Просто защото политическото оцеляване на "транзакционният" Тръмп е една от малкото останали надежди за оцеляване и на бункерния плъх. В Америка дизелът е скъп - като следствие на световните цени - но е в изобилие. Дефицитен е в Русия. И ще бъде все по-дефицитен. Защото Украйна няма да се пречупи пред заплахите на "транзакционните" партньори с отблъкващ взаимоизгоден - но лично изгоден - бизнес. Трудно е веднъж да станеш свободен човек - и свободна нация. Оттук нататък никоя цена не е прекалено висока за да запазиш свободата си.