България е поискала съдействие от Европейския съюз за противодействие на външна намеса, свързана с Русия, преди парламентарните избори на 19 април, съобщава „Politico“.

Искането е отправено към Европейската служба за външна дейност с цел откриване и ограничаване на кампании за манипулиране на общественото мнение чрез социални мрежи и пропагандни сайтове. Комисията все още не е потвърдила получаването на писмото от българските власти.

Според изданието това е необичаен ход за страна членка на ЕС и е част от по-широките усилия на София да се справи с чуждестранното влияние. Външното министерство вече е създало временна структура за координация на отговора срещу подобни заплахи, като за съветник е привлечен разследващият журналист Христо Грозев, известен с работата си в Bellingcat.

Преди дни организациите, подписали Кодекса за поведение в рамките на Законодателния акт за цифровите услуги, активираха за изборите в България Системата за бърз отговор. 

Тази инициатива обаче е доброволна и не е по искане на властите.

Доклад на Центъра за изследване на демокрацията посочва, че България е сред държавите в ЕС с най-уязвима информационна среда за злонамерено външно влияние и със слаба институционална подготовка за реакция. В него се предупреждава за активни мрежи от профили, свързани с Русия, които целят задълбочаване на обществените разделения.

Българските власти са поискали подкрепа от европейската дипломатическа служба, която координира усилията за откриване и анализ на кампании за манипулация. Системата обикновено се използва за защита на държави извън ЕС, като Молдова.

София е настояла да бъде активирана процедура за координация с големи платформи като Meta, Google и TikTok за идентифициране и ограничаване на дезинформация в реално време. 

Европейската комисия вече е започнала процеса.

В комуникацията с европейските институции българската страна подчертава засиления риск от координирани кампании за дезинформация, които могат да подкопаят честността на изборния процес.

Сред възможностите е и изпращането на екип за бърз отговор в страната, който осигурява краткосрочна подкрепа в борбата срещу хибридни заплахи и кампании. До момента обаче такова искане все още не е получено.