Искането е отправено с цел откриване и ограничаване на кампании за манипулиране на общественото мнение чрез социални мрежи и пропагандни сайтове, предвид обстоятелството, че България е сред държавите в съюза с най-уязвима информационна среда
България е поискала съдействие от Европейския съюз за противодействие на външна намеса, свързана с Русия, преди парламентарните избори на 19 април, съобщава „Politico“.
Искането е отправено към Европейската служба за външна дейност с цел откриване и ограничаване на кампании за манипулиране на общественото мнение чрез социални мрежи и пропагандни сайтове. Комисията все още не е потвърдила получаването на писмото от българските власти.
Според изданието това е необичаен ход за страна членка на ЕС и е част от по-широките усилия на София да се справи с чуждестранното влияние. Външното министерство вече е създало временна структура за координация на отговора срещу подобни заплахи, като за съветник е привлечен разследващият журналист Христо Грозев, известен с работата си в Bellingcat.
Преди дни организациите, подписали Кодекса за поведение в рамките на Законодателния акт за цифровите услуги, активираха за изборите в България Системата за бърз отговор.
Тази инициатива обаче е доброволна и не е по искане на властите.
Доклад на Центъра за изследване на демокрацията посочва, че България е сред държавите в ЕС с най-уязвима информационна среда за злонамерено външно влияние и със слаба институционална подготовка за реакция. В него се предупреждава за активни мрежи от профили, свързани с Русия, които целят задълбочаване на обществените разделения.
Българските власти са поискали подкрепа от европейската дипломатическа служба, която координира усилията за откриване и анализ на кампании за манипулация. Системата обикновено се използва за защита на държави извън ЕС, като Молдова.
София е настояла да бъде активирана процедура за координация с големи платформи като Meta, Google и TikTok за идентифициране и ограничаване на дезинформация в реално време.
Европейската комисия вече е започнала процеса.
В комуникацията с европейските институции българската страна подчертава засиления риск от координирани кампании за дезинформация, които могат да подкопаят честността на изборния процес.
Сред възможностите е и изпращането на екип за бърз отговор в страната, който осигурява краткосрочна подкрепа в борбата срещу хибридни заплахи и кампании. До момента обаче такова искане все още не е получено.
Още от България
Ивайло Мирчев: Да каже Румен Радев коя олигархия точно е победена
Според него управленската програма на "Прогресивна България" свидетелства за точно обратното - прегрупирането на олигархията около новата власт
Надежда Нейнски: От програмата на Радев не разбрах каква иска да бъде България през 2030 година
Бившият външен министър е на мнение, че за България най-добрият начин да защитава националния си интерес е чрез демократичните съюзи, в които членува, защото така страната увеличава тежестта си в международните отношения
Наследството на „Кръв и чест“: Как британската неонацистка мрежа стигна до арестите в Пловдив
Как идеологията за превъзходство на бялата раса премина през десетилетия полицейски мониторинг в Лондон, за да се стигне до 18 ареста у нас