Избраният президент на САЩ Доналд Тръмп отказа да изключи възможността за военна анексия на остров Гренландия, който е част от Кралство Дания. Подобна инвазия би могла да се превърне в „най-кратката война в историята“, пише Politico.
Изданието отбелязва, че САЩ разполагат с най-големия отбранителен бюджет в света, който миналата година е възлизал на 948 милиарда долара. Въоръжените сили на САЩ наброяват 1,3 милиона военнослужещи, като някои от тях вече са разположени в Гренландия. От друга страна, Дания е изразходвала едва 9,9 милиарда долара за отбрана през изминалата година, а армията ѝ разполага с едва 17 000 войници. Освен това по-голямата част от тежката военна техника Копенхаген е предоставил на Украйна.
Ако Тръмп беше изпълнил заплахата си да анексира Гренландия със сила, „това щеше да бъде най-кратката война в света, тъй като Гренландия няма никакви отбранителни възможности. Американците щяха да доминират“, коментира Улрик Прам Гад, старши научен сътрудник в Датския институт за международни изследвания.
На практика отбранителните способности на Дания вероятно са дори по-малки от тези, описани на хартия. Например, според датската преса, някои от корабите на бреговата охрана, които патрулират крайбрежните води на Гренландия, нямат необходимия софтуер за управление на оръдията. Този софтуер просто не е бил закупен.
Politico посочва, че слабостта на датската отбрана отдавна е известен факт. Именно поради тази причина през 1951 г. Дания и САЩ сключват споразумение, според което американската армия може да използва военни бази в Гренландия и поема основната тежест за отбраната на острова при нужда.
Старшият научен сътрудник на Центъра за военни изследвания към Копенхагенския университет Кристиан Сьоби Кристенсен подчертава, че при силов сценарий американците на практика дори няма да се наложи да воюват: „С кого [американците] ще воюват? Със собствените си войски? Те вече са там.“
Въпреки това, дори мирното преминаване на Гренландия под контрола на САЩ предоставя на Вашингтон съмнителни предимства в сравнение със сегашното положение. Според Politico, доцентът от Кралския датски военен колеж Йон Рахбек-Клеменсен обяснява, че само преките бюджетни дотации от Дания за Гренландия възлизат на между 750 милиона и 1 милиард долара годишно. Това при население на острова от 56 000 души. С други думи, Гренландия е много скъп средно голям общински район за Дания.
Освен това САЩ вече имат достъп до това, което би им дало пряк контрол върху Гренландия. Първо, те и в момента могат свободно да разполагат военни бази на острова, когато сметнат за необходимо. Второ, Дания сама е предлагала на американските инвеститори да вложат средства в добива на природни ресурси на острова, но ентусиазъм от страна на САЩ не е имало. Трето, Дания вече е забранила на китайска компания да строи летища в Гренландия.
„САЩ вече получават това, което искат. И това е евтино“, отбелязва Рахбек-Клеменсен.
Тръмп и Гренландия: последни новини
Обсебеността на Доналд Тръмп от Гренландия е активизирала местното движение за независимост от Дания, а предстоящите местни избори ще бъдат важен етап в определянето на съдбата на острова.
Освен това стана ясно, че министър-председателят на Дания Мете Фредериксен е поискала разговор с избрания президент на САЩ Доналд Тръмп във връзка с неговите остри изявления за възможен контрол върху Гренландия.
Превод: faktor.bg
Още от Свят
Съединените щати обявиха широкообхватни санкции срещу руския енергиен сектор
Налагат санкции на 183 кораба, превозващи нефт, на руски търговци на нефт и доставчици на нефтени находища, както и на два руски големи нефтодобивни концерна - "Газпром нефт" и "Сургутнефтегаз" - заедно с повече от две дузини техни дъщерни дружества
Експерт: Украинската атака в Курска област силно изплаши руснаците
Според него нито Курската АЕЦ, нито самият град Курск могат да бъдат цел на тази локална атака
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен не е поканена на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп
"Не е получавала покана и не планира да присъства. Ще търсим ранни контакти с новата администрация." заяви говорителката на ЕК Паула Пиньо