Антон Писароглу* 

Европейската комисия и Европейският парламент одобриха приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген.

След като Комисията публикува положителни доклади относно капацитета на страните да охраняват външните граници на Европейския съюз по море, въздух и земя, еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон заяви, че трите кандидатки вече са готови да се присъединят. Въпреки това Швеция, Австрия и Нидерландия дадоха знак за несъгласие.

И за пореден път вътрешното „политиканстване“ на някои страни членки заплашва да попречи на европейското единство.

Присъединяването към Шенген ще повиши производителността и растежа в Румъния, България и Хърватия, което означава, че икономиката на целия ЕС ще спечели. И трите държави бързо модернизират инфраструктурата си, докато оперативните разходи на бизнеса остават сравнително ниски, а работната им сила е по-млада и по-гъвкава от тази в западноевропейските държави.

Междувременно глобалните конгломерати, които се изнасят от Русия, вече започнаха да се местят в Румъния и страните-кандидатки. Присъединяването им към ЕС ще направи целия ЕС по-привлекателен за тези компании, като осигури повече работни места и възможности за единния пазар в момент на дълбока икономическа криза.

Румъния вече няколко години спазва критериите за Шенген, като прилага всички най-нови технологии за сигурност на граничния контрол.

Като страна от фронтовата линия на НАТО, стратегически разположена в близост до Украйна и Русия, не бива да се пренебрегва и приносът на Румъния за подпомагане на съпротивата на Украйна. Страната се е доказала като безценен партньор както за ЕС, така и за НАТО в борбата с хибридната война на Русия и придвижването на помощта за Украйна, въпреки че тази позиция подхранва нестабилната популистка политика в Румъния.

Но всичко това изглежда забравено в някои ключови европейски столици.

Например при неотдавнашното си посещение в Румъния нидерландският министър-председател Марк Рюте изрази съмнение относно приемането на кандидатурата на страната за Шенген от съображения за сигурност и правосъдие. Впоследствие нидерландският парламент гласува отказ по този въпрос.

В контекста на ширещата се организирана престъпност в Нидерландия и продължаващата борба на страната за ограничаване на свързаните с банди убийства, позицията на страната рискува да се окаже лицемерна. Пример е и убийството на разследващия журналист Петер де Врис посред бял ден в Амстердам.

Може би не е случайно и това, че Швеция, която е другата страна, чиито депутати гласуваха изрично против присъединяването на Румъния, България и Хърватия към Шенгенското пространство, в момента се сблъсква с вълна от престъпност, която е разтърсила и нейното общество и вътрешна политика.

В същото време Австрия също не е с най-добри резултати в областта на върховенството на закона и корупцията. Премиерите на страната са сваляни от власт със скандали, а прането на пари от Русия понякога прави Виена по-нестабилна от която и да е от източноевропейските страни членки на ЕС.

Като се има предвид как Румъния и България бързо ратифицираха кандидатурата на Швеция за членство в НАТО по-рано тази година, без да поставят пред Стокхолм никакви политически предварителни условия по отношение на своите кандидатури за членство в Шенген, може да се предположи, че и Букурещ, и София ще останат надеждни партньори на Запада и занапред.

И макар да е важно да се отбележи, че както в Румъния, така и в България все още съществуват някои проблеми в пристанищата и сухопътните гранични пунктове, те са несравними с тежките пропуски, които понастоящем се наблюдават в големи пристанища като Хамбург, Антверпен и Ротердам по отношение на обема на пропусканата контрабанда.

Всъщност приемането на тези три страни Шенген би могло да накара превозвачите да пренасочат част от стоките си през по-евтини източноевропейски пристанища, което ще направи световните центрове за наркотици като Ротердам по-управляеми и по-лесни за контрол от страна на властите.

И макар че фактът, че Румъния, България и Хърватия продължават да се сблъскват с предизвикателствата на корупцията и изостаналостта, е безспорен, тези проблеми биха могли да бъдат решени вътре в Шенген също толкова лесно.

Неприемането на тези страни въз основа на слаби оправдания и въпреки лоялността и надеждността, които те демонстрираха срещу нахлуването на Русия в Украйна, не само ще противоречи на единството на ЕС, но и ще бъде стратегическа грешка. Тя може да предизвика разпалване на евроскептицизма в чувствителния европейски изток и то в най-лошия възможен геополитически момент.

*Антон Писароглу е експерт по европейска, африканска и централноазиатска политика и сигурност. Той е главен изпълнителен директор на консултантската фирма „H5 Strategies“.