Станислав Станев

Вчера служебният министър на външните работи е казала потресаваща глупост. Толкова потресаваща, че анитбългарите в Скопие вече подготвят шампанското. Според Светлан Стоев България трябвало да изисква от Македония да запише в Конституцията си, че има българско малцинство... Всеки човек, който малко от малко се интересува от темата, много добре знае, че в Македония има един постоянен страх у тези, които се чувстват българи. Преди е било страх да не ги убият или да не ги пратят на лагер, после е било страх да не ги бият. Сега ги е страх да не си загубят работата или просто да не ги подиграват и мачкат. Познавам този страх, защото помня баба ми, която беше видяла кървавите репресии след 1944, как се страхуваше дори десет години след падането на комунизма. Разбирам този страх, защото познавам много българи в Македония, които след като покажат, че се чувстват българи, са станали 

обект на присмех, на подигравки, на омраза,

 а нерядко и на физическа агресия. Побойниците не са държавата, но побоят им се толерира от държавата, която не се напъва особено да накаже биещите. Точно това е и причината немалко от българите там, които познавам, да не смеят да обявят как се чувстват, да обичат тайно България, да се радват на нейните успехи, но да си мълчат. Ако в тази среда на страх изискваме в Конституцията на Македония да се запише, че има българско малцинство, ще се получат няколко неща и всичките ще са все вредни: Ще налеем масло в огъня на българофобията там. Всичките абсурдници край Вардар, които са част от т.нар. политическа „класа“, ще реват, че България ги изнудва и това ще е удобен аргумент за пред ЕС; На преброяването 200-300 човека (или айде - 2000-3000) ще се осмелят да рискуват своето и на роднините си спокойствие, като се запишат като българи; Официалната власт ехидно ще заяви, че не оспорва, че там има българи и че може да ги посочи относително точно – тези, които са се декларирали на преброяването. В общи линии това, ще е един зловещ край на десетилетните абсурдни грешки, които България допусна по отношение на своето минало и на българите, които по исторически причини живеят отвъд границите на държавата. Горното не е някаква мистична тайнственост – това е очевиден извод. И тъй като външният ни министър не прилича на човек с умствени затруднения, а и е дългогодишен дипломат, аз лично съм склонен да приема, че 

не става въпрос за грешка или заблуда, а за осъзнатост и целенасоченост

 Друг вариант е да няма никакво понятие от темата Македония, но да разчита на злонамерени съветници. Ако успее да реализира тази своя абсурдна идея, министърът ще е успял да свърши най-голямата услуга на антибългаризма за последните десетилетия.