Януш Бугайски, The Hill

Президентът Байдън нанесе първия удар в ескалиращия сблъсък между възраждаща се Америка и ревизионистична Русия, признавайки публично, че руският президент Владимир Путин е убиец. Байдън можеше да отиде и по-далеч, определяйки Путин като терорист заради съучастието му в бомбардирането на жилищни сгради в Русия през 1999 година, и военен престъпник заради избиването на хиляди цивилни граждани по време на нападението на Москва над Чечня същата година. Независимо от тези обвинения, 

думите трябва да бъдат последвани от дела,

 в противен случай Путин няма да вземе на сериозно новата американска администрация.  
Намесата на Москва в президентските избори в САЩ и системните кибератаки и най-вече хакването „Слънчеви ветрове“ трябва да се разглеждат в по-широк контекст. Кремъл е участвал в многостранна кампания за отстлабване на западните институции и ролята на Америка като гарант на сигурността. Тя системно заплашва съседите си, като ескалира своето военно присъствие по границите на НАТО и се намесва във вътрешната политика на всички европейски страни. 

Този месец се отбелязва 7-годишнината от завладяването на Крим от Русия и прокси войната в Източна Украйна, целяща да бъдат неутрализирани стремежите на страната към демокрация. Путин се стреми да спечели предаността или 

да открадне територии

 от всички бивши съветски републики при възстановяването на новото руско-центристко господство. 
Ако думите обаче не са беззъби, а бъдат последвани от дела, Байдън трябва да даде приоритет на определени цели, които не просто да неутрализират агресията на Москва, а да бъде възпиран Кремъл от по-нататъшни нападения. Първо по важност постижение би било 

окончателното прекратяване на газовия проект „Северен поток-2“

 с Германия чрез налагането на санкции на компанията, собственост на газопровода, на всички руски кораби, които участват в неговото изграждане и на западните компании, които не са се оттеглили от проекта. Ако бъде завършен проекта, „Северен поток-2“, това ще повиши зависимостта на Европа от руските доставчици на газ, ще засили натиска над Украйна като намали нейния транзитен капацитет и приходи, и ще отслаби единството в НАТО.
Белият дом не може да възстанови отношенията си с Германия, като подкопава енергийната сигурност на партньорите от НАТО и заплашва целия източен фланг на Алианса, в който всяка държава се противопоставя „Северен поток-2“ да бъде  предоставен на  Русия. Вместо да поемат водеща роля в осигуряването на европейска сигурност, германският бизнес и политическите лидери се стремят към „нормализиране“ на отношенията с Путин, независимо от това какви щети Русия нанася на съседите си. Това просто насърчава по-нататъшно посегателство на Кремъл върху трансатлантическите интереси.
Байдън има възможност да провежда една по-категорична политика на САЩ, която да надхвърля налагането на санкции на отделни олигарси и шефове по сигурност на Путин, които имат почти минимално въздействие върху тяхното поведение. Вашингтон може да работи по-тясно с най-уязвимите съюзници от НАТО, каквито са Полша, Румъния и три балтийски държави, за засилване на всички аспекти на националната им отбрана. Трябва също така да убеди проспериращи държави като Германия и Франция, които се изживяват като самодостатъчни, че техните национални интереси ще бъдат по-добре защитени като разполагат със надеждни държави на изток, които им осигуряват защита от подривни действия на други страни.
Ученията на НАТО „Defender-Europe 2021“, които в момента се провежда на изток в Европа, са важно напомняне на Путин, че 

Алиансът е готов и способен да защитава своите членове

 и да генерира сигурност в цяла Европа. Тазгодишните учения, които ще се проведат между март и юни, ще включват 28 000 многонационални сили от 27 държави, включително над 2000 американски войници, разгърнати на територията на 12 държави. Прекалено дълго Москва помпи мускули, демонстрира сила без да получи съгласувана и решителна реакция от страна на най-силния военен съюз в света. Ученията на НАТО дават възможност на Байдън да изтъкне ангажираността на Вашингтон и да изпрати силен сигнал до страните, които се стремят към членство в НАТО, особено към Украйна и Грузия. Въпреки че не се възползват от гаранциите за сигурност на НАТО, те няма да бъдат оставени на милостта на хищнически съсед, който иска да си подели техните територии.
Решението на администрацията на Байдън от началото на март да предостави $125 милиона за военни цели на Украйна е важно значение, но не е достатъчно. Пакетът включва патрулиращи лодки, контра-артилерийски радари и тактическо оборудване. Допълнителни $150 милиона за военна помощ са предвидени в рамките на инициативата за подпомагане на сигурността на Украйна. Киев обаче има усещането, че трябва да се действа бързо, защото от зимата до есента руските военни могат да предприемат нови нападения на територията на Украйна и наложат контрол над определени стратегически цели, включително и над водни ресурси, които обичайно захранват Крим.  
Може Путин умишлено да се опитва да тества решителността на Байдън, инспирирайки едно по-дълбоко военно нахлуване. Украинските власти призовават за контакти на по-високо ниво с американските военни, съвместни военни учения с американски батальони и бригади, изпратени в Украйна за няколко месеца, както и за по-комплексно оборудване, включително за противовъздушна и противоракетна отбрана 
Парализирайки офанзивната енергия на Русия, наказвайки нейните кибератаки, разкривайки нейните операции за влияние, замразявайки нейната финансова корупция в столиците на западните държави и позволявайки на съюзниците и партньорите сами да се защитават ще осветят решителността на Байдъна да надделее в първия рунд от глобалната битка с Путин. 

Превод: Faktor.bg