Безрезервната подкрепа за Белград от София е срамно предателство към партньори в ЕС

Станислав Станев

В относително кратък период от време ставаме свидетели на поредното абсурдно отношение от страна на Ивица Дачич. 
Дачич не е просто някакъв човек от Сърбия - това е председателят на техния парламент, а доскоро беше и външен министър. Високите постове, които заема, както и фактът, че след изявите няма никакви последици за него, означава само едно: от устата на Ивица Дачич 

чуваме мнението на Сърбия за България

Това, което хитрият и ловък Вучич мисли, но не иска да ви каже, звучи от устата на Дачич.
България с основание заяви на Скопие, че няма да търпи език на омраза по свой адрес. Казахме го на своите братя и решението беше тежко и болезнено, но правилно. 
Аз обаче искам да попитам ЗАЩО България търпи такова отношение от Сърбия? Зависими ли сме от тях, или има някаква друга причина да се правим, че не виждаме как една държава, която приема България за свой изконен и вечен национален враг, се подигава така с нас?
Смятам, че безрезервната подкрепа на Белград от страна на София представлява 

срамно предателство

 И предателство не заради устойчивата политика на омраза към България и повече от 100 години тежки рани. Предателство към нашите партньори в ЕС, защото с тази подкрепа ние се опитваме да ги убедим, че една държава, която живее в омраза и в която поколения наред се възпитават в такава, всъщност има европейски ценности. Присъединяването на Сърбия с тази нейна национална философия към ЕС ще означава само и единствено, че българофобията и омразата към България и към истината, ще станат част от философията на Съюза. 
Смятам, че ако българското правителство и България имат достойнство, трябва незабавно да се промени цялостният подход на София към Сърбия и към аспирациите на последната да оскверни с националната си омраза клуба на най-цивилизованите държави на планетата.
Ако си имаме самоуважение и имаме достойнство, Сърбия трябва да бъде допусната да продължи с преговорите, СЛЕД като даде доказателств, че обществото ѝ се е излекувало от омразата. По отношение на България това означава много неща. Не само да спре да използва лицето Цветан Василев, като чрез него индуцира напрежение в обществото ни. Но да престане да инвестира средствата на сръбския данъкоплатец в 

пропаганда на българофобия край Варрдар;

 да прекрати политиката на натиск на българите в Западните покрайнини, да им предостави реално и ефективно правата, за които се е задължила преди повече от 100 години и да заплати обезщетение за повече от век подигравки с тях.
Знам, че България няма вина за простащината на Дачич, нито за омразата, съдържаща се в сръбската национална поговорка "Сине, ако се зарати, а ти не знаш на коју ћеш страну, удри по Бугарима, нећеш погрешити". Но държавниците ни ще имат вина, ако позволят тези хора да продължат пътя си към ЕС с тази национална философия.