Ефим Ушев

Щом пътят ни към Европа е блокиран, умува председателот на югозапад от нас Пендаровски, имаме две опции – „...да доведем Европа у нас, и второ – трябва да започнем да връщаме към живота Договора за стратегическо партньорство със САЩ от 2008 г.” С тези думи на първияя си човек нашите съседи признават не само, че са далеч от Европа и тепърва ще я „довеждат” у тях. (А може би тогава ще изгрее най-после слънце и за правата на българите в РСМ?).

И второ – те признават, че отдавна (от 2008!?) са изключили „от живота” някакъв техен Договор със САЩ, затова тепърва се замислят най-после да започнат да го изпълняват. В същото време, стана ясно покрай футбола,

 не спазват и Преспанския договор,

 който подписаха с гърците и Атина вече им скръцна със зъби, че така не може... И тутакси замрази със Скопие цели три подготвени за подписване меморандума.

Ако си спомняте, същите синковци (в лицето на управлението на Груевски) открито твърдяха, че никога не са обръщали внимание на договора с България от 1992, а този от 2017 г. (Договорът за добросъседство с управлението на Заев) отдавна са го забравили и никога не са смятали да го прилагат на практика...
Е, какво повече да искаме от една такава територия (БюрмРсм), след като, по стар сръбско-руски тертип, непрекъснато доказват как всеки договор с тях не струва колкото цената на хартията, на която е написан... 

В същото време залагат усилено, пак по юготертип, на неспирно сеене на омраза и клеветене срещу България - както навън, така и в самата си територия, и още по-усилено плащане на различни Евро и Американски лобита, които да натискат по един позорен и унизителен начин България „да клекне” най-после...
И вместо точно това да видят т. нар. наши „партньори”, те продължават да се правят, че не разбират защо проблемите ни с РСМ съвсем не са двустранни, а вътрешно европейски и засягат същностни проблеми на Евросъюза именно като „съюз” и на принципите, на които въобще той се крепи! И досущ като Заев, повтарят като развалена плоча от времето на Тито, че не разбират, не разбират... 
Нещо повече – европредставители казвали, че с тази блокада Европа се прострелва в крака... Аз пък ще си позволя да им кажа, че приемането на един нереформиран, комунистическо-сръбски „франкенщайн” като БЮРМ (дн. РСМ), ще бъде

 прострелване в сърцето

 И в такъв случай, ако толкова държат да приемат тази Титова издънка като член, макар конструкцията ѝ да е само и единствено фалшификаторството и българомразието, и щом пет пари не дават за мнението и позицията на партньора си България, то нека същата тази България има достойнството да инициира и поиска от тях премахване „института” на ветото в Европейския съюз! Така страната ни ще отхвърли донякъде от себе си отговорността от приемането в Евросъюза на една комунистическа, тоталитарна по същността си държава, която не желае да скъса с кървавото си югославско наследство и по-нататъшните проблеми, които неизменно ще последват в работата на ЕП и ЕС като цяло, ще тежат на съвестта на днешните европейски югоапологети!

И тук ми се иска да напомня с думи като: „Е, бактън бре, блуднице скапана!”, првейки алюзия с горчивия израз на известен наш класик по отношение на Европа, ще изразя моята горчивина, като споделя как в продължение на повече от век, съдбата на Македония се превръща в карма, която никога не сме успявали да обясним така, че да спечелим съюзници, а не противницш. 
И това става въпреки всичките ни усилия, още от времето на „Pro Bulgaria” на Луи Айер (1913), та и до днес, когато издадохме „Бялата книга” (2021) – едно вечно българско усилие и очакване факторите в Европа да чуят истината и болката на България. Защото не е само незнанието на тези факти от най-новата българска история от обществеността в България днес. Има и друга „страна” и тази страна са резултатите от всички тези неистови усилия на нашите предци, погледнати от новите български поколения днес. Които ни показват колко Европа, да не говорим светът, са били 

слепи и глухи за едни страшни деяния на Балканите, 

които с кръв и терор, пред очите на света, който не би могъл да се оправдае, че не е знаел, как едно страшно сръбско „инженерство” превръщаше един народ в нещо съвсем друго; как с едно ужасно античовешко насилие като държавна политика се култивираше омраза към един народ и към една държава.
Може би си заслужава да припомним, че много преди борбата на МПО, която личи от всеки брой на „Македонска трибуна”, за тези проблеми предупреждаваха със свои нарочни книги маса големи автори, от които тук ще напомня само двама. 
Такава е книгата „Pro Bulgaria” на Луи Айер (1913), който я написа на родния си френски език, защото я адресираше към френскоезичния свят и която ние, българите, преведохме и издадохме 100 години след нейното написване. При това, което специално трябва да се подчертае, преведе я и издаде един български патриот (д-р Милен Врабевскси), а не българската държава...
Другият автор с гордост искам да отбележа, защото е родопчанин – в навечерието на заседанията в Ньой през 1919, Стою Шишков написва и издава със свои средствда, на френски език „L`helenisme dans la peninsula balkanique” („Гърцизмът на Балканския полуостров”, 1919) – едно велико историко-политическо и географско есе, 100 броя от което изкупува Министерството на просвещението ни, а 200 броя самият автор разпраща даром до родни държавници и интеректуалци. 
И трябва и за тази книга дебело подчертаем, че тя също видя „бял свят” в България 100 години след нейното написване и отново не благодарение на държавата, а с личните средства на неговите сродници - Николай и Кирилка Щърбови, които са и преводачи на книгата от френски.
И въпреки тези усилия тогава – и в 1913, и в 1919-а, плачевните резултати за народа и държавата ни са известни на всички. Не довеждат до нещо положително и „канските” усилия през 50-те-70-те години на 20 в. на българите зад граница около МПО и в. „Македонска трибуна”, макар дейността им да е повече от достойна!

Напомням ги, за да кажа, че плановете и намеренията с днешната „Бяла книга” за българо-македонския спор не стъпват „на голо”, а следват утъпкания път на предците ни. Въпросът е ще повторим ли и днес същите „резултати”, както в 13-а и 19-а, а и по-късните години, и дали и сега Европа и светът ще се направят пак 

„на глухи и слепи” за истината... 

За една страшна истина, която винаги са пренебрегвали и омаловажавали!
Отчитам, разбира се, променената геополитическа ситуация в света, но запазвам един „здравословен” скептицизъм и неверие – справка: отношението на Чехия и Словакия, донякъде и на Хърватия и Словения, към спора ни с титовата югорепублика днес. Въпросът тук и сега за нас е защо ние да не можем да изискаме от страна-кандидат спазването както на някакви принципи в отношенията, така и отърсването от една ужасна политика на комунистическия титовизъм? 
Ясно е, че една страна-кандидат не може да влезе в евросъюза, докато не се отърси от напластяваната през югокомунистическите години омраза и злост към своя съсед. Просто такива са принципите на този съюз – да не се привнасят регионални проблеми между страни вътре в ЕС, с които да се занимават всички. Нали тази страна е създадена преди толкова и толкова десетилетия на основата именно на омразата и фалшификациите към българската страна и народ, в противен случай нямаше да има такава „държава”. Но ако това е било възможно и жизнено необходимо за тях през времето на югокомунизма, сега стремежа им към друг съюз, коренно противоположен на този, в който са отгледани и формирани, изисква минимум усилие за пренастройка. А такова не се забелязва ни на йота, инерцията от „превъзходството” и високомерието на юговремената си върви с пълна сила. 
И затова „вратата към Европа” трябва да се отвори при решаване или поне намерение за решаване на пластените 80 години проблеми. Защото, харесва ни или не, Украйна също не я чака скорошно (да не кажа никакво) членство в ЕС и НАТО именно по тази причина – проблемите ѝ с остатъка на другата империя от 20 в., Есесерето. Русия никога няма да позволи това и вечно ще ръфа украинската земя и държава, за да не може тя да се приближи към така търсения старт на процеса за членство. Защото знае, че такива са принципите за започване на членство – страната-кандидат да няма проблеми със съседите си...  
Но пък да, трябва да се съгласим - борбата за истина продължава – „Pro Bulgaria”, с бели и черни, дори кървави, страници от общата ни история...