Христо Христов, desebg.com

Какво правят истинските държавници във време на криза и изпитания? Дават пример e най-краткият и точен отговор.
За нещастие българското общество преживява няколко особено драматични години, свързани с краха на тоталитарния комунистически режим и недъгавия рефлекс на бившите комунисти след всяко тяхно управление 

да оставят разруха

Справка – т. нар. Луканова зима през 1990 г., когато магазините бяха опразнени от обещаната „сполука” на БСП и шокът с цените от поредния фалит прясно преименувана на БСП компартия се стовари като чук върху главите на хората (за онези, които не са го преживели цените скочиха десетократно, !!!). Не само че липсваха елементарни неща на пазара, ами цените им бяха скочили брутално.

Вторият път бе при злощастното еднопартийно управление на БСП, което стовари върху гърба на хората невиждана и нечувана хиперинфлация, стопила спестяванията им, заплатата стана 3 долара, банковият сектор рухна, а за капак престъпното им присъствие във властта създаде зърнена криза – върнаха купонната система и хората не можеха хляб да си купят.

Ако тези две катастрофи се възприемат преди всичко като икономически провали, независимо от тежките социални последствия на некадърно политическо управление, в българската нова история има едно друго събитие, което е лика прилика с напълно ненужното политическо противопоставяне точно в началото на сегашната криза с връхлитащата ни пандемия.

Имам предвид 

аварията в съветската ядрена електроцентрала „Чернобил”

 през пролетта на 1986 г. и пълното мълчание на тогавашния председнал на Държавния съвет и генерален секретар на БКП Тодор Живков.
Престъпно мълчание за аварията в угода на неговите господари в Кремъл.
В резултат на това българското население бе облъчено в значителна степен от радиоактивния облак, преминал над територията на България.
Абсолютното оставяне на населението на произвола на съдбата, докато УБО носеше специална храна и вода за комунистическата върхушка от чужбина, коства стотици хиляди жертви!!!
За това, разбира се в българското общество не се говори, но се твърди, че Живков бил голям държавник и фалшивата носталгия по соца ни залива непрекъснато през последните 20 години.
Наскоро говорих с един лекар, който буквално ми каза: „Г-н Христов, само заради мълчанието за „Чернобил” Живков трябваше да получи 12 смъртни присъди!”
Казва го специалист, който има наблюдения от над 30 години от пораженията на чернобилската радиация върху българите.

Настоящият президент Румен Радев трябваше да го подсетят критични коментари в медиите, че стои абсолютно 

неадекватен и пасивен

 в първата седмица, когато кабинетът се активизира срещу задаващата се зараза.
Радев просто не само проспа този момент, но и в следващите си стъпки категорично показа, че случайно е избран на този пост.
Нито „улови” момента да отправи държавническо изявление пред нацията, нито даде пример като държавен глава с него.
Да речем да застане начело на дарителска кампания, самият той да направи дарение – да даде пример с него, което да обедини хора, стреснати пред неясните очертания на тази коварна заплаха, в която, както видяхме попаднаха и много развити държавни и демокрации.
Нищо. Е, по това Радев си е лика прилика с мълчанието на Живков при „Чернобил”.
И ако за Живков е ясно защо е мълчал (за да, не дай си Боже, да засегне съветските интереси), но при Радев въпросът има друг отговор.
Или му е много ниска политическата култура и мисленето, или е човешки и политически късоглед, а може би и слепец в състояние на криза.