Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Руснаците пак обосрались. 
Което значи,  че са накиснати някъде поне до към раменете. 
Както се съобщава, някакъв жалък провинциален, но май наистина доста независим съд, съвсем между другото, разкри най-дълбоко пазената от Кремъл държавна тайна – че в така помпозно наречените Донецка и Луганска република, всъщност окупирани от Кремъл анклави от украинска територия в източната част на страната, се бият редовни руски войски. 
Историята е твърде нелепа – съдът се произнася по дело за корупция при доставките на продоволствие за армията. И после – по продоволствието, по продоволствието, та на целия свят става ясно къде се намира и самата армия. 
На онези по света, които не знаеха, де. Защото  междувременно американското посолство в Киев излезе с лаконичното, но още по-възмутително съобщение: 

„Ние всички знаем, че войската на Русия е в Украйна!“

 А логиката сочи, че, щом посолството в Украйна знае, то и в сами Вашингтон знаят…..
Но скочи възмутено богатирът-говорител Дмитрий Песков и веднага отрече, като поревна - джентълмените в Кировския районен съд нещо са се объркали, няма такова нещо, Русия е мирна и почтена страна, с поглед, неизменно впит в международното право, с едничката цел да го спазва.  
А джентълмените от Кировския съд, като го чуха през девет планини в десета, веднага разбраха, че наистина са се объркали, та побързаха да свалят електронното съобщение, което съдържа възмутителното им решение. Което пък идва да покаже, че те може и да не са чак толкова независими, колкото ги помислих отначало, а по-скоро – дълбоко несъобразителни. 
Но решението на съда така и не изчезна, нали живеем в 21, а не в 19 век - следите остават. Само Песков още отрича, може би защото наистина живее в 19-ти век – ако съдим по факта, че слугува на поредния руски император.
Това момче явно много иска да бъде запомнено от поколенията като модерния руски д-р Гьобелс, но не си дава сметка за тънката разлика. Политиката на Германия преди 80-90 години е такава, че Гьобелс умело смесва лъжата с истина, за да прокара лъжата. Докато политиката на днешна Русия принуждава Петков да лъже през цялото време, затова и никой отдавна вече не му вярва. И няма да му повярва, дори ако някой път, за майтап, той вземе, та произнесе най-съкровената истина. 
Например да каже – моят государь, Путин, направи голя-я-я-ма грешка, като изпрати на Щатите писмо за червените линии, които Русия поставя в политиката си спрямо Запада и които не иска да бъдат преминати. 
Решил заекът с лъвицата любов да прави. 
Горкият Путин - и той лично обосралься до раменете по този начин. Не стига, че всички  виждат с просто сателитно око ордите, които струпва за поредна атака срещу независима Украйна - атака, както разбираме, и този път напълно съобразена с принципите на международното право - ами онова, което досега бяха само основателни подозрения за агресивните му имперски намерения към целия свят, вече лъсна черно на бяло, подписано от самия него. 

Какво иска Путин? 

Първо, не НАТО да реши дали и кога ще приеме Украйна, както е записано в решение на Алианса от 2008, а Русия да има право на вето по въпроса. Ами може, бе, граждани, наистина има една възможност – Русия да изпълни всички критерии и да стане порядъчен член на НАТО, тогава ще има право на вето не само по този, но и по ред други въпроси.  

Второ, американските ядрени оръжия да се махнат от Европа. Това дори не знам как да го охарактеризирам – голяма руска глупост или обикновена руска наглост. А какво да правим с европейските ракети, които все пак ще останат – британски, френски? Аз предлагам да ги обърнем срещу Щатите, за да е напълно доволен Путин. 

Трето, Путин иска да се оттеглят всички натовски сили от територията на Полша и Балтийските републики. И по този начин - да му поднесем лично вкусни печени пъдпъдъчета на тепсия, той дори няма да си играе да ги отстрелва, че да не се замаря, а направо ще ги хапне. 

И четвърто, черешката на тортата – да не се изпращат съюзнически натовски войски в източно-европейските държави, които преди май 1997 не са били членове на алианса. А това са всички, включително България.  
Разбира се, Вашингтон веднага отряза лакомия руски език, като каза, че няма да води сепаративни разговори с Кремъл, без европейските си съюзници. А после пък висш натовски генерал заяви, че, с оглед струпването на руски войски на украинската граница, на дневен ред е разполагането на допълнителни натовски части в страни от юго-източния фланг на Алианса – България и Румъния.     
Но не само заради преките последствия, а и по принцип 

голяма грешка са тия руски ултиматуми,

 де, голяма грешка. На времето дори Брежнев не правеше подобни глупости - да забранява на НАТО да взима самостоятелни решения за това кого да приема, къде какви войски да разполага и прочие. Нито пък откровено признаваше васалното положение спрямо Русия на страните от Източна Европа. Отнюд! 
Дори обратно, Брежнев неизменно настояваше, че СИВ и Варшавският договор са икономическа и военна общност на независими държави, събрани заедно дори не от любов към Съветския съюз или Русия, а от силна любов към социализма. 

Сега обаче Путин, в документален филм, излъчен преди две седмици, безцеремонно се изцепи, че разпадът на СССР е „дезинтеграция на историческа Русия под името Съветски съюз“. 
Това е голяма претенция, граждани! То значи, че Путин - не на майтап, а наистина – продължава да смята страните и народите от Източна Европа за свои васални територии и хора, ако не и нещо още по-съкровено. Да, всички знаят, че този човек е луд, но това не го прави по-малко опасен. Така че вместо да вопием срещу разполагането на допълнителни натовски войски тук, трябваше досега сами да сме ги поискали. Още повече, като имаме предвид, че Русия вече въоръжи до зъби и Сърбия.
Но звъни на пожар моят приятел Оги и вика: „Чакай сега, ако царска Русия и Съветският съюз бяха едно и също, защо болшевиките разстреляха царя и семейството му? И защо съсипаха цялата руска аристокрация и новопоявила се буржоазия?“ 
Не са едно и също, бе, Оги, успокоявам го. А той: „Ами ако пък не са, тогава ние на коя по-точно имперска Русия дължим вечна благодарност заради Освобождението си – на несъществуващата царска или на несъществуващата комунистическа?“
Е, тук вече не можах да му отговоря - не ми стигнаха силите от смях. Така че пратих Оги да чете какво пише титанът на мисълта Румен Петков по въпроса. 
Този най-велик сред неуспешните български политици онзи ден се опита да отговори на един текст на Горан Благоев. Не знам за вас, граждани, но от отговора аз поне разбрах, че ние, българите,

 трябва целокупно да обичаме Русия,

 защото самият Румен Петков познава такива светли руски фигури като Сергей Наришкин и Алексей Громико. 
Е, може, може би наистина трябва заради това да ги обичаме – но не съм сигурен, че това е достатъчно добра причина. Нищо, че, доколкото се разбира, тези фигури според него са светли, защото обичат България безкористно и не искат от нея 3 милиарда лева. 
Не знам за какви 3 милиарда става дума, единственото, което ми идва наум, щом чуя тази сума, е неприятният спомен как лошият Борисов бърка в българския джоб, за да плати руския газопровод от Турция за Сърбия, който няма нищо общо с България, а добрият Петков тогава изобщо не възразява. Макар че на мен пък изобщо не ми стана ясно защо все пак ние трябва да плащаме въпросните кинти, а не руснаците или сърбите. 

Спокойно обаче, граждани, ако следваме „логиката Петков“, има отговор – защото добрите руснаци, дето той ги познава лично всичките, не са ни искали въпросните 3 млрд.   
А това звучи доста по-потискащо от коя да е апория на Зенон, нали? 
Всъщност обаче, да ви кажа под секрет, Румен Петков не скочи срещу Горан Благоев конкретно заради някакъв си негов текст. В текста Петков дори не е споменат и реално няма никакво право на медиен отговор, още по-малко - да се конституира като засегната страна в съда. 
Истината е, че Петков скочи, защото на последните президентски избори се видя, че Горан е единственият читав човек, който не само знае какво говори, но и как го говори. И който в следващите години, с упорита и умела политическа работа, може да стане нов, този път - реален център, на отслабената до крайност българска десница. 
А това е опасно – както за самия Румен Петков и политика в него, така и за онези руснаци, които той най-безкористно обича, защото те най-безкористно обичат България.