Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

На БСП нещо им липсва, затова си го търсят.
Нещо много им липсва, ето защо са на дереджето, на което са в момента – жалки като политическа позиция; неспособни да водят диалог, тоест, нежелани като политически партньор от никоя друга партия, дори от всеядната ДПС; неспособни да говорят истината и така да привличат нормалните хора към себе си; скарани с лявото си европейско политическо семейство; до голяма степен 

изоставени дори от Големия брат в Кремъл, 

защото на него не му трябва някой, дето стои прекалено дълго в опозиция и не може да му свърши необходимата работа…..
Е, някои в партията май се тешат с мисълта, че, за разлика от времето на тъй наречения „реален социализъм”, към който БСП и лично Корнелия Нинова продължават да са силно привързани, в днешни дни е по-добре нещо да ти липсва, отколкото нещо да ти хлопа. Липсващото все ще се намери в пълните магазини, но хлопащото няма как да го поправиш, освен като си забиеш пирон в главата.  
Тия обаче са партийните оптимисти. А партийните реалисти добре знаят, че няма да намерят в магазините липсващия им вот на недоверие, затова си го търсят в парламента вече четвърти път само през този мандат на ГЕРБ. 
Е-е-е-е-х, да, липсва им вотът на недоверие. Още на 10 ноември 1989 целокупният български народ трябваше да им го даде, като изрита любимата социалистическа партия по задника и я прати 

на боклука на историята,

 но не го направи. Той, народът, тогава взе да се помотва, да се помайва, да потрива ръце и като таралежа на Радичков да вика „шибидах, шибидах”. 
Защо му беше да вика точно тази простотия, не е ясно. Простият народ със сигурност не знаеше тогава що е то шибидах, защото такова чудо нямаше монтирано нито на „Трабант”-ите, нито на „Москвич”-ите. Подозирам, че на народа просто му харесваше звученето на думата и пълната липса на смисъл в нея….. 
Също толкова безсмислен от гледна точка на БСП е и сегашният четвърти вот на недоверие, който БСП внася, този път на тема „Провал в политиката на околната среда и водите”. Досегашните дебати бяха за провала в борба с корупцията, здравеопазването и сигурността. Но, както в предишните случаи, всичко е осакатено предварително от един огромен недостатък – че вотът се внася именно от БСП. 
Това е разковничето. 
Ако БСП не съществуваше, а някоя друга партия вместо нея поиска този вот, да приемем – пак партия лява, но с европейски принципи, манталитет и визия, с нормално мислене, а не зациклила в старото време, пълно с каскетни мъдреци, партия кадърна, с експертен и морален потенциал наистина да води страната към добро бъдеще, нещата щяха да бъдат съвършено различни и вотът вероятно щеше да мине. Не, със сигурност щеше да мине. Защото иначе ГЕРБ си го заслужават отвсякъде – и то не само заради политиката към околната среда и водите. 
Но сега излиза Корнелия Нинова и вика - ГЕРБ управляват 10 години, затова не могат да прехвърлят на нас отговорностите за лошата поддръжка на язовирите, за лошото състояние на водопроводната мрежа и всякакви други настоящи или предстоящи катастрофи. 
Да, ама не, могат. Първо, заради качеството на построените по времето на социализма съоръжения от цялостната система за събиране и разпределение на водата. И второ, защото в годините на прехода, през повечето от които бяха на власт, БСП не направиха абсолютно нищо по темата. Напротив, аз добре помня как при управлението на БСП пък имахме наводнения като голям проблем. Огромни наводнения, дошли сякаш от нищото, които съсипваха хора и реколта. 
Някой ще каже – но това не е същият, а обратен проблем, тук и сега имаме липса на вода, тогава – излишък. 
Не, и тогава нямаше излишък, а същото пълно безхаберие за ситуацията, свързана с околната среда и водите по високите, средните, а дори и ниските етажи на властта – селски кметове и наместници. Имаше същото крадене на пари, отпуснати за ремонти и поддръжка на съоръженията. Имаше същият палиативен подход при справяне с проблемите, който в много случаи виждаме да се проявява и от страна на ГЕРБ. 
Но не БСП е подходящият съдник за това. 
Другият проблем е, че БСП в конкретния случай само се представя като партия, много загрижена за състоянието на природата в България и питейната вода на хората, а всъщност 

вотът има основно вътрешно-партийни цели

 Какви са те ли? Ами доста е просто и схемата е класическа – Корнелия Нинова има проблеми в самата партия и трябва да оцелее до май, когато ще може да ги реши по-лесно. А това оцеляване става със свръх активност  и отклоняване на вниманието в друга посока, най-добре навън, извън и без това нестройните партийни редици - към политическия противник. Поводи винаги се намират – ако не е водата, ще е въздухът, ако не въздухът – цените на хляба. И прочие.   
Но истината е, че вътрешните противници на Корнелия Нинова сега се опитват да работят сред партийните маси, за да се свика възможно най-скоро конгрес, който да избере нов председател. 
Това трябва да стане преди края на февруари, защото после влиза в сила промяната в устава, според която председателят се избира от цялата партия. Така Нинова доста по-лесно ще получи доверие и ще остане начело на БСП, съответно, според заговорниците – ще продължи да нанася нови големи вреди както на партията като цяло, като я държи в опозиция с постоянните си изборни загуби, така и на онези „групи по интереси” в нея, които са неистово зажаднели за реална власт и пари. 
Става дума за свитата около Сергей Станишев, за пловдивския руски консул Георги Гергов, за „старата гвардия” на Димитър Дъбов, а вероятно и още други знайни и незнайни леви ченгеджийско-икономически херои.  
Но да си представим - само за миг да си представим, че вотът на недоверие на БСП сега минава, правителството пада и след няколко месеца отиваме на предсрочни избори. 
От гледна точка на БСП, в тази опция има заложени два варианта – първо, ГЕРБ губи, БСП печели изборите, второ – ГЕРБ печели, БСП губи. 
Така, де, поне в момента трета партия, която да надцака тези двете, не съществува и не може да се появи в хипотезата на едни предсрочни избори, време няма. Затова да разгледаме ефектите от двете опции. 
Ако ГЕРБ загуби изборите, а БСП ги спечели, разликата ще е твърде малка, толкова малка, че със сигурност левицата няма да има самостоятелно мнозинство, достатъчно да управлява, без разни навлеци да ѝ се бъркат и да ѝ смучат млякото и меда от поничката. Така че социалистите ще трябва да допуснат коалиционен партньор до себе си, въпросът е – кой е той. 
ДПС? Да, ДПС вероятно ще се съгласи, но след дълги кандърми. И в замяна ще поиска такава цена, че от нея залъкът на червената върхушка ще отиде право в кривото гърло. А и изобщо не е сигурно, че ръководството на БСП ще се реши да тръгне към спогодба с Доган, защото 

ДПС вече наистина е много мръсна дума 

сред левия електорат и този път номерът с „налагат го обстоятелствата” вероятно няма да мине. 
Остават като възможен партньор тъй наречените „патриоти”, които обаче вече не са Обединени, така че не е ясно кои и колко от тях ще успеят да се докопат до следващия парламент. А и Нинова вече се скара злобно с всички тях, като онзи ден ги посъветва да си сменят името на „антипатриоти”. 
Не, че не е права жената, но подобни тежки думи обикновено са препъни камък пред бъдещо сътрудничество, колкото и малко на „патриотите” да им пука за чест и морал. 
Но толкоз, оттук нататък БСП няма с кого друг да търси нова управленска коалиция. Като организирана сила имам предвид. Защото всичко друго в страната, дори когато дава вид, че мърда, е напълно неорганизирано. Или вече дезорганизирано. 
Втората опция обаче е още по-лоша – БСП да загуби предсрочните избори, които сама е предизвикала. 
Това за тях ще е наистина финалната точка, един мълчалив Забриски пойнт, в който всички ще видят как партията си поляга сред пустинята и се отнася във вечен сън. Или как се взривява отвътре и се пръсва на малки парченца – само дето процесът няма да бъде съпроводен с великата музика на „Пинк Флойд”. Най-много някоя чалга певица да заплаче за тях. 
На подобно развитие аз лично бих се радвал, то отдавна трябваше да се реализира в името на това демократичните реформи в България да се отпушат, динамизират и, поне донякъде, да застанат на правилните релси. 
За съжаление, и този хубав сценарий няма да се случи покрай четвъртия вот на недоверие. 
Просто цялата работа с природата и водата ще се размирише, ще се овряка, ще се напълнят ушите на хората с глупости, а накрая ще останем пак в същата ситуация – ГЕРБ начело, защото няма кой да ги смени, БСП зад тях – да ги подкрепя, като ги атакува постоянно.