Екзарх Стефан се изправи срещу Хитлер и нацизма, а Неофит и владиците се оказаха путинисти - служат на Бога на смъртта и мрака

Димитър Иванов

 „Специална-та военна акция” на Русия придоби измеренията на кървава и мръсна война, геноцид срещу православния украински народ. А българският патриарх и митрополитите заеха 

„пасивна молитвена позиция”

 Така фактически подкрепят Путин и безгласно одобряват ужасите, които вършат руските войски и то по време на Великите пости. На висшите български духовници със сигурност им е ясно, че точно сега празните им молитви им няма да помогнат, защото в същото време ще бъдат избити безброй невинни украинци, а милиони ще бъдат принудени да напуснат отечеството си. Митрополитите трябва поне да са научили, че „вяра без дела е мъртва” (Яков 2:26). Не осъждайки Путин и Кремъл за това, което вършат руските войски в Украйна, а само  заемайки  много удобната „пасивна молитвена позиция” те се превръщат в съюзници на режима в Москва и реално одобряват геноцида срещу православния украински народ, извършван по време на Великия пост. 
Нека патриарх Неофит и владиците му не се прикриват зад русофилството, тоест любовта към постиженията на руската култура и наука, към руския народ и уж необятната му душа! 

Едно е русофилството, съвсем друго е путинизмът!

Никой не може да бъде съдник на другите,  но нашата Църква има достойния пример на екзарх Стефан (1878-1957) и тогавашните митрополити, членове на Светият Синод. Те нямаха страх да спрат една друга  „специална военна акция” през 1943: депортацията на български евреи и изпращането им към лагерите на смъртта. Времената са били по-различни от сега - България тогава е била съюзник на Германия и фактически Екзархът и тогавашният Синод на БПЦ извършват престъпление, защото се опълчват на „Закона за защита на нацията” от 1941 г. и разбира се на изпълнението на една от основните идеи от политиката на Хитлер: светът да бъде прочистен и в него да съществува само една чиста арийска раса.
Сега България не е съюзник на Русия, но патриархът и митрополитите ги е 

страх да осъдят Русия и Путин за агресията, 

да призоват Руската църква да спре да бъде съюзник в това престъпление, а тихо и мълчаливо се крият зад благовидният духовен авторитет на молитвата. Екзархът и клирът можеше също да се прикрият и снишат само с подобна на днешната „молитва за мир”, но тях не ги беше страх да се опълчат на заповедите на Хитлер, а нашата Църква е вцепенена и не може да произнесе и една думичка против Путин и войната, която води. 
Неофит и митрополитите не осъдиха и църковната инвазия на Московската патриаршия на територията на Александрийската патриаршия започнала само един месец преди агресията в Украйна, а това затвърждава мнението за БПЦ, че е Задунайска митрополия и Подворие на Московската патриаршия на територията на България. Вярващите ги е срам от нашите духовници като гледат как Румънската православна църква полага грижи и дава църковни средства за украинските бежанци, отваря за тях имотите си, а нашите само се кичат с корони, злата и ролекси. 
Чрез демонстрирания църковен путинизъм,  клирът и патриархът се превръщат в опасни за националната сигурност на България. Дават ли си сметка, че с импотентната си позиция дават основание на Путин и обкръжението му да реши да ни „освободи” от  НАТО  и ЕС? Заради не прикривания дори църковен путинизъм главата на БПЦ вече го наричат „Българския Патриарх – „Патриарх на Инвазията” (https://www.doxologiainfonews.com/2022/), а това е показателно, че е компрометирано  пред международната общност доброто име на БПЦ, като институция, спасила българските евреи и опълчила се на заповед на Хитлер, а именно заради това тя бе номинирана за „Нобелова награда за мир”. 
Изходът от този капан, в който БПЦ влезе сама е Неофит и митрополитите Йоаникий Сливенски,  Йосиф Американски, Григорий Търновски,  Гавраил Ловчански, Николай Пловдивски, Антоний Западноевропейски,  Йоан Варненски, Наум Русенски, Серафим Неврокопски,   Данаил Видински, Киприан Старозагорски, Григорий Врачански, Яков Доростолски и Мелнишки епископ Герасим да се оттеглят от заеманите постове, защото в критично за вярата време се показаха НЕДОСТОЙНИ – путинисти, а не народни пастири.

Не щем путиниските молитви,

не щем путиниските неделни послания, чрез които не осъждате Кремъл, не щем и „Пасхалното послание, защото със сигурност пак ще говорите за „мир”, но дотогава ще бъдат избити  хиляди невинни украинци и руски войници. 
Местата на недостойните трябва да бъдат заети от ДОСТОЙНИ духовници като Екзарха, които най-после да проведат Църковен събор, защото сме съборна православна църква, а съвсем съзнателно в нарушение на Устава на БПЦ (чл. 18), Църковен събор не е свикван от 2008 г.
Подкрепяйки Путин и войната нашата Църква служи на бога на смъртта и мрака, а не светлината и доброто