Евразийски папуняк (Upupa Epops)

Христо Слави Рачев

Датата за националния празник на България ни постави в режим на всенародно допитани.
Да превърнем делото на Кирил и Методий и на техните последователи в български национален празник, някак си ме подсеща, за поредния исторически фантазъм на македонските братовчеди накацали около Скопие. Можем ли да присвоим тъй безтактно забележителните заслуги и дейност на Кирил и Методий, без да изпаднем в балканска мегаломания. Тук трябва да се мисли. Think before you say something stupid. 
Колко разумно е да настояваме за каскадни референдуми пред народ, който още срича първите букви на демокрацията и оглавява последното място в европейската класация.
Имате ли представа какви хора са се навъдили по села и градчета, какви лица надничат от прозорците. Колко фасове са забили в морския пясък. Какви диалози се водят по градинки и кръчмета. Изборните резултати на българите системно сочат дълбоко съмнение в демокрацията; 

червен код за опасни времена, 

поради липса на информираност и мощни циклони от североизток.

Растящите безпросветни тълпи не се питат. Задайте смислен въпрос на идиоти и ще получите кристално ясен, отвсякъде шлифован, нетърпящ възражение, блестящ и предизвестен - идиотски отговор. Левите манипулатори знаят тази проста истина. Но обществената дискусия, между грамотни хора, е задължителна, дори затова, че в нечии кухи глави ще проечат и рикушират непознати истини за нашето минало. 

Тук продължават да харесват птицата “Евразийски папуняк” - Upupa Epops, чухте ме, за Румен Радев става дума и чорлавото му вице, прибавете патологичните лъжци от Възраждане. Папуняците окъкаха не само президентството, но и цяла България. От всеки вход и телевизионен екран наднича с безумен поглед някакъв папуняк. С клюцане на руски лъжи и ръсене на курешки из медиите

 затъваме в периферията на Европа

Лош избор братя. Сега искат да клъвнат София. С този папуняк президент и пернатите около него, профукахме седем години от живота на цяла България. Сега ще говорят с измамно невинни лица за демокрация, референдуми и ремонт на правната система. Когато осъзнаем какво става, къде се намираме и защо сме там; отстраним с разгромяващ изборен резултат плъзналите “папуняци”, престанем да флиртуваме и либералстваме с комунистическите фамилии, агентите на Москва, и растящите безпросветни тълпи - точно тогава, ще заслужим правото да бъдем изслушвани, питани до последния човек. Тогава или никога. И няма нужда от вайкане, колко било тъжно… ами глупците да попитат образованите как стоят нещата, вместо да дрънкат, каква била истината според тях. В историята няма “според мен” тъпако. Има факти и документи, които се анализират от почтени историци. Но да осъзнаеш тъпотата си не е грях. Кариеристичният напън на Пьотр Толстой не струва и шепа копейки, но изборът да оставим безнаказано папуняци да папунят из България, вече ни струва милиарди, но и риск да загубим свободата си, мира и сигурността си. Това че папуняците ще загинат първи не е никаква утеха.