Във вторник военният министър Стефан Янев неочаквано обяви на страницата си във фейсбук, че Русия не е заплаха, а разполагането на войски на НАТО в България не е от интерес на страната. Думите му предизвикаха скандал, който отекна и във всички водещи световни медии. Стигна се дори до там, че премиерът Кирил Петков порица публично Янев заради непремереното му изявление. 

Faktor.bg потърси за коментар по актуалната тема Британският експерт по отбрана Глен Грант. Той познава отлично българската отбранителна система и беше ключов участник в екипа на Центъра за гражданско-военни отношения, Монтерей, САЩ, който от 2010-2011 г. подкрепи методически реформите в българската отбрана.

Ето позицията на експерта:

Министър Янев направи своите коментари на фона на неотдавнашното натрупване на войски от Русия и коментарите в германския вестник Der Spiegel миналата събота, че върховният главнокомандващ на НАТО в Европа генерал Тод Уолтърс предлага Алиансът да разположи войски в България и Румъния, след струпването от Русия на войски близо до украинската граница.

Министър Янев предположи, че това ненужно ще повиши напрежението, въпреки че повечето наблюдатели на НАТО вероятно биха се съгласили с върховния главнокомандващ, че напрежението едва ли има къде повече да се повишава и че разполагането на допълнителни войски в тези две страни би било изключително разумен ход.
Въпросът е дали защитата на НАТО като цяло има предимство пред нестандартните възгледи на който и да е негов отделен член. България е само една от държавите-членки и отбраната на НАТО се основава на липсата на слаби брънки във веригата, особено в момента около района на Черно море.

Също така можем да спорим дали не е по-добре НАТО да вземе колективно решение за отбрана, вместо да приема индивидуалното решение на някой свой член. Не изглежда да има особен смисъл

България да играе самостоятелна игра в НАТО,

различна от, например, Естония или Чехия. Възпирането чрез задействане на колективната алармена система на НАТО (the tripwire механизъм) е жизненоважна част от доктрината и стратегията на Алианса и това важи както за България, така и за всяка друга държава-членка. Трудно е да си представя как НАТО би се съгласил и би могъл да приеме, че България не просто изглежда, а в действителност и е по-уязвима от която и да е друга страна в Алианса, само защото един министър иска това. В крайна сметка договорът си е договор и се изпълнява.

България би пропуснала и безкрайно многото предимства и изгоди от това да разположи на своя територия една истински модерна, въоръжена и обучена батальонна група, която да се влее в нейната собствена отбрана. От такова действие ще последват огромни подобрения в оперативната съвместимост и оперативните способности на Българската армия, да не говорим за развитието на приятелството и доверието както в политически аспект, така и между самите развърнати и собствените български войски. Така общата „алармена“ система на НАТО става реална и от този момент и други държави стават неразривно ангажирани с отбраната на България, като тя повече не е оставена сама на себе си, нито дори за миг. Това е нещо не само добро; то е страхотно за страната. Доказателствата за това изобилстват от балтийските правителства и от техните висши офицери.

Наистина е трудно да се проумее

защо даден министър на отбраната НЕ би искал да укрепи отбраната на собствената си страна

България все пак е не просто в какъвто и да е съюз, а в съюз, в който тя се е задължила да подкрепя другите, ако имат нужда.

Всяко нещо, което подобрява както вътрешната способност за отбрана, така и способността за участие в общата отбрана на алианса срещу реваншистка Русия, която веднъж в миналото вече нахлу в България, със сигурност трябва да се разглежда като нещо добро.
Нормално е да се надяваме, че всеки министър ще намери нужната възможност да подкрепи върховния главнокомандващ на Алианса, защото той е този, който все пак има задачата – по подписан от България договор – да защитава България от нападение. Не министъра.