Виолета К. Радева

В Републиката цари всеобща радост. В резултат от решение на Върховния административен съд СДВР и Столичната община забраниха за първи път от 17 години насам провеждането на 22 февруари на Луковмарш. Отвсякъде се сипят похвали, благодарности, облекчени въздишки. Най-после натикахме неонацизма в миша дупка, където му е мястото! Заместник-министър на външните работи определя събитието като „паметно и историческо”! От амбасадата на САЩ ни приветстват. Младежкото обединение на БСП,  Българският Хелзинкски комитет,  различните ултралиберални НПО-та и разнородни маргинални групички, многократно през годините клеветейки и у нас, и пред света провеждането на Луковмарш и настоявали за неговата забрана, днес развяват всякакви байряци от радост и доземи се кланят на всички онези, донесли им облекчение и радост. 

Възхитително единомислие между червени, зелени, либерали и всякакви други,

 които можем да сложим под общото наименование лилави! Левите празнуват победа. Десните – то десни у нас НЯМА! Има една шепа антикомунисти, но тях никой за нищо не ги бръсне! Другарите на Нинова биха още утре ги избесили по дърветата из градските паркове, стига да се почувстват по някакъв начин застрашени в упражняването на явната си и на скритата си власт. 
Луковмарш е възпоменателно траурно факелно шествие в памет на генерал Христо Луков, което от 2003 г. се провежда в София.  През годините обаче различни неправителствени организации и хомосексуални общности, както и комунистически „изследователи” на преддеветосептемврийския  период от историята на страната, са си навили на пръста, че Луковмарш е неонацистка проява. Според тях публичното честване на ген. Луков било „поругаване паметта на всички, избити от нацистите”. Обвиняват зверски убития на 13 февруари 1943 г. пред очите на неговото деветгодишно дете Пенка о.з. генерал, че бил виновен за прогерманския курс на Царство България. По-голяма тъпота, която да оправдае терористите Виолета Якова и Иван Буруджиев и да възстанови леко помръкналия през изминалите 30 години блясък на ореола около терористичната група „Черните ангели”, трудно може да се измисли. Когато е убит, ген. Луков е вече пенсионер от януари 1938 година. По него време Съветският съюз и Германия са в най-дружески отношения, а Сталин и Хитлер са съратници, съмишленици, еднакво социалистически настроени. При това пенсионираният бивш военен министър не е политик, не е и в добри отношения с Двореца и властващите. Както твърди журналистката Даниела Горчева, изследвала живота и изказванията на генерала, няма нито едно, което да говори, че той одобрява националсоциалистическия режим на Третия Райх. Не издържа в светлината на фактите и другото комунистическо обвинение срещу него, станало основен камък в днешното му отрицание, хулене и заливане с помия. Става дума за клеветата, че 

бил антисемит и одобрявал преследването на евреите от Третия Райх

 Точно обратното! Ген. Христо Луков се е възмущавал и от расистката политика на Хитлер, и от политическото насилие.  
„Ние няма да позволим и продължаващи или други форми на провеждане на такива петнящи репутацията на нашата държава мероприятия – заяви на пресконференция зам.министърът на МВнР Георги Георгиев. – Те нямат място сред нас като наследници на хората преди 76 години, спасили 48 000 свои сънародници-евреи.” Не остана назад и заместник-кметът по културата на София Тодор Чобанов: „Общината категорично няма да съдейства, да разрешава, да допуска, да толерира каквито и да е събития или активност, която се проявява с черни униформи и факли“.
Но същите тези – заместник-министри, министри, общинари, кметове, съдии и политици, които с такава ярост са се обединили срещу шествието в памет на зверски убития генерал от запаса, позволяват, толерират, 

затварят си очите пред сборищата и хулиганските шествия, организирани от БСП

 и нейните присъдружни организации, от различни русофилски и сталинистки движения. Не можело да бъдат носени портрети на ген. Луков, но може да се разнасят плакати с ликовете на сатрапа Сталин, на националния предател Георги Димитров. Може да се развяват червени байряци със сърпове и чукове, да се отправят закани към несъгласните с идеологията и практиката на фалиралия комунизъм, но, видите ли, вади им очите едно-единствено през цялата година шествие на хора, отхвърлящи престъпния комунистически режим. В същото време под благосклонния поглед, че и с участието на управляващите, се провеждат рускопоклонни сборища като това на язовир „Копринка”, чества се избиването на ранени и безоръжни войници при Жабокрек, с музики, шествия, скандирания на недопустими лозунги се отбелязва най-черната дата в новата българска история 9 септември 1944 година, на Бузлуджа се призовава едва ли не за нова „социалистическа революция”.
Всички силни на деня – от целия претендиращ да представлява българския обществен живот и многообразието от положителни идеи политически спектър, пазят със зъби и нокти, треперят над недосегаемостта на стотици и хиляди паметници на комунисти-терористи из цялата страна, 

лъскат и облизват разни могили на несъществуващи съветски войници, 

на альошковци и откровени врагове на България и на национални предатели. И пак всички силни на деня оклеветиха и заклеймиха единственото позволено досега шествие на антикомунисти и българофили!
И всичко това продължава вече 30 години!
Някои се опитват да събудят нечии заспали според тях съвести, като напомнят за някакъв приет уж закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. По-голяма смешка не може да има! Това е една пожелателна декларация, приета от 38-то Обикновено народно събрание на 26 април 2000 г. от мнозинството на ОДС с лидер и министър-председател Иван Костов. В нея се изреждат сравнително коректно злоумишлените действия на БКП през 45-те години комунистическа власт. Ще цитирам двата заключителни члена:
 Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.
(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

Чл. 4. Всички действия на лица, които през посочения период са били насочени към съпротива и отхвърляне на комунистическия режим и неговата идеология, са справедливи, морално оправдани и достойни за почит.

Толкова! Достойни за почит! Но... на думи!

Да виждате алинея, параграф, който да предвижда санкции за неспазване на „закона”? Да виждате инкриминиране на комунистическата пропаганда, на комунистическите символи, на комунистическите празници, както това е със символите, идеологията и празниците на националсоциализма?  Докато не бъдат поставени на една дъска двата тоталитарни, престъпни, терористични режима – комунистическият и националсоциалистическият, истински просперитет поне тук, в България и за българите, не може да има!