Епизодичната и кампанийна публицистика по темата комунизъм е подлост

Юлиана Методиева

Александър Симов се заигра с темата 9 септември. Понеже е майстор на депутатския лаф, извъртя по най-интригантски маниер работата. Кой на кого е син, кум и сват. Внушаваше партийна снизходителност към онези, които казаха от високата трибуна на Народното събрание каква черна дата е това. Той, Симов, този полумлад човек е 

идеен потомък на Филип Боков,

 който поемаше историческата вина с...мезета.

Старите строители на комунизма са се умълчали в очакване на сетния си ден. Средната възраст също си трае, тя си знае защо. Тук там някой сърцат журналист ще публикува нещо. Нещото е така, въобще. Изрежда се есеистично как необразованите, псевдоантифашистите, слугите на съветите и Червената им армия, ни разгониха фамилията. В смисъл, посланието е Позор! Лично аз смятам епизодичната и кампанийна публицистика по темата комунизъм за подлост. Все едно да възпоменаваш покойника само един ден в годината, а в останалото време да се хилиш и купонясваш в дома му.

Раду Жуде е румънски режисьор на средна възраст. Почти винаги филмите му имат престижни международни награди, включително и в Кан. Тази година дойде на София филм фест с документалния си филм „Главни букви“. Филмовата ни критика му даде благословията си. Аз ако бях на мястото на филмовата ни критика, щях да се гръмна на място. Защото нито един български филм не е създал за 30 години нещо подобно на „Главни букви“, а пък хикс и игрек филмови експерти са си траяли. Сякаш темата за изродския български комунизъм е неуместен, както би била неуместна цигулката в квартална кръчма.
Румънският разказ за комунизма в "Главни букви" е съставен от досието на Секуритате за смелия тийнейджър от 1981 г. тръгнал да пише по стените „свобода“, „не им плащайте топлата вода защото я нямаме“,“искаме хляб, омръзна ни да бъдем гладни“. Като истински филмов Йонеску Раду Жуде е намерил брилянтен киножанр. Редува монолозите на копоите от Секуритате, шпиониращи леглото и семейството на човека в името на Родината, с кадри от документални репортажи и телевизионни новини. Копоите между другото, са интелигентни, добре изглеждащи мъже и жени. Мотивирани да слухтят за верността на поданиците на кървавия Чаушеску. Колкото по-унизени са поданиците, толкова по-щастливи са и Секуритате и Чаушеску. Кадрите от телевизията и кинохрониката информират света за вдъхновеното строителство на социалистически Букурещ, фолклорни песньовки, безвкусна естрада, семейно доволство и благодарни дечица, пеещи и маршируващи пред любящия взор на партийната номенклатура на Румъния.

Комунизмът не може да се забрави, но може да се превърне в 

спомен с човешко лице

 Когато няма такива елегантни майстори на киното като Раду Жуде, който да припомня в какви нещастници ни беше превърнал този най-справедлив политически строй, така става. Александър Симов е прав да бъде нахален и политически неотговорен за жалкото ни минало. Пред него стоят голям брой хитреци, които са готови на законна и незаконна любов с партията му. От време навреме тези хитреци се плесват по челото и осъждат човеконенавистния режим. И знаете ли защо това се случва? Защото през 1981 година в България нямаше нито един тийнейджър, който вдъхновен от полската Солидарност да пише подривни лозунги с главни букви по градските стени!