Николай Василев

Никога не съм казал една добра дума за Радев и няма да кажа такава и сега. Протоколът му очевидно е направил пропуск, като не е  предвидил опасността от атаката, която се появи заради снимката на двамата държавни глави, на фона на която няма знаме на Р.С. Македония. Но не ми се вярва това да е било направено съзнателно, за да омаловажи суверенитета на нашата съседка. България никога не е имала проблем със символите (име, знаме, герб, химн ) на тази страна. Спомням си, че по време на първото посещение на президента Киро Глигоров, в София беше развято и знамето със звездата от Вергина.

Проблемите между двете страни са от друго естество и те проличават от изказването на вицепремиера Александър Николовски, но още по-ясно в реакцията или по-точно в липсата на адекватна реакция от страна на вътрешнополитическите му опоненти, които той нарече "слуги".
Николовски ги обвини, че са подписали договор, с който се признава, че България и Македония имали "обща история" и общи корени, а те, според него нямали такива.
Основният проблем между двете страни (а в дългосрочен план и на самата Р. С. Македония) е заложен в убеждението на повечето македонци, че през вековете е съществувал македонски народ, който говорел на македонски език, ама българите се опитвали да го окупират и асимилират. Частично успели, но и днес потискат македонско малцинство. А тези граждани на РС Македония, които се определят като българи, или дори като македонци, но признават "общата история" и "общите корени" са 

слуги и предатели

Докато тази картина битува в главите на повечето македонци, искрено сътрудничество между двете страни е невъзможно.
Съобразявайки се с тези представи, политиците които подписаха Илинденския договор от 2017 г. не правят никакъв опит да го защитят по същество. Нито един виден представител на предишната власт не каза ясно и гласно нещо от рода на: "Разбира се, че имаме обща история, разбира се че имаме общ произход, но това не е заплаха за нашия македонски идентитет. Точно обратното, "негирането" на тези исторически реалности е заплаха..."
Вместо това, подписалите договора, се оправдават, че "направили компромис" заради европейското бъдеще. Също както с Преспанския договор. Един вид, Договорът бил едно унижение, което обаче трябвало да изтърпят... В София обаче то неизбежно се разбира като 

опит за измама

 Като във вица за лудия, който влачел на връвчица четка за зъби и казвал, че това е неговото куче. Веднъж обаче казал на психиатрите, че това е четка за зъби. Когато го пуснали от лудницата, той погалил четката и казал: "Ей куче, куче, как ги излъгахме".
Именно това чувство на българския политически елит след подписването на Договора доведе до ветото.
И тук стигаме до вината на нашия научен и политически елит. Ако проблемът е една силно изкривена картина за миналото, която доминира в Р. С. Македония, то българският елит не прави нищо смислено, за да помогне на македонците да я преосмислят. Когато Костадинов заявява, че повечето граждани на РС Македония, включително и Александър Николовски били българи, той прави подобно преосмисляне невъзможно. Най-малкото защото 

Николовски НЕ е българин

 Нито мнозинството от гражданите на Р. С. Македония са такива. И това, че преди повече от век, по-голяма част от предците им са били българи (според тогавашното разбиране) не означава, че македонците са "еничари". Напротив, успели са, след около век "ходене по мъките" (по думите на проф. Димитър Димитров, който признава българските корени) да изградят своя нация и да не живеят под чужд суверенитет. Това в България явно не се разбира. И никой в София не възрази публично на изказването на Костадинов!
Няма да има изход от кризата в отношенията докато двете страни не осъдят както Николовски, така и Костадинов и нямат кураж да защитят ясно и гласно философията на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, в който е записано: „Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им”. Това са реалностите.  Две държави, два народа, общо културноисторическо наследство, което трябва да бъде споделяно.
Но реалността е, че България мисли, че Р.С. Македония иска да я излъже, а Р.С. Македония мисли, че България има „задни мисли”. И не без основание мисли така!
Премиерът Заев, макар в завоалиран вид, по същество призна общата история и получи вето. Игуменът на Бигорския манастир заяви, че българите и македонците са излезли от един и същи купел, но получи 

звучен шамар от Светия синод на БПЦ, 

а днешния ни патриарх заявява, че Македонската православна църква трябва да получи томос от Сръбската! Въпреки, че анексирането на македонските епархии на Българската екзархия към Сръбската православна църква е наложено с много кръв! (Разбира се никога няма да чуем мнението на Костадинов по въпроса).
Точно тук е същината на проблема. Хора като Николовски и Костадинов не обслужват интересите на България и на Р.С. Македония, а на тези, които не искат евроинтеграция на региона. Волно или неволно, те обслужват интересите на Кремъл и на хибридната война, която той води срещу нашите страни и народи.