Владимир Перев*, Скопие

Известно е, че над 110 000 македонски граждани са получили българско гражданство, имат паспорти и повечето от тях вече са заминали на Запад в търсене на по-добър живот или получаване на адекватно образование. Други 25 000 чакат на опашка, независимо дали пред „Агенцията за българите в чужбина“, или вече очакват резултатите от проверката пред Министерството на правосъдието. Всички те, подписаха декларации пред българските институции, че техните предци са "българи" и доказаха с документ - често старо кръщелно свидетелство на Екзархията или военна книжка на някой дядо, съхранявана в  тъмните ъгли на старите им къщи, че това наистина е така. Те също така подписаха изявление, че се 

чувстват "чисти българи", 

че ще се държат правилно с новото си “отечество", което от своя страна ще им предостави паспорт, който за някои от тях е истинският път към светлото бъдеще. Засега всичко е наред.

Проблемът започва с тревогата на съвестта и страха, че политиката в тяхната „първа родина“ може по някакъв начин да им отмъсти. Това е така, защото много политици, журналисти, държавни служители и работници почти ежедневно, независимо дали чрез медиите или през парламентарната трибуна, говорят за „предателите“, които вземат български паспорти и напускат страната за по-добър живот, казвайки, че има някои, които не са предатели, но необходимостта ги накарала да извършат  подобен акт. 

За мен това би било добре, ако до преди няколко седмици не бях се сблъскал с нещо много изненадващо. Изненада, за която до ден днешен не мога да кажа, дали е приятна или изключително неприятна.

А именно - някакъв непознат човек остави доста дебел плик пред вратата ми, адресиран до мен. В нито един момент не мислех, че някой би искал да ми направи нещо лошо, като например да ми сложи бомба или отрова, но когато отворих плика, видях, че вътре наистина има „бомби“, при това доста. Добре подготвена 

документация за македонски политици и общественици, търсещи българско гражданство

Всички с имена, фамилии и снимки, с адреси в България и Македония, и много други данни. Повече от 200 политици и депутати от всички партии са си извадили  български паспорти. Най-много са тези от ВМРО-ДПМНЕ, тъкмо тази партия беше най-гласовита в своите атаки срещу „предателството“, а именно срещу Договора с България. 

Срам ме е да говоря за колегите журналисти, но трябва да кажа, че преброих правилно седем (7) собственици на медии. Редакторите са безброй, но нека само да кажем, че на един от редакторите е отказано само едно гражданство. Вероятно някой злонамерен човек, казал нещо някъде за същият този редактор...

Броят на председателите на общински съвети в цяла Македония, както и членовете на общинските съвети не са номерирани, всички са надлежно регистрирани, с представени образование и професия.

Броят на македонските бизнесмени е поразителен. Много малко бизнесмени в Македония нямат български паспорт. Един от македонските магнатите заедно с брат си не само кандидатства и получава паспорт, но изброява и адреси на близките си в Неврокоп, днешния Гоце Делчев. Магната казва, че  бил в добри отношения с роднините си, „точно“ стои като ръкописен коментар на  българска полиция под документа.

Министрите, заместник-министрите, помощниците и държавните секретари също не са малко. Има любопитство към тях. Ако нямат български паспорт, се посочва от коя европейска държава, или от която й да е друга държава в света имат паспорт и къде са регистрирани. Това се нарича ефективно полицейско сътрудничество на ЕС.

От всичко до тук най-впечатляващ е броят на полицейските служители от македонското Министерство на вътрешните работи и офицерите, подофицерите и войниците на АРМ. Всички те идват с невероятна биография и професионален опит.

„Бомбите“ показват как работят българските служби за сигурност. Повечето от служителите на АРМ и цялата полиция са провели "разговор" с компетентен български офицер, по-точно с член на българското разузнаване и контраразузнаване. Те също така са се съгласили да си сътрудничат с полицията, а някои от по-важните и по-способни са

подписали “декларация сътрудничество“ с компетентната българска служба

Установена е и подходяща такса за услугите.

И магнатите с много пари са преживели нещо подобно. Те плащали някаква сума пари, разговаряли са с банков служител, обикновено банков мениджър и така българската полиция разбира всичко за техните сметки и парични потоци. Понякога се случва бизнесмените да си платят за дискретността на някои бизнес приятели, а тези суми да отидат при бедните полицаи и служители на АРМ, приели сътрудничество ... от наши, за наши, както се казва! 

В собственоръчно написаните заявления някои служители и бизнесмени казват, че не се страхуват от македонските власти и че България ще ги защити, позовавайки се на „яркия“ пример с бившия министър на здравеопазването в Македония, Владо Димов, когото българският консул в Полша спаси от заповедта за арест на самото летище. Съвсем наскоро случаят на Деян Давидовски е цитиран от шведската полиция за екстрадирането му, тъй като е имал български паспорт, а шведският съд не е приел акта на "тероризъм" по отношение на нападението срещу парламента, което се случи на 27 април 2017 г.

Както биха казали уважаваните Зоран Заев и Християн Мицкоски, не бих разбрал всичко това, ако „добронамерен свиркач“ не беше оставил  тези „бомби“ пред вратата ми. Не знам какви са „добрите намерения“ на доставчика, но ме притесняват добрите намерения на властите, които искат да запазят македонската идентичност, нация и език с всички сили. Ако са такива, както ги видях в документите, нека си тръгнат.

*Владимир Перев е уважаван журналист от Скопие, анализатор и редовен автор на „Македонска трибуна” – Канада.