Мимикриите на хамелеона

Иван Ибришимов

Бях се отказал да пиша за шаржирания образ от „Дондуков“ 2, но като гледам и слушам какви ги забърква - не мога да трая повече.
Че той никога не е олицетворявал единството на нацията, както го задължава конституцията е ясно. Но когато гази като башибозук през същата тази конституция, пред която се е клел, нещата стават опасни за обществото и държавата. Генералските му амбиции да властва далеч надхвърлят законовите му права и пълномощия и в комбинация с проруските му пристрастия заплашват избрания от страната ни евроатлантически път на развитие.

Показателно е поведението му преди изборите

Официално Радев твърди, че очаква предстоящите избори да доведат до изграждането на стабилно парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство, способно да преведе България през кризите, които я тресат, да пребори инфлацията и да позволи на хората да преживеят що годе нормално поне до пролетта. Действията му сочат точно обратното. Той прави и невъзможното да всява разкол между партиите и в самите тях. Най-показателен пример са отношенията му с БСП, партията която го излъчи. Конфликтът му с Корнелия Нинова катализира процесите на разпад в лявото пространство и води до дълбоко разделение в самата столетница. И обратното, след демонстрираната дългогодишна вражда с ръководството на ГЕРБ, последвалото заиграване с Бойко Борисов е меко казано озадачаващо, особено на фона на охладнелите до скъсване отношения с лидерите на „Продължаваме промяната“. Засега остава загадка отношението му към проруската партия „Възраждане“, но очаквам тя да получи безрезервната му подкрепа, защото единствена, като изключа загадъчния „Възход“ на Стефан Янев,  се обявява открито за промяна на геополитическата ориентация на страната.

Какво всъщност иска Радев?

Тук стъпваме на подвижни пясъци. 
От едната страна са нескритите му симпатии към путинова Русия с всичките му лакардии за сваляне на международните санкции, от другата неистовият му страх от официалното дистанциране на големите играчи в ЕС и НАТО от България. Имам трайното усещане, че президентът изобщо не гори от желание за приемането на страната ни в еврозоната и в клуба на богатите ОИСР. Което ще рече, че причината може да бъде само една, а тя е да попречи на пълното откъсване на страната ни от руската сфера на влияние. 
Помним яростната му съпротива срещу закупуването на модерни американски самолети за бойната ни авиация, които за разлика от шведските Грипени са проблем за Русия, която отдавна ни е обявила официално за враг, а за Радев продължава да бъде приятелска държава. 
Като добавим политиката на служебното му пернато правителство за ново енергийно обвързване с Газпром и Русия, не мога да се освободя от съмнението, дали българският президент не е и лидер на руската пета колона у нас. 
Но над всичко остава амбицията му след двата президентски мандата да се пребори за премиерския пост и да доизпълни поръчката с която беше качен на върха на държавата.