Иван Сотиров

Ако западните лидери не си затваряха очите за Доктрината „Путин“, нямаше да допуснат грешката, която допуснаха западните съюзници преди ВСВ, които си затваряха очите за Доктрината „Хитлер“, изложена в „Моята борба“. Кисинджър, в книгата си „Дипломацията“, описва колебанията на западните съюзници да се противопоставят на Хитлер с един цитат на Гьобелс, от тайно съвещание през април 1940 г. в навечерието на хитлеристкото нахлуване в Норвегия, на което зловещият шеф на хитлеровата пропаганда заявява: 
„През 1933г. един френски премиер трябваше да каже (ако аз бях френски премиер, щях да го кажа): „Новият райхсканцлер е човекът, написал Mein Kampf, в която се казва това и това. Такъв човек не може да бъде търпян наоколо. Или той ще изчезне, или ние тръгваме в поход!“ Но те не направиха това. Те ни оставиха сами, позволиха ни да прекосим рисковата зона и ние се промушихме през всички опасни рифове. И когато си свършихме работата и се въоръжихме добре, по-добре от тях, тогава те започнаха войната.“
През последните дни Путин директно заяви своя агресивен план за 

прекрояване на Европейската система за сигурност

 В него той не включва само окупацията на Украйна, а и възстановяване на съветската сфера на влияние. Путин недвусмислено обяви страните от Източния фронт на НАТО като заплаха за сигурността на Руската федерация, което ги превръща в обект на кремълска агресия. В този смисъл, окупацията на Украйна е началото на цялостен план за атака на всяка една от тези страни. Кремълският фюрер арогантно и цинично демонстрира, че в тази отдавна планираната мащабна военна инвазия е подготвил смяната на демократично избраната власт в Украйна с назначено от него марионетно правителство. Бруталното военно нахлуване в суверенна Украйна, за да бъде сменено с насилие демократично избраното ѝ управление с марионетен прокремълски режим, е грубо нарушение на всички международно правни норми, което дава правни и морални основания за военна намеса на НАТО в защита на Украйна. От международно правна гледна точка, тези основания са по-големи от тези за намесата на НАТО при Косовската криза. 

Окупацията на Украйна може да бъде спряна само с 

военен отговор от страна на НАТО

 в защита на свободата на украинския народ. Но западните лидери, не само че абдикираха от своята отговорност да защитят прокламираните от тях ценности, но дори и не използваха, като аргумент за въздържане на Кремълския режим, заплахата от решителен военен отговор при руска военна интервенция в Украйна. Нещо повече, Байдън и Столтенберг избързаха да насърчат Путин за военната агресия в Украйна, като го увериха, че НАТО няма да участва във военен конфликт с Русия. Такова поведение руши авторитета и обезсмислят съществуването на най-мощния военнополитически съюз. 

Жалки са илюзиите, че Кремълският диктатор може да бъде спрян с икономически санкции, молитви, заклинания и сърцераздирателни декларации. Той може да бъде спрян само с адекватен военен отговор от страна на НАТО. Сметките на Западните лидери, че корумпирания режим в Кремъл може да бъде респектиран чрез замразяване на авоарите на Путин и обкръжението му в западните банки са груба грешка. Този корумпиран режим разполага с ресурсите на цяла Русия, а властта над нея той поддържа чрез експлоатиране на крайния национализъм и псевдохристиянска месианска митология, с които е индоктринирана голяма част от руснаците. Унижението и грабежа, на които системно е подлаган руският народ от една полукриминална кагебистка олигархична шайка, перверзно и безбожно са представяни от жреческата каста на тази шайка като божествено изпитание, чрез което отделният руснак се извисява до Бог. Според Светото писание, Бог повелява управниците да бъдат 

грижовни пастири на народа си, а не кръвожадни вампири, 

които изсмукват неговите живителни сили, каквито са кремълският тиранин и неговия антураж. Некадърното и корумпирано управление, което е превърнало най-богатата в ресурсно отношение държава в икономическо джудже, се оправдава със заговор на Запада за унищожаване и завладяване на ресурсите на Русия. Кремълският режим компенсира своята несъстоятелност, проектирайки миналото величие в предопределение за бъдещо господство на богоизбрания народ, като утеха за унизителното настояще, което осигурява на същия този народ. Украйна и Киев имат сакрална стойност за митологичната роля на Русия и те са необходими като трофей за реанимиране на проваления режим на Путин. Именно затова икономическите санкции не могат да принудят вманиачения кагебист да отстъпи от Украйна. 

Ако досега западните лидери можеха да се оправдават с добронамерена наивност, вече не могат да имат това оправдание. Те имат добрия пример – реакцията на президента на САЩ по време на Карибската криза през 1962 г. и лошите примери, поведението на западните лидери - Мюнхен 1938 и Унгария 1956. Лидерите на големите западни демокрации имат отговорността да бъдат лидери в битката за защита на ценностите на най-мощния военнополитически съюз и на най-богатата общност. Те трябва незабавно да инициират адекватен военен отговор за защита на най-голямата европейска държава от брутална военна агресия на неонацисткия режим в Кремъл. Натовски ескадрили трябва незабавно да защитят Украйна. Свободният свят е възникнал благодарение на хората и техните лидери, които са имали доблестта да воюват за своята свобода и достойнство и ще бъде разрушен от тези лидери, които отказват да воюват за тях, водени от дребни икономически и партийни сметки. Докато ролята на полезни идиоти на Кремъл се играеше от леви западни интелектуалци, нещата бяха поносими, но когато западните лидери са влезнали в тази роля, това вече може да бъде 

фатално за Европа, за Западната цивилизация

 и за целия свободен свят. Ако западните лидери нямат доблестта да поемат тази историческа отговорност, те ще останат в историята с клеймото на позора.