Александър Николов

Водена от режима на Владимир Путин Русия прекрачи през последните години всички червени линии на търпимост – дори и тези, за които и най-дръзките автори на конспиративни теории не са и помисляли. От контролираните терористични взривове в Чечня, окупацията на части от  Грузия, анексирането на Крим и превръщането на полуострова в ядрена база срещу НАТО, опитите за преврати в Черна гора,  Сеаверна Македония, намеса в изборите на САЩ и други членки на ЕС, използването на енергийните ресурси като оръжие за контрол над независими държави, серия от убийства и опити за покушения срещу ярки опозиционери на режима в Кремъл, до създаване и използване на нелегални частни армии за терор в горещи точки по света. 

Случаят „Навални” обаче се оказа неочакван 

костелив орех,

 който дори и големият и всеяден търбух на Кремъл не може да преглътне и забрави. 
44-годишният юрист сякаш се появи от нищото. Първите му стъпки в политиката са по-скоро лутания, дори се свързват с левичарско-либерални и зелени организации. Изключителна популярност му донася личният му блок, коментиращ обществено-политическа тематика, който се превръща в един от най-четените в Русия. Салабост са му антикорупционните проекти както РосПил, РосЯма и други. А през 2011 г. създава популярния днес в Русия „Фонд за борба с корупция“. 

Правозащитните организации определят Навални като безпрецедентно най-често арестувания от властите човек в Русия през последните 10 години. Ключов момент в политическата му кариера се оказа опитът на служители на ФСБ да го убият с „Новичок” през миналата есен. По чудо опозиционерът бе спасен след продължително лечение в германска клиника. И докато всички смятаха, че бунтарят ще продължи по утъпкания път на хилядите руски дисиденти, намерили през последния век уютен пристан в западния свят, откъдето пишеха мемоари и развиваха конспиративни теории за руския и съветския свят,

 Навални обърка сметките и на Кремъл и на Запада

 Завръщането му в Русия на 17 януари бе неочаквано, разбърка политическата тиня в страна, демонстрирайки, че не се страхува от репресии, шантажи и дори от нов опит за физическо посегателство върху личността му. Навални е първият опозиционер, който отказа спокойствието и лукса в имиграция и избра битката срещу корупцията в разпадащата се държава на Путин. Дръзкото му решение не остана неразбрано от руснаците -  милиони са последователите му във всички части на путиновата империя, публичните протести се превръщат в ежедневие, което тресе Кремъл и подкрепящите го олигарси и силоваци. Завръщането на Навални се оказа така необходимата ваксина на руснаците срещу страха. По-важна дори и от ваксината срещу КОВИД-19. А в Кремъл добре разбират, че

 народ, свободен от усещането за страх е по-опасен и от дявола

Действията на Алексей се оказаха предизвикателство дори за безспорни авторитети като бившия съветски разузнавач и дисидент Виктор Суворов, който от години живее във Великобританоия. Изследователят историк обяви наскоро и то пред българска медия, че Навални не е автентичен опозиционер, а е проект на Кремъл и група политици и олигарси, които просто искат да свалят Путин. Една от сериозните критики срещу Навални е и че няма ясна позиция по кризата в Крим. 
Всъщност това са и едни от най-честите обвинения към бунтаря от критиците му, които са извън правителствените среди. Внушенията са по-скоро контролирани отколкото реалност. Във вътрешен план най-удобната теза е да втълпиш на масите, че всички са маскари и зависими от голямата башня в Москва. В международен аспект пък темата за Украйна и бъдещето на Крим са дебела червена линия, която никой истински демократ и правозащитник не бива да преминава. Всъщност извън проправителствената пропаганда връщането на Навални в Русия, след опита за отравяне е истинска саможертва, на която са способни малцина. Опозиционерът  вече е в ареста, набързо получи присъда, очаква го трудов лагер В момента го съдят и по второ дело.

По темата за Украйна обвиненията също са чиста спекулация. Нима Суворов е забравил, че известният политически анализатор Константин Егерт беше демонстративно уволнен от "Комерсантъ", само дни, след като в интервю за него Алексей Навални обяви в прав текст, че Путин е военопрестъпник, виновен е за войната в Украйна и за сваления граждански самолет на Малайзия, в който загинаха невинни. Навални винаги е бил ясен – анексията на Крим е грубо нарушение на международното право от Москва.

Коренно различна е оценката на Юрий Швец, изразена пред Радио „Свобода”. Швец е бивш служител на КГБ, съвипускник на Владимир Путин от института на КГБ, но повече от 20 години живее в САЩ и работи като анализатор в бизнес разузнаването. Не се е връщал в родината си. Той е категоричен: „Шапка свалям пред този човек(Алексей Навални, б.р.), който 

има мъжеството да се върне в Русия след всичко, което се случи

Много малко хора биха го направили на негово място. 
 Дълбоко убеден съм, че тези, които опитаха да го отровят смятаха, че могат да го "оседлаят". Но тук има едно много голямо "но": личността на самия Навални.
Съмнявам се, че той би допуснал да го манипулират. 
След като откаже да играе в тяхната игра, обаче, той става ненужен за тях и възниква голямата опасност, че те ще се опитат да го превърнат в "сакрална жертва".

Случаят „Навални” тепърва ще бъде обект на анализи и оценки, на пропаганда и контрапропаганда, но независимо от полярните мнения се налагат няколко важни извода:

Задържането на руския опозиционер Алексей Навални от путиновия режим е поредното нарушаване на международните норми от руска страна.

Своеволията на Кремъл се сблъскват челно с липсата на ясен и конкретен отговор от международната общност, който да укроти и  въздържа Русия от подобни репресии спрямо опозиционни фигури. Мекушавите политики на европейските лидери по-скоро насърчават Руската федерация да продължи с покушенията срещу инакомислещите. Свидетелство за това е и скандалът с посещението на европейския външен министър Жозеп Борел в Москва. Путин му отказа среща, а Лавров не го допусна до Навални. Сега депутати от ЕНП в Европейския парламент му искат оставката. Но колебливото поведение на Борел реално е отпечатък на цялата

 противоречива и плаха политика на Запада към агресивна Русия

Държавите от ЕС и региона би следвало да предложат поредица от реални мерки, които да са ясен индикатор, че старите демокрации повече няма да търпят зловредната руска политика.

Арестът на Навални и двете ефективни присъди, които му наложиха са аларма срещу политизираната и репресивна съдебна система, която  легитимира Путиновия модел на държавно управление.

Русия изпраща олигарси и експерти в съседните държави, за да се увери, че тяхната система функционира по подобен начин. С тези действия тя експортира реално корупционните си практики и набива в главите на европейците тезата, че те могат да надделеят над справедливостта и закона. Заради това дълг на всяка суверенна държава е да не допуска подобна зловредна намеса във вътрешните й работи.