Иван Николов, Босилеград

Отиващия си висок представител за Босна и Херцеговина Валентин Инцко успя да наложи Закон за забрана на отричане на геноцида и престъпленията срещу човечеството. Целта на този закон е да престанат всички дискусии за геноцида в Сребреница, да се прекрати величаенето на военнопрестъпниците осъдени от Трибунала в Хага за престъпления срещу човечеството и да се възстанови някаква нормалност в босненското и сръбското общество. Такъв закон, между другото, направи и Черна гора. 
Нека да припомним, че Канцеларията на високия представител за Босна и Херцеговина има статут на дипломатическа мисия. Тя бе създадена 1995 година със задача да тълкува и следи за прилагане на Дейтънското споразумение. Между парафирането и подписването на Дейтънското споразумение, в Лондон бе създаден Съвет за прилагане на мира, който се състои от 55 държави и международни организации каквито са Международният валутен фонд, Международния червен кръст и др. 
Следователно, няма как законът на Инцко да не е съгласуван с големите играчи в световната политика които очевидно се завръщат

 да си довършат несвършената работа на Балканите

 Този закон е ясно послание и към Босна и към Сърбия, какво трябваше да направят не само за жертвите в Сребреница, а не го направиха и до днес.
И вместо всички да сведнат глава пред паметта на жертвите, законът на Инцко доведе до експлозия на великосръбския национализъм в Босна и Херцеговина и останалите земи от „сръбския свят”, че даже и в ООН. 
Русия поиска закриване на Канцеларията на високия представител, а президентът на Република Сръбска Милорад Додик категорично отрече геноцида в Сребреница и за пореден път се закани с обявяване на независимост и присъединяване към Сърбия. Според него, Босна и Херцеговина е „скована” с Дейтънското споразумение и е само въпрос на геополитически и регионални обстоятелства когато обединението на Република Сръбска със Сърбия ще се случи и че единствено се страхува да не пропусне удобния момент. С подобни изказвания направо се нарушава Дейтънското споразумение и отново 

издига байрака за Велика Сърбия

Щеше да е много по-добре, ако този закон не беше „внесен” от чужбина, а се беше родил и официално гласуван в Сараево и Баня Лука, а босненските власти солидарно бяха поели отговорността за неговото прилагане. Това щеше да означава, че сърбите, бошнаците и хърватите в Босна и Херцеговина са достатъчно узрели да преосмислят и загърбят миналото си и заедно да тръгнат напред. За съжаление, това не се случи и въпреки желанието на Инцко, Босна продължава да е в положението на перманентна война която продължава да се вихри в главите на управляващите от двете страни на Дрина.
Изявлението на сръбския вътрешен министър, Александър Вулин за мирно обединяване на „сръбския свят в единно политическо и държавно пространство”  дни наред беше първа тема по сръбските телевизии с национална фреквенция. Дежурните коментатори и експерти по международна политика и национална сигурност яростно отричаха обвиненията в геноцид и атакуваха международната общност, европейските институции, САЩ, Германия и всички останали. 
По-разумните и независими външнополитически анализатори предупреждаваха, че изявленията на Вулин и Додик целят прекрояване на границите и създаване на етнически чиста държава с една власт, един вожд и една култура. „Сръбския свят” е екстремен, шовинистически проект за мобилизация на „сръбството” и създаване на Велика Сърбия напук на Дейтънското и Кумановското споразумение, Резолюцията 1244, хартата на ООН-е, Резолюцията за холокауста и др.
Нещата са още по-сериозни, ако се има предвид, че идеята за „сръбски свят” е лансирана не от кой и да е, а от действащ сръбски министър, лидер на партия, като програмно определение на неговата коалиционна партия на управляващите в Белград.
Сръбският външнополитически анализатор Душан Янич казва, че ако тази кампания не се прекрати, тя ще доведе до въоръжено стълкновение и няма да приключи мирно с избирателни бюлетини. Според него, най-лошият сценарий е по вече изпробвания метод да се предизвикат протести в Подгорица, Баня Лука, подкрепа от „сръбския свят”, криза в северно Косово, Санджак, Черна Гора, дестабилизация на НАТО и 

дългодишно стълкновение между сърби, черногорци и бошнаци

 В най-добрия случай, това окончателно ще дискредитира и съсипе идеите на сръбския национализъм и шовинизъм, но на каква цена?
В официалните изказвания на сръбските управници само от време на време се борави с европейска риторика. Безкрайното протакане на преговорите за еврочленство се прави с цел печелене на време и надеждата Европейския съюз да се разпадне. Тогава те очакват да разиграят “висшата” дипломация между големите световни играчи и най-накрая да се постигне решаването на сръбския национален въпрос.
Междувременно в Сърбия се създаде свръхбогат бизнес елит, който е тясно свързан с управляващите. Едва ли членството в Европейския съюз е нещо от което олигарсите и управляващите се вълнуват. Напротив, олигархичното управление е нещо от което те добре печелят и нямат никакъв интерес от правова държава и строга финансова дисциплина. Дори и президентът Вучич посъветва членовете на неговата управляваща Прогресивна партия да се учат от Китайската комунистическа партия и че „векът на Комунистическата партия на Китай, е век на най-големите промени в историята на човечеството”!? 
Другите приятели на Сърбия са Ердоган и Виктор Орбан, който е все по-проблемен за Европейския съюз, и разбира се, Путин. Сърбия със сигурност няма да спечели европейски точки от близостта си с тях, а едва ли се и стреми да ги спечели. 
Фактът, че за седем години временно е затворила само две преговорни глави и е отворила 18 от общо 35, достатъчно убедително говори какви са европейските планове в Сърбия. Вместо реформи и затваряне на преговорните глави за сръбското членство в ЕС, вместо отчитане на фактите, че главните инвестиции в Сърбия идват от САЩ, Германия и Франция и че 70% от сръбския износ отива на Европейския пазар, Сърбия продължава да си играе с великосръбски проекти от типа на „сръбски свят” и „мини Шенген”, „Отворени Балкани” и други 

зле прикрити стари планове за създаване на „Велика Сърбия”

 Подготовката за новият епизод на „Александър от Югославия” вече започва със същия националистически патос, този път с провинциални артисти и статисти.  
И докато расъждавам за последната Декларация на Новосадската „тройка” – Сърбия, Северна Македония и Албания, идват ми на ум пророческите думи на известният политик и журналист от началото на миналия век Димитрийе Туцович: „Блянът за излизане на Адриатика чрез завоюване на Албания принадлежи на миналото, но неговата сянка още дълго ще помрачава небето над сръбския народ„.
С вампирясването на великосръбската идеология, опакована в целофана на „сърбския свят” и управлявана от един корумпиран режим с подкрепата на Сръбската православна църква, част от опозицията и националистическата интелигенция, Сърбия лекомислено се пречка в краката на демократичния и прогресивен свят с риск отново да бъде наритана.  
Ако този свят на време не осъзнае накъде води всичко това, в Сърбия отново може да се случи повторение на 90-те години от миналия век. Много по-скоро отколкото Европа и САЩ могат да предположат.
За истинска промяна на сръбското общество не е достатъчно просто да се сменят политиците в Белград. Трябва да се изкорени идеологията върху която те вече два века виреят. Сърбия трябва да се погледне с очите на другите и вместо за нови територии да се бори за нови приятели. И само тогава не само Сърбия, но Балканите наистина ще могат да се „отворят”.