Пеевски VS Радев

Снежана Тасева

Напрежението между Радев и Пеевски не е просто поредният скандал. Това е знакова битка! За властовите амбиции на Радев и за натрупаните от него нерегламентирани финансови ресурси се говори открито през последните години. Радев е първият президент, който си позволи да злоупотребява с института на служебната власт, предвидена в Конституцията. От служебен кабинет, който трябва преди всичко да организира и проведе честни и прозрачни избори, Радев превърна служебната власт в 

лична и безконтролна амбиция

 През по-големия период на политическата криза, реално управляваше той. Кабинетите му бяха негови лични екипи от хора, които споделят политическите възгледи на Путин и са лоялни персонално на Р. Радев. Същият многократно получи цялата власт в държавата и се изкуши да предложи себе си за официален властелин. Назначи си министри, които да прокарват неговата линия /т.е. тази на Путин/. Пусна говорителите си да убеждават обществото, че е необходимо да направим от България президентска република. Беше ясно, че "републиката" на Радев ще е като тази на Путин, а не като тази в европейския свят. Радев злоупотреби с властта, като това определено съответстваше на политическите му амбиции и възгледи да служим на проруската линия и да сме критични към Запада.

 Радев беше защитен от общественото мнение, от конюнктурата на кризата и най-вече от политици, които искаха да правят с него "ала-бала", но и той с тях. Тези фактори защитиха Радев от разследването на прокуратурата, която го беше хванала в злоупотреба с влияние на хората от неговия кабинет. Ясно беше, че Радев трупа влияние, ресурси и активи от кризата. Той се превърна в мощна фигура, срещу която никой политик не смееше директно да се изправи. 

Преди кампанията на Пеевски срещу злоупотребите на Радев и критиките към него бяха единствено по гео-политическа линия. Само неофициално се говореше колко ресурси си е осигурил, за да създаде партия и да интервенира в 

българския политически живот по путински образец

И докато другите клякаха по площадите и му се молеха, Пеевски избра друг път -  тръгна с рогата срещу руския генерал губернатор и зловещия му сценарий със съзаклятниците му Доган, отбора на ДС и т.н. деребеи.
 
Дали няма друга игра – възможно ли е недолюбваният Пеевски да си е стиснал ръцете със Запад? А, ако той изобличи задкулисните игри на руския Радев. Има 

поне две причини за такъв пробив:

1. Геополитически Радев е компрометиран като политик симпатизиращ на Путин, а Пеевски   настойчиво показва евроатлантическа политика, свързана с консолидираната подкрепа на цивилизования свят за Украйна. Реалността е такава – докато Радев саботираше НАТО и помощта за Украйна, Пеевски като лидер на ДПС от парламента даваше подкрепа и гласуваше помощ.
2. Обвиненията в корупция към Пеевски в началото на политическата криза легитимираха либералите и Радев пред Западния свят. Но ако бъдат осветени злоупотреби с влас на Радев, то той и всички промотирани от него политици ще бъдат компрометирани. Западът подкрепяше Радев като натовски генерал и борец срещу корупцията. Очевидно Пеевски е решен да докаже, че и двете не са верни! Западът подкрепяше Радев като натовски генерал и борец срещу корупцията. Хибридната разработка на образа му целеше точно тази заблуда за обществото и донякъде за съюзниците ни в ЕС и НАТО. Трябваха му и десни гласове за да стане президент, затова го промотираха като натовец,  американски човек, а всъщност той си беше руски лобист за оръжия, самолети и политика. Заблудата за съюзниците му беше нужна за да влезе в Европа, като троянски кон на Кремъл и 

да адвокатства на Путин 

на ниво европейски форуми. Тези митове рухнаха вече, но остава имиджът на Радев, като алтернатива на парламентаризма. Ако бъдат изнесени сериозни факти за злоупотреби в управлението на Радев, то и образът му на бъдещ партиен лидер ще бъде компрометиран. Затова Пеевски  все повече се превръща в истински опасен за Радев, но такива битки са полезни за изчистване на истината в задръстената от кризи политическа система.