Стефан Иванов

Преди месец публикувах свой международен анализ в електронното издание Faktor.bg. В него ясно прогнозирах предстоящите стъпки на Путин и агресията, която той ще проявиq ако не бъде спрян навреме. Получих покрай многото поздравления и десетина путинофилски писания, които обясняваха, че това е пропаганда и Русия никога няма да нападне Украйна. Русия, представете си, била миролюбива страна!!! Впрочем това беше директно ехо от едно изявление на говорителката на руското външно министерство – известната и у нас другарка Захарова, която иронично попита „нали щяхме да нападаме Украйна, дайте ни дата и час“. Американските сведения за подготовка за военни действия били „пропаганда“. Е, оказа се, че „часът и датата“ са били планирани много отдавна, 

пропагандата идва от Кремъл

Всички знаем как се развиха нещата само няколко дни по-късно. Мощното военно нахлуване на Русия и атаката не само срещу „сепаратистките“ Донецк и Луганск, а и срещу столицата Киев. Бомбардиране на болници и жилищни блокове, отвличане на кметове и невиждано озлобление срещу „братския славянски християнски украински народ“. Използване на мюсюлмански терористи и наемници. Милиони жени и деца в бежанска вълна. Частичното излизане от унеса, в който бяха изпаднали лидерите на свободния свят, както и неочаквано героичната съпротива на украинския народ (парадоксално именно Путин го обедини срещу себе си), засега удържат конфликта в границите на бившата съветска република. Но вече всеки нормален човек знае, че ако Киев падне, Путин няма да се спре дотам. Следващата е Молдова, а посочените с пръст България и Румъния са напълно възможно продължение на това престъпно безумие. 
По аналогията с 1939 г., която направих вече в споменатия анализ. Прави добро впечатление и 

събуждането на част от българския народ

 и обръщането му срещу агресора от Москва. Не мога да не отбележа и вълната от българска солидарност със страдащия украински народ и неговите бежанци, част от тях – наши сънародници. Разбира се, има и други българи, но за тях не си заслужава да се говори.
Няколко седмици след началото на войната срещу Украйна, съдбата на Путин е вече ясна за всички нормални хора. Не е нужно да си ясновидец, за да го видиш в бункера с насочен към себе си пистолет. В преносния смисъл той вече е там, остава да видим дали отчаяната дипломация ще предотврати този сценарий и в прекия му смисъл. Путин е ясен вече на целия свят. Оказа се - дори на Сърбия, Турция и Венецуела. 

Путин вече е минало

 Както преди години беше ясно за Милошевич и излезе лозунга „Свършен е!“, макар той още да беше на власт. Проблемът вече не е Путин! Проблемът е в цялостното състояние на държавата Русия. Там и днес, дори и по данни на опозиционния център за изучаване на общественото мнение, три четвърти от руснаците одобряват нападението над Украйна. Гласовете против са героични, но самотни. Митингите срещу войната са нищожно малобройни в сравнение с мащаба на Русия и броя на жителите й. В този смисъл основният проблем днес е 

каква ще бъде Русия след Путин

 Защото се видя, че комунизмът като идеология уврежда ментално не само едно поколение. Някой ще каже „Ама защо да се месим във вътрешните работи на Русия?“. Да, съгласен съм отчасти. И Русия трябва да живее, разбира се, оня живот, който си избере сама, това си е нейна работа. Не и когато заплашва целия сват обаче! Задължително е международната общност да направи всичко възможно, за да отнеме от Русия възможността да остане генератор на бъдещи войни и ядрена катастрофа, с което си играе Путинова Русия. Как – не знам, има мъдреци – да мислят. Довчера някои западни държавни лидери си правеха бизнес с Путин и неговите олигарси, вземаха огромни заплати от руските монополисти, а днес вият в защита на демокрацията. По-важното обаче е другото – Русия след украинската война ще има нужда от голяма промяна. Защото ако идеята е да заменим Андропов с Черненко, или пък да продължим „без Димитров – по димитровски!“, то тази игра вече е играна. Без особен успех!