Владимир Перев

Големия хърватски писател и поет, по-точно казано най-големият хърватски книжовник за  XX век, Мирослав Кърлежа остава вездесъща личност за бившите югославски културни, но и политически пространства. Крахът на Югославия, намали неговото присъствие на книжовната и театрална сцена, но политическите последици от неговото ранно югославянство, а след това хърватският му национализъм, не позволиха да бъде бързо забравен.

Свързани с него, разбира се в преносния смисъл на думата са и последните събития на балканския политически театър, особено последният процес Бърдо-Бриони, където хърватският президент Зоран Миланович изнесе своите 

„мъдри“ слова за отношенията между Македония и България

 Така чрез него, отново се сещаме на безсмъртната мисъл на Кърлежа: „Опази ме Боже от сръбското юначество и хърватската култура!“

Да се месиш в спора на две страни на среща на високо равнище, и да даваш изявления че това дето сега една държава член на ЕС прави на Македония е „навлизане в чуждо пространство“ или навлизане в интимната зона, хърватският президент прецени че Скопие се намира в невъзможна ситуация в процеса на Евро-интеграция и след това добави че „България е свикнала да рита Македония, винаги когато има проблеми на вътрешно -политически план, които не може да разреши и трябва виновник и удря Македония “

Това наистина е първокласна политическа безсмислица и най- малкото което може да се каже е че е признак за липса на елементарно възпитание.
Хърватският президент Зоран Миланович, може би е отличен юрист, но е много 

лош познавач на историята

 и на културната история на собствената си страна, тъкмо затова е и лош държавник. Да се месиш в македонско-българския спор, който навлиза в съществени въпроси касаещи идентичността, говори за липса на лична и политическа култура. Означава и несериозност към тълкуването на собствените исторически процеси. 

В македонско-българския спор борбата се води за периода от Средновековието до наши дни. От времето на цар Самуил до Гоце Делчев, но и за времето на цялото Възраждане, като основа на нациите на двете държави. Надявам се че ще стигнем и до новото време, до Венко Марковски (от когото всички се отказаха), неоспорим факт е че ще се стигне до Коста Рацин, Коле Неделковски или Мите Богоевски, като основоположници на нашата модерна поезия. Хърватският президент няма никаква представа за тези неща, но няма представа и за неговото хърватско културно наследство.


Как ли биха се почувствали хърватите, ако някой им каже че Кърлежа, Антун Бранко Шимич, Тин Уйевич, Аугуст Цесарец, Вйекослав Майер и редица други 

хърватски творци са били сърби, 

заради това че в един период от своя живот са работили за югославската идея и са писали със сръбската екавица. Наистина в Нови Сад през 1954 г. за втори път се направи сърбохърватският език с всички негови варианти, но всички видяхме неговият край и кървавият край на тази държава.
Тези неща на оста хърватско-югославско-сръбско отдавна са преодолени, хърватската идентичност на споменатите от мен автори отдавна е потвърдена. Но въпреки това, заради някои други политически недъзи, хърватите и сърбите и до днес водят тиха война около сърбохърватската идентичност на Иво Андрич и Никола Тесла. В момента се решава тази сходна ситуация по линията на македонското-югославското-бългаското. 

Миланович говори за „интимни пространства“ забравяйки при това че 

това е нашата интимност, нашата спалня, нашия затворен свят

 Как ли биха се почувствали хърватите, ако някой от България или Македония ги попита за съдбата на италианците в Истра или пък за сърбите в Крайна или Вуковар, за правото да се самоопределят, да се върнат в своите домове или пък да сложат табели на своята кирилица. Това може да е тема на неправителствени организации или пък на среща на лидерите на замесените държави, но не и право на трети страни.
Македонският премиер Заев и българският президент Румен Радев са хитри и обучени хора. Никога не би им дошло на акъла да дават такива изявления за неща извън техните правомощия. Не че не знаят и двамата с какво се сблъсква Хърватско, но имат елементарно политическо възпитание, така липсващо при „културният“ Миланович.

Разбира се, нашият Заев иска международна помощ, но тя се състои в редовен политически натиск върху България, далеч от обикновените просташки изявления. Никой не влиза в „интимната зона“, само Заев със своя си вид струмишки хумор говори публично за произхода и генетиката на маймуните Адам и Ева и съответно за произхода на българите и македонците.

Благородната идея на Анте Трумбич и неговите хърватски сътрудници да сформират югославски съвет в Лондон доведе до създаването на чудовищна държава, която убива хърватските политици Степан Радич, Павле Радич и Гюро Басаричек в парламента в Белград. След това, след само двадесетина години хърватските комунисти да преформулират югославската държава, влизайки в капана на великосърбизма. Милованович или не е научил този урок, или безсрамно се опитва да го забрави. Между другото, той трябва да разбере, че македоно-българският проблем е частичен и е създаден като проблем, благодарение на хърватското югославство и сръбския национализъм.

Всъщност повечето бивши югославски хърватски политици или не искат да се запознаят с историята си, или пък я популяризират с фалшива гордост. А има кой да им каже. Нека попитат големия хърватски патриот и голям приятел на македонския и българския народ Мате Мештрович за същността на проблемите между Македония и България и ще получат подходящ и верен отговор. Но бившите комунисти, настоящите лъже-социалисти, както в Хърватия, така и в Македония и България, не искат да чуват истински мнения.

Само Kърлежа е истински, вечен, упорит и циничен. Чрез неговата мисъл за героизма и културата виждаме Зоран Миланович. Той е истински „сръбски герой“, който безсрамно защитава „малката и безсилна“ Македония, оставяйки хърватската култура обезчестена и изоставена.