Васил Данов, Приоритети.БГ

На 9 декември в Париж ще се състои дългоочакваната среща в т. нар. „нормандски формат” между държавни глави и правителствени ръководители от Франция, Германия, Русия и Украйна.  

Уж конфликтът е между путинска Русия и суверенна Украйна, но на срещата френският президент Ем. Макрон ще се опита да изиграе важна (уж) посредническа роля, за да заличи последиците от сериозните си вътрешно- и външнополитически поражения.

Отборът на Путин предварително се смята за фаворит в предстоящия двубой, след като разчита на икономическата  (газ и нефт) и на военната (”зелени човечета”, донбаски сепаратисти и редовни руски войски, които все така „ги няма” на бойното поле) карта в Източна Украйна.

Очаква се германската страна да продължи да играе ролята на честния брокер, в която отдавна се опитва да навлезе правителството на Ангела Меркел. Въпреки юридическите хитрини да прокара газопровода „Северен поток 2” през иглените уши на европейското законодателство и да се облажи от промоционално свалените цени за бизнеса, германската външна политика едва ли ще се опозори с тенденциозно съдийство в полза на Путин.

Опасенията на европейското обществено мнение идват от несигурната и изменчива позиция на френския президент.  През последните шест месеца мосю Макрон понесе сериозни политически загуби и получи болезнени ъперкъти на международната арена. Още не е в нокдаун, ала върху дясната му вежда зее кървяща аркада. Във вътрешната политика престижът на Макрон бе разклатен от упоритите едногодишни протести на „жълтите жилетки”, от слабите резултати на френската икономика, от яростта, която предизвика пенсионната му реформа и от общото разочарование след драстичното разминаване между думи и дела при бившия социалист Еманюел Макрон, спечелил с предизборната си кампания десетки милиони французи.

Във външната политика нещата стоят почти така или още по-зле: нелепите квалификации по повод „мозъчната смърт” на НАТО предизвикаха ситуативна коалиция срещу Макрон, в която начаса се записаха полските политически лидери, американският президент Доналд Тръмп и даже опърничавият Ердоган.

Илюзията, че след приключване на ерата „Меркел” френският държавен глава ще се превърне в неоспорим лидер на обединена Европа се пукна още преди да бъде надута до оптималния си обем. Затова Макрон бе принуден да прибегне към аварийния план „Б”: сближаване с Русия. Не че е нещо ново. След 1945 г. всеки френски президент, закъсал вътре в страната или на международната арена, винаги си е пробвал късмета върху разкаляния и хлъзгав руски/съветски терен. Със съмнителен успех.

Та и сега Макрон направи недостойни реверанси и даде необезпечени политически кредити на подполковника от КГБ, за което ще си понесе отговорността на следващите избори. Лошото е, че на срещата в Париж в лицето на Макрон Украйна няма да може да разчита на непредубеден и принципен арбитър, а ще има до себе си последник, който вече е заложил и чака печалба от другия боксьор, чийто мач (уж) реферира.

Украйна не отива в Париж напълно обезоръжена и без шансове. Неотдавна арбитражният съд в Стокхолм осъди газовия монополист Газпром да изплати обезщетение в размер на 5 (пет) милиарда долара на украинската компания „Нафтогаз” заради мошеническия газов договор от 2009 г. Съдът прие, че договорът е бил сключен при неизгодни за украинската страна условия, постигнати вследствие на политически и икономически натиск. Каквито са и договорите за енергийни доставки от Русия за България.

Непредубедени експерти и политици са категорични, че чрез проекта «Северен поток 2» Русия се опитва да разедини и да ерозира Европа, да деморализира европейските общества, да им отнеме лидерската роля и да си осигури печеливши позиции в спора за бъдещето.

Но през последната година европейският газов баланс претърпя съществени промени в неизгодна за Русия посока: Газпром губи клиенти и пазари, а предстоят сериозни юридически сблъсъци за окончателното узаконяване на прословутия „Северен поток 2”. Руският монополист няма право и да произвежда, и да пренася газ по международни трасета, без да допусне втора и трета страна към газопреносната система. За което корупционните виртуози от Москва никога не са били подготвени.

Екипът на украинския президент Володимир Зеленский бе формиран набързо след изборите и срещата очи в очи с Путин и другите вампири от КГБ ще бъде първата му премиера на международна сцена. Досегашните тренироъвчни мачове говорят по-скоро за разфокусираност, за липса на воля и на визия, отколкото за последователност, приемственост и ясна позиция в политиката спрямо Руската федерация.

Младият комедиен актьор и настоящ президент Зеленский вероятно разбира, че няма право нито на дубъл, нито на грешка. При неизгодни за украинската страна съглашения вкъщи го чакат най-вероятно Майдан или мощна, непримирима опозиция. Същата като онази, която изхвърли Янукович от президентския стол.

Приказките, че за да бъде прекратена руската агресия, било нужно само „да спрем стрелбата” на фронтовата линия може да звучат обещаващо-примамливо, но нямат нищо общо с жестоката реалност.

Последните социологически проучвания в Украйна сочат, че 49 % от украинците смятат Революцията на достойнството (Евромайдана) от 2013-2014 г. за осмислена борба за защита на гражданските им права, а други 35 % я наричат „борба за национална независимост”.

47 % от запитаните украински граждани посочват като главна причина за началото на протестите отказа на правителството на Янукович от европейската интеграция на Украйна.

Само преди две седмици министърът на външните работи  Вадим Пристайко очерта няколко „червени линии”, които украинската делегация няма да позволи да бъдат прекрачени в Париж: контрола на границата; преки преговори с главатарите на сепаратистите; избори в присъствието на въоръжени незаконни формирования в Източна Украйна.

Нищо друго да не направи, ако младият украински президент се придържа към тези политически жалони, може и да не спечели мача, но в никакъв случай няма да го загуби.

Защото зад гърба си има двама стаааари и силни съюзници: Истината и Историята.

Историята носи под мишница пожълтял и окъсан документ: Меморандума от Будапеща, подписан точно преди 25 години на 5 декември 1994 г.  Да напомним, че в меморандума Русия, САЩ и Великобритания се задължават в замяна на украинския отказ от ядрения си потенциал „да уважават суверенитета и държавните граници на Украйна, да се въздържат от заплахи за употреба на сила или от употреба на сила спрямо териториалната цялост или политическата независимост на украинската държава, че никакви техни оръжия няма да бъдат използвани срещу Украйна, че ще се въздържат от икономическа принуда с цел да подчинят осъществяването на украински суверенни права в полза на собствените си интереси, като по този начин извлекат каквото и да било предимство”.

И за Европа, и за четирите държави-участнички в срещата би било полезно преговарящите внимателно да прочетат Будапещенския меморандум, преди да се качат на самолета за Париж.