Николас Рикарди, Асошиейтед Пресс 

„Аз не харесвам тази реалност, Владимир Путин е злодей и военнопрестъпник, но той няма да изгуби тази война“, заяви сенаторът-републиканец от Уисконсин Рон Джонсон, който с тези думи обяснява промяната в настроенията в Републиканската партия на САЩ през последните месеци.
Това стана причина допълнителната помощ за Украйна да се бави вече близо половин година.
Този аргумент, че руският президент не може да бъде спрян и затова няма смисъл да се харчат против него доларите на американските данъкоплатци, бележи новият етап в растящото настроение на Републиканската партия от епохата на Доналд Тръмп спрямо руският експанционизъм.
Републиканската партия смекчи своята позиция спрямо Русия след като Доналд Тръмп спечели изборите през 2016 година, годината в която Русия проникна в компютърните мрежи на неговите опоненти Демократическата партия.
Причината за тези промени са няколко. Една от тях е в това, че Путин се позиционира като международен защитник на консервативните християнски ценности.
Републиканската партия се отнася скептично към външнополитическите проблеми и усложнения отвъд океана. Освен това, съществува и личната симпатия на Тръмп към руския лидер.
И ето сега двойственото отношение на Републиканската партия към Русия блокира предоставянето на допълнителна помощ за Урайна в решаващия за войната момент.
След като сенатът със 70 „за“ и 29 “против“ гласа прие пакетът чуждестранна помощ, който включваше 61 милиарда долара за Украйна, Рон Джонсън стана един от мнозинството републиканци, които гласуваха против законопроекта, за да го блокират.
Председателят на Камарата на представителите дори заяви, че „няма да се бърза с вземането на решение“, въпреки предупрежденията, че украинската армия страда от остър недостиг на боеприпаси и артилерия.
Много от републиканците са открито разочаровани от това решение на съпартийците си. Путин и съюзниците му залагат именнно на тези страни, които са

 „уморени“ да помагат на Киев,

 а критиците на Путин в Републиканската партия предупреждават, че страните от НАТО в Източна Европа може да станат мишена за Русия, която става все по-дръзка, докато смята, че САЩ няма да и се противопоставят.
Разколът в Републиканската партия стана още по-ясен след новината за смъртта на руския опозиционер и борец с корупцията Алексей Навални,  за която президентът Джо Байдън и другите световни лидери обвиниха Путин.
Доналд Тръмп обаче остана ням по темата в своя пръв публичен коментар, в който спомена Навални по име.
Без да изрази съчувствие и без да говори за вината за смъртта му, Тръмп написа в Truth Social, че „внезапната смърт на Алексей Навални“ го е накарала да осъзнае, какво се случва в САЩ.
„Това е бавен, но устойчив прогрес, в който корумпираните радикални леви политици, прокурори и съдии ни водят по пътя на разрушението“.
Ники Хейли, която се оттегли от надпреварата за номинацията на партията, заяви обаче, че „Тръмп, със своето приемане на Путин, застана на страната на бандитите“.
Сенатор Тилис, който също реагира на смъртта на Навални, написа: „Историята няма да е благосклонна към тези в Америка, които се извиняват на Путин и възхваляват руската автокрация“.
Майк Джонсън, председател на Камарата на представителите нарече Путин „злобен диктатор“, но не предложи никакво решение за придвижване на помощта за Украйна.
Изглежда, че 

противниците на конфронтация с Русия набират сила

„Почти всички сенатори-републиканци на възраст под 55 години гласуваха против законопроекта за украинската помощ“ написа в  X сенаторът от Мисури Ерик Шмит.
15 от общо 17 избрани след 2018 (по време на президентството на Доналд Тръмп) година сенатори са гласували против законопроекта.
Тези, които са против допълнителната помощ за Украйна обаче отхвърлят обвиненията, че така помагат на Путин и твърдят, че „трезво оценяват ситуацията и въпроса струва ли си да се харчат средствата на американските данъкоплатци за тази цел“.
„Ако съм против даването на празен чек на друга страна, това не прави позицията ми „проруска“, заяви сенаторът от Алабама Томи Тубървил, който смята, че противоречивото интервю на Тъкър Карлсън с Путин „демонстрира, че Русия иска мир, за разлика от някои подпалвачи на война в окръг Колумбия“ (В „Белия дом“-бел. ред).
Мат Гец, член на камарата на представителите и водещ противник на помощта за Украйна характеризира тези промени в Републиканската партия като „поколенческа промяна от неоконсерватизъм към външнополитически реализъм“.
Сред привържениците на Доналд Тръмп няма такива, които открито да хвалят Путин, но и няма такива, които да се изказват в полза на това да се харчат повече пари за борба с Путин, и смятат, че Тръмп „ще намери начин да се оправи с Путин“.
Но още преди Тръмп избирателите-републиканци сигнализираха за недоволство от участието на САЩ във външни конфликти, казва Дъглас Крайнър, политолог от Университета в Корнел.
Според него, това е една от причините, обещанието на Тръмп, от кампанията през 2016 година „да избягва глупавите войни“ е имало силен ефект.
„Това показва промените отдолу нагоре в ключовата част на републиканската база избиратели и това отразява влиянието на Тръмп върху тези избиратели, както и способността му по драматичен начин да влияе върху техните мнения и политически предпочитания“1 казва още Крайнър. 
Тръмп отдавна ласкае Путин, наричайки неговото нахлуване в Украйна „умно и находчиво“ решение.
Този месец той припомни за думите си като президент към страните от НАТО, че би поощрил Путин „да прави каквото иска“ с тези, които „не си плащат“, както и, че не могат да разчитат на помощта на САЩ в случай на агресия.
Няколко дни по-късно той повтори тази заплаха.
Независимо от нееднозначната позиция на Републиканската партия за продължаване на помощта за Украйна, Русия, както и преди, остава крайно непопулярна в САЩ. 
Проучване на Gallup показва, че само 5% от американците се отнасят положително към Путин, включително 7% от републиканците.
Но Путин позиционира Русия като 

символ на християнския консерватизъм

 и съпротивата срещу ЛГБТК, представяйки себе си като въплъщение на мъжката сила. Тази комбинация допадна искрено на мнозина консерватори-популисти на Запад.
„Цел на Съветския съюз беше да е маяк на левите идеи, Русия днес обаче е маяк на консервативните идеи“, казва Олга Каменчук, професор в Северо-Западния университет.
Според нея, това личи най-много не по резултатите от социологическите допитвания за отношението към Путин в САЩ, а по отслабването на подкрепата за Украйна от страна на републиканците.
Според такова допитване, проведено от Pew Research, проведено през декември, половината републиканци смятат, че САЩ „оказват твърде голяма подкрепа на Украйна“ когато става дума за руската агресия.
Този резултат е с почти 10% повече отколкото същото допитване проведено само година преди това, след началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Когато Путин нападна Украйна, неговата агресия беше осъдена от двете основни партии. Само преди година мнозинството републиканци в Конгреса обещаваха подкрепа. Но по същото време Тръмп критикуваше лидерите на САЩ, за това, че изпращат помощ за Украйна, наричайки ги „глупаци“.
Миналата есен партиите се разделиха, републиканците отказаха допълнително финансиране за Украйна.
Някои експерти по Русия смятат, че риториката която Републиканската партия използва против помощта за Украйна е съзвучна с риториката на Путин: че Украйна е „корумпирана и парите ще бъдат откраднати“, че САЩ „не могат да си позволят да се занимават с проблеми извън своите граници“ и, че „победата на Русия е неизбежна“.
„Той се опитва да създаде 

представата, че е непобедим,

 така че даже не се опитвайте“, казва за Путин Хенри Хейл, политолог от университета „Джордж Вашингтон“.
Скептиците също така твърдят, като аргумент срещу допълнителната помощ за Украйна, че войната вече е „унищожила руската армия“ и Путин няма да може да атакува други европейски страни. 
„През последните две години видяхме, че Русия няма възможност да направи „марш на скок“ в Западна Европа“, каза Ръсел Воут, бивш директор на Административно-бюджетния отдел на Тръмп, сега президент на Центъра за обновление на Америка.
Но някои експерти отбелязват, че Путин намеква за плановете си да си върне голяма част от територията на Съветския съюз, която би могла да включва страни от НАТО, като Литва и Естония, които САЩ са длъжни да защитават с военни средства, според договора на Алианса.

Сергей Радченко, професор от университета „Джон Хопкинс“, напомня в заключение, че Русия в продължение на десетилетия се надява, че САЩ ще загубят интерес към Европа.
„Това беше мечтата на Сталин – САЩ просто да се приберат в Западното полукълбо“.

Превод: Faktor.bg