Даниел Фрийд, Стивън Пайфър и Александър Вършбоу*, The Hill

В периода на големите надежди за Русия, президентът Бил Клинтън се стремеше да разшири, както НАТО, така и да установи стратегическо партньорство между Североатлантическия съюз и Москва. В състава на неговия Съвет за национална сигурност ние тримата работихме над подход, който доведе до приемането през 1997 година на "Основополагащ акт за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност между НАТО и Руската федерация“. Той формализираше отношенията между НАТО и Русия, които ние разглеждахме като потенциален "съюз със Североатлантическия съюз" и, който съдържаше гаранции за сигурност за Москва.
Основополагащият акт даде осезаеми резултати още в първите години на своето съществуване, но днес 

Европа се сблъсква с една агресивна, реваншистка Русия

 Действията на президента на Русия Владимир Путин разрушиха основата за сътрудничеството. 
НАТО трябва да прекрати действието на Основополагащия акт и, в частност, да се откаже от своите гаранции относно разполагането на конвенционални въоръжени сили на териториите на новите страни-членки.
Ръководителите на НАТО и Русия се срещнаха през май 1997 година, два месеца преди да бъдат поканени за членство Полша, Унгария и Чехия, и подписаха Основополагащия акт. В документа са изложени целите и принципите на "консултациите", сътрудничеството, съвместното вземане на решения и съвместни действия" между НАТО и Русия. Неговите амбициозни рамки отразяваха общото мнение, че Североатлантическия съюз и Русия могат да работят заедно "за построяването на стабилна, мирна и неделима Европа, цялостна и свободна" създавайки механизми за сътрудничество, които, освен всичко друго, щяха да намалят тревогата на Москва от военното въздействие на разширяването.
В Основополагащия акт се съдържат две ключови гаранции за това, „че разширяването на НАТО не представлява военна заплаха за Русия.
Първо, членовете на НАТО потвърждават, че те "нямат нито намерения, нито планове, нито причини да разполагат ядрено оръжие на териториите на новите членове" (познато като "трите не"). 
Второ, Североатлантическият съюз заяви, че "в текущите  и обозрими условия на сигурността отбраната на НАТО не изисква допълнително постоянно разполагане на значителни бойни сили" в състава на новите членове. Русия се задължи да проявява аналогична сдържаност.
За съжаление, обстановката в сферата на сигурността в Европа не се разви така, както се надяваше ръководството на НАТО. Западът не беше безупречен, но голямата част от 

отговорността за влошаването на ситуацията носят Путин и Кремъл

Злонамерените действия на Русия включваха мащабна програма за военна модернизация, кибератаки, кампании по дезинформация и все по-враждебно отношение към Запада.
През 2014 година Москва наруши ангажиментите, поетите от нея с Хелзинкския Заключителен акт от 1975 година, препотвърдени в Основополагащия акт, когато нейните военни незаконно окупираха Крим и разпалиха конфликта в Източна Украйна.
През февруари тази година Русия повторно нахлу в Украйна на няколко фронта, започвайки най-голямата война в Европа от времето на Втората световна война.
Действията на Русия нарушиха нейните ангажименти по Основополагащия акт и подкопават целите и принципите, съгласувани преди 25 години.
Ръководителите на страните от НАТО ще се срещнат в Мадрид на 29–30 юни, за да приемат нова стратегия на Северноатлантическия съюз и мерки по укрепването на отбранителния потенциал и сдържане  на НАТО след войната на Русия против Украйна.
Те са длъжни също така да прекратят действието на Основополагащия акт.
Североатлантическият съюз може да продължи да спазва принципа на „трите не“ в сдържането на руските ядрени заплахи. 
Но НАТО трябва да се откаже от своето задължение да се въздържа от допълнително, постоянно разполагане на значителни бойни сили.
От 1997 до 2014 година НАТО не е разполагал наземни бойни сили в новите държави-членки. Съединените щати съкратиха своите сили в Европа до такава степен, че през 2013 година те не разполагаха с постоянно дислоцирани там танкове.
След първоначалното нападение на Русия срещу Украйна през 2014 година Североатлантическият съюз на ротационна основа разгърна неголеми бойни групи с численост на батальон в страните от Прибалтика и Полша, по същество в качеството на trip-wires (буквално означава „въжета за спъване“, „препятствия“), а Съединените щати разположиха бронетанкова бригада в Полша също на ротационна основа.
През тази година, когато Русия се готвеше и започна войната срещу Украйна, НАТО на временна основа разположи допълнителни сили на източния си фланг, включително нови ротационни бойни групи в Румъния, България, Унгария и Словакия, за да предотврати възможно разпространение на  руска агресия на територията на НАТО.
Независимо от това как ще завърши руско-украинската война, членовете на НАТО трябва да признаят, че те се сблъскват с 

дългосрочна военна заплаха на изток

За да не се опита Кремъл да предприеме нещо срещу членове на НАТО е необходимо Северноатлантическият съюз на постоянна основа да разполага по-силни бойни групи в Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
За да бъде сдържана днешна Русия, тези сили трябва да служат не само като trip-wires, но и да имат наземен и въздушен капацитет, достатъчен за това, да задържи атакуващи сили до пристигането на подкрепления от съюзниците.
Разбира се, това няма да се хареса на Москва, но тя лиши НАТО от каквито и да било основания да се отнася сериозно към възраженията на Кремъл.
Основополагащият акт даде възможност да бъде построена нова Европа чрез създаването на механизми за диалог и сътрудничество между Русия и НАТО.
За съжаление, това не се случи.
Прекратяването на действието на Акта ще остави открита възможността в бъдеще, когато Русия се върне към принципите и правилата на международния ред, то да бъде бързо възстановено. 
Но това ще може да се случи само след като Путин напусне поста си и новото поколение руски лидери демонстрира, че Русия отново споделя целта за създаване на стабилна, мирна и неделима Европа.

*Посланиците Даниел Фрийд, Стивън Пайфър и Александър Вършбоу са бивши дипломатически служители, старши директори в Съвета за национална сигурност в администрацията на Бил Клинтън, а по-късно са заемали различни ръководни длъжности в администрацията на Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама.

Превод: Faktor.bg