Алфред Кох*, Каспаров.ru 

Хайде да поговорим за новата инициатива на Дмитро Кулеба за изключване на Русия от Съвета за сигурност на ООН. Поразрових се и намерих разни интересни неща. Може пък това да помогне  Небензя (посланикът на Русия в ООН Василий Небензя – б.р.) да бъде изгонен. Че вече всички се умориха от претенцията за „дипломат от нов тип“.
Значи така. След като СССР прекрати своето съществуване на 8 декември 1991 г. (по силата на Беловежкото споразумение), дни по-късно – на 12 декември, три страни (Русия, Беларус и Украйна) подписаха “Споразумение за създаването на Обединение на независимите държави”. След това към тях се присъедини Казахстан – на 23 декември. Останалите  страни направиха това още по-късно. 
Но на 21 декември е прието някакво “Решение на лидерите на страните от ОНД”, подписано от държавните глави на Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Молдова, Украйна, Туркменистан и Русия, в което те съобщават от името на СССР (!), че “подкрепят Русия да продължи членството на СССР в ООН, включително постоянното членство в Съвета за сигурност и други международни организации”.
Забележете: 8 (осем) държавни глави от 11 (единадесет) подписват “Решение на лидерите на страните от ОНД” в момент, когато държавите им все още не членуват в ОНД. А 4 (четири) страни от бившия СССР (Естония, Латвия, Литва и Грузия) изобщо не са делегирали на Русия пълномощия да “... продължи членството на СССР в ООН и т.н.”.
И това е при положение, никой никога и никъде не е позиционирал ОНД като правоприемник на СССР. И затова нито ОНД, а още по-малко лидерите на страните от ОНД  могат да решават 

кой “да продължи членството на СССР в ООН”

 И дори ако допуснем, че това е възможно, то би било само във формат с всички 15 (петнадесет) републики от бившия СССР и само с консенсус.
По-нататък става още по-смешно! На 24 декември Борис Елцин пише писмо до генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр, в което му съобщава, позовавайки се на подписаното “Решение на лидерите на страните от ОНД”, че „членството на Съюза на съветските социалистически републики в Организацията на обединените нации, включително в Съвета за сигурност, във всички други органи и организации в системата на ООН ще бъде продължено от Руската федерация с подкрепата на страните от Общността на независимите държави“. 
„Във връзка с това моля вместо названието "Съюз на съветските социалистически републики" да се използва наименованието "Руска федерация”, продължава Елцин.
Тогавашният представител на СССР (а после и на Русия) в ООН Юлий Воронцов подробно разказваше за трика с Русия като “продължител” на СССР – измислили го американците, за да бъде избегнат въпросът с „правоприемничеството”, тъй като не е имало никакви основания Русия да бъде наистина правоприемник. 
Но юридически термин “продължител” не съществува! Както и правна основа за него! А 

Русия не може да бъде правоприемник на СССР в ООН

 защото в Беловежкото споразумение черно на бяло е записано, че “Съюзът на съветските социалистически републики като субект на международното право и геополитическа реалност  прекратява свото съществуване”.
СССР е съюз, който е бил разпуснат. Изчезнал е. Както при разтрогване на брак. Имало е брак – вече го няма. Как може да бъде наследен брак, който не съществува? Да, наистина може да се раздели придобитото имущество. Само толкова.
Ще приведа още по-прост пример. Живял богат човек със заслуги. После умрял. И синът му наследил неговата къща. Но не и мястото му в Академията на науките! Не и правото да се нарича нобелов лауреат! Това е невъзможно. За това не е достатъчно съгласието на членовете на семейството (макар че в нашия случай дори това липсва). За това е необходимо съгласието на Общото събрание на членовете на Академията на науките или решение на Нобеловия комитет.
А решение на Генералната асамблея на ООН и още повече на Съвета за сигурност на ООН по този въпрос не е имало. И дори да сметнем мълчаливото съгласие за юридически състоятелно, ако това мълчание бъде нарушено и някой изрази несъгласие, в този момент членството се отменя!
Може да сложиш ордените на дядо си и да тръгнеш по улиците. Но все едно, от това няма да станеш Герой на Съветския съюз! А и можеш да ги носиш само докато някой не възрази. По този въпрос 

няма правоприемничество

Разберете: СССР е един от създателите на ООН. Неговото членство в Съвета да сигурност на ООН е негово “родово” право. То не може да му бъде отнето. Но и не може да го предаде на някого. Още повече, че преди смъртта си не е оставил никакви разпореждания по този въпрос. А наследниците му не могат да решават кой да носи ордените и научните му звания, още по-малко в непълен състав. Това би било абсурдно, тъй като не са му дадени от тях. 
Затова дори една държавите-основателки на ООН (САЩ, Англия, Франция или Китай) да каже, че не е съгласна Русия да представлява СССР в Съвета за сигурност, нейното членство в съвета автоматично се прекратява. Защото в този момент се прекратява мълчаливото съгласие, за което стана дума. (Впрочем по отношение на Китай също има въпроси: основател на ООН е Тайван).
Така че, това е положението, драги другарю Небензя. “Обирай си чуковете и изчезвай!” – както ясно се изрази (вярно, че беше по адрес на НАТО) на 9 януари тази година заместник-министърът на външните работи на Русия господин Сергей Рябков (също „дипломат от нов тип“).
Впрочем НАТО не си обра чуковете, а напротив, съвсем категорично се укрепи на позициите си и вместо да побегне към границите от 1997 г. (както настояваше Рябков) се приближи още повече (до границите на Русия – б.р.).
И ще става още по-зле, драги Рябков. Защото нашето дело е право и врагът ще бъде разбит, и победата ще е наша.
Слава на Украйна!

*Алфред Кох е руски политик, икономист и писател. Бивш заместник-председател на правителството на Руската федерация. От 2015 г. живее в Германия.
Превод: Faktor.bg