Огнян Минчев

Поставянето на Кирил Добрев начело на БСП като председател е силно предпочитания от настоящето властово статукво в страната резултат от предстоящите избори в партията. С Добрев начело на БСП, настоящата олигархична групировка на власт си гарантира континюитет на контрола върху страната без относително към това кой как и защо протестира или се съпротивлява. 

На първо място, Добрев е част от политическия кръг лобисти и бизнесмени около корпоративната структура на Сарая. Ако понастоящем той получава бонуси като ръководен кадър на главната опозиционна партия, като неин председател той ще получи много по-висок статут в рамките на една нова коалиционна формула. С Добрев начело ще отпаднат всички пречки пред реализацията на една 

голяма коалиция между ГЕРБ и БСП 

в следващия парламент. Настоящият председател - Корнелия Нинова - е едновременно противник на идеята за голяма коалиция и е в трудни отношение с ДПС още от времето когато хората на Сарая я отстраниха от позицията зам. министър при Тройната коалиция. 
Не е необходимо една голяма коалиция между ГЕРБ и БСП да бъде оглавявана от Бойко Борисов в качеството му на премиер. За него обаче - дори и дръпнал се "назад" - ще бъде много по-удобно да се договаря с хора като Кирил Добрев и Георги Гергов, отколкото да премине през нов "кръг на ада" в нова коалиция с Демократична България или друга формация извън вътрешния олигархичен кръг. 

Управлението с БСП е за предпочитане и в сравнение с други хипотетични варианти - като например коалиция с партията на Слави Трифонов, който със сигурност ще бъде доста по-малко сговорчив, отколкото например патриотите в настоящето управление.
Коалицията между ГЕРБ и БСП начело с Добрев ще бъде под егидата на Сарая - могъщият задкулисен коалиционен партньор на ГЕРБ вчера и днес - Добрев и БСП просто ще бъдат кооптирани в нея с по-привилегирован статут, от този, с който Добрев разполага днес. (Политическото крило на ДПС спокойно може отново да остане в "опозиция".) Да се очаква при този формат каквато и да е реформа на институциите на държавата или - още по-малко - ограничение на олигархичното всевластие на господстващия Сарайски клан върху обществени поръчки, правосъдна система или дори медийна среда, би било наивно и неразумно. 

Вариантът за партньорство между ГЕРБ, Сарая и БСП начело с Добрев далеч не е нова идея или нов сценарий. Опити за голяма коалиция бяха тествани през висши апаратчици и олигарси на БСП като Гергов и Дъбов още преди години, но председателството на 

Нинова правеше подобен сценарий практически неосъществим

 Днес Борисов е притиснат до стената - както от публичния протест срещу неговото управление, така и от вътрешния конфликт между мощни олигарси, който рефлектира най-болезнено върху него. Ако доскоро вариантът партньорство с БСП на Добрев е бил примамлива възможност, към днешния или утрешния ден той може да се окаже императив за оцеляване. 

Не виждам потенциал у противниците на Борисов да осуетят подобен вариант като основна заплаха пред осъществяването на техните цели. Антиолигархичната кампания на демократичните формации функционира все още на принципа ден за ден - без особен капацитет за предвиждане на повече или по-малко благоприятни варианти за бъдещ успех в постигане на основните цели на демократичната коалиция. Казват, че шахматният гений на Каспаров му позволявал да предвижда развитието на една партия за повече от 40 хода напред. Излишно е да подчертавам, че не разполагаме със съотносими към него "гении" на политическия шахмат, но би било добре, ако нашите политици могат да удържат в съзнанието си поне алтернативните варианти за развитие на една позиция или ситуация за 3-4 хода напред. 
За някои от лидерите на днешните протести прогнозирането на дългосрочните рзултати от тяхната "протестна дейност" изобщо не е поставяно като задача. От тях се иска да свалят едикойси и да си обират крушите (и хонорарите). За други революционни лидери важи принципа - "но стига ми тази награда, ти да не вземеш награда". Мутрите - вън, а след нас - и потоп. За трети наградата ще бъде да заградят няколко столчета в бъдещата парламентарна зала за следващия мандат... Разни хора - разни амбиции.
Стана клише твърдението, че понастоящем България преживява дни от ключово значение за дълъг период на развитие занапред. За съжаление рядко сме имали съчетание от повече 

късогледи политически фактори, 

опериращи ден за ден без особена представа за бъдеще. За Борисов важното е да оцелее - днес. За демократите - да го махнат - днес. За лобистите на разбунтувалите се олигарси - да извият ръцете на тези, с които се борят - "до счупване", както се изрази един от тях. Пак днес, колкото се може по-рано. Кирил Добрев също трябва да бърза. Не знам президентът Радев какво мисли - или някой друг мисли за него... Сараят обикновено не бърза - не зная дали играта е шахмат или нещо още по-ориенталско, но там бързане няма.
Всеки гледа да ошета каквото може днес, но утрешният ден ще дойде много бързо. Някои ще са се придвижили успешно с една-две крачки напред. Други ще са останали с пръст в уста - но, както обикновено - ще го разберат вдругиден.