Силата на Доган не е в образа и модела, а в твърдия му електорат

Цветанка Андреева, политолог

Огромната сила на Доган и политическото му дълголетие идват не от това, че има перманентно участие във властта, не от обръчите му от фирми, не защото е гениален стратег или пък агент на чужда държава. 
Влиянието и силата на политиците от ДПС, водени от Доган и Пеевски и легитимността на тяхната власт идват от неоспоримата маса на електората им, който седи непоколебимо зад движението на всички избори. Абсолютно лоялен и дисциплиниран електорат. Последователен и затвърден в годините, затворен и консервативен като изборни нагласи.
Тези доказано почтени, трудолюбиви хора, безспорна част от българската нация, осигуряват властта  и влиянието за ДПС. 

Силата на ДПС

 идва от това, че са непреодолим фактор при формиране на парламентарни мнозинства, при съставяне на управленски мнозинства за правителства и от това, че без техните гласове е изключително трудно да бъде избран президент. От гласовете на ДПС при избора си не се отказва и Румен Радев. На президентските избори 92% от гласувалите за кандидата на ДПС Пламен Орешарски на втория тур подкрепят Радев. Тук идва въпросът – как точно Радев се бори на официално ниво  с Доган и Пеевски, след като легитимността му е структурирана и от тях? Какви са според българският президент Доган и Пеевски, задкулисие или партньори? 
ДПС е партията на българските мюсюлмани. Не е инженерен проект на олигарсите, а е траен политически участник в системата. И това е огромният проблем, който седи пред българското общество и партийната система – не кой ще нападне Доган, а какво се предлага като визия за електората на ДПС. И тук 

отговорът на националистите е неработещ

 и опасен – те само се подхранват от конфликта с етническите групи.
Големият въпрос е как българските мюсюлмани да се впишат в социално-политическия модел не само през Доган? Политиците трябва да измислят този най-важен отговор – как да се разбие икономическата и културна зависимост на тези хора от монопола на тях от партията ДПС. Иначе нападаме следствието, а не решаваме проблема. 
Изграденото задкулисие, с което се борим в културно-градската и институционалната среда на терен изглежда съвсем различен проблем. И този проблем не е на държавата. Тук роля има обществото, което като жив организъм е редно да интегрира интересите на българските мюсюлмани - не по религиозен или етнически принцип, а изцяло по социални характеристики. А политиците трябва да предложат модел, в който да представляват интересите на тази част от българския електорат. 

Проблемът с безконтролната власт ще се реши тогава, когато ДПС престане да е етническа партия и тогава, когато да се уважават българските мюсюлмани не е непременно политически акт към елита им.
Проблемът с КОЙ ще се реши, когато политиците накарат българските мюсюлмани да се чувстват защитени, свободни и представени в целия спектър на политическата система. В този смисъл, обществото може да протестира срещу злоупотребата с власт, но политиците са тези, които трябва да имат решение на проблема.