ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТ  „ЗАПАДНИ  ПОКРАЙНИНИ”
Проф. Лозан Митев
Д-р Валетин Янев
София. 03. 11. 2020г

Хиляди са българите в Западните Покрайнини загубили живота си заради правото да се наричат българи и отстояващи  българщината си в окупираните от сърбите български земи през далечната 1920 година. Ньойският договор откъсва от България Босилеградско, Царибродско, Струмишко и части от Кулско и Трънско. Разбира се губим и Западна Тракия, Македония и Южна Добруджа. Станало е традиция 8 ноември- денят на военната окупация на Западните Покрайнини, да се отбелязва навсякъде в страната ни като един 

ден на траур

Традиция е още да се отдава почит на тези наши сънародници, загинали при гонения, арести, затвори или разстрели на самата гранична бразда. Според нашата православна традиция това се извършва чрез отслужване на Панихида. С тази цел  и отидохме на 28 октомври в черквата „Света Неделя” в София, за да поръчаме такава Панихида и да си спомним за нашите предци, напуснали мъченически света заради непреклонността да обичат Родината си. В черквата обаче преживяхме оскърбление и унижение, което не бихме пожелали никому да изпита. Свещеникът, млад и начетен духовник, разбирайки какви са намеренията ми неочаквано ме прониза още в началото с думите, че няма да отслужи Панихида, ако същата има политически характер. Научавайки, че става дума за отдаване почит на българи  починали в условия на гнет, защитаващи правото си на принадлежност към Българската православна църква и държава, той ни обвини в етнофилетизъм и категорично показа, че няма да  изпълни такава панихида. Не очаквайки такова посрещане първоначално 

онемяхме от изумление, потрес и срам

На доводите ни, че тук няма лъжа и нищо престъпно, а става дума за една  изконна българщина,  свещеника заяви, че няма такова понятие българщина! Не можехме да повярваме, че такива думи могат да излязат от устата на български духовник.

Припомнихме му за постъпката на Сръбската православна църква преди няколко години да канонизира 20 000 души от района на Сурдулица за мъченици, защото видите ли те били избити от българските окупатори по време на Първата Световна война. Една отвратителна фалшификация на сръбската историография. Попитахме го - това не е ли проява на етнофилетизъм в най-грозна форма и защо липсваше каквато и да е реакция от страна на Българската православна черква. Отговорът му беше, че евентуалната българска реакция също щяло да бъде форма на етнофилетизъм.

Целият този разговор ни съкруши. Не сме очаквали седмица преди Деня на Западните покрайнини български свещеник, в центъра на София практически да ни откаже провеждане на панихида за упокой душите на хилядите загинали българи за Родина и Вяра. Омерзени от проявеното безродие на един явно интелигентен български духовник напуснахме изнурени храма. Разбрахме, че е безпредметно да спорим с този човек. А можехме да му зададем много въпроси:

Защо по време на десетгодишната гражданска война на разпадането на Югославия, Сръбската православна църква превзе инициативата да подбужда сърбите към изтребление на хървати, бошняци и албанци и да благославя и насърчава паравоенните формирования извършили ужасяващи зверства в Сребреница, Косово и Вуковар? Сръбските свещеници не просто благославяха, те направо участваха във военните акции. В сръбските манастири месеци наред се криха търсените от Хага военнопрестъпници!

Защо, когато българите от село Паралово Босилеградско си построиха храм „Свети Иван Рилски”, владиката Пахомий от Враня не пожела да го освети?

Защо, когато се поиска провеждане на панихида за загиналите през 1917г  българи в Босилеградско от мародерския набег на четниците на Коста Печаняц, същият този владика я отказа?

Защо този владика и босилеградският кмет и до сега не позволяват поставяне паметна плоча в центъра на Босилеград на загиналите в този погром българи? 

Защо Сръбската православна черква не желае да освободи от влиянието си Черна Гора и Черногорския народ всявайки раздвоение и омраза помежду черногорците?

Тези въпроси не можахме да зададем тогава на  българския свещеник в черквата „Света Неделя”.

Ако такива са ни били свещениците в годините на турското робство в борбата ни за самостоятелна българска църква, сигурно и до сега  от амвоните на черквите ни щеше да се служи на гръцки език. 

Проява на етнофилетизъм ли беше написването на  "История Славяноболгарская" от българският монах Паисий? 

Не беше ли и акт на национален нихилизъм отказването на Църквата ни от положението, което имаше като Екзархия до 1945г /макар и в Схизма/, но представляваща морална и духовна опора на всички българи живеещи, както в България, така и в откъснатите български земи?

На каква цена си „купихме” тогава на 22 февруари 1945 година Патриаршеския статут на църквата? 

Вдигането на схизмата от българската църква не стана ли при условие тя 

да се откаже от претенциите си върху Епархиите си извън Българската държава, 

включително и Западните Покрайнини? 

На тези въпроси бихме желали да получим отговор  не от Протоерея, отговарящ за „Връзки с обществеността” към Светия Синод, а от неговите висшестоящи началници без да храним особена надежда. Но виж да изпращаме български епископи, за да обгрижват духовните потребности на българските колонии в Канада, САЩ и Австралия е много належащо. Докато същото отношение, ако трябва да се прояви за българите в Западните Покрайнини било етнофилетизъм?!

Бихме искали да припомним как българското духовенство от времето на Екзархията се е отнасяло към трагедията и нещастието на нашите сънародници в Сърбия. Годината е 1923 и събитието е в центъра на София, а надписите на трикольорните ленти са „Свобода на поробените царибродчани, трънчани и босилеградчани”. На 23 ноември 1923г пред събралото се многохилядно множество на площада пред същата тази черква „Света Неделя”, Негово Високопреосвещенство Знеполският епископ Пайсии, след като лично ръководи, съвместно с целия Клир на църквата „Света Неделя” Панихида и Молебен, произнася пред събралите се 10 000 изгнаници от Западните Покрайнини следната прочувствена реч, част от която цитираме: „Събрали сме се да ознаменуваме в тъжен спомен три години от новото ви робство под „братствения” наш народ и да осветим знамената на вашите братства. Всички ние, синове от свободните краища на нашата мила майка родина, чувстваме вашите мъки и преживяваме вашите страдания. Вашите болки са дълбоки рани и в нашите сърца, защото вашите новопоробени огнища са плът от нашата плът и кръв от нашата кръв; те са живи части откъснати от нашето общо народно тяло. А вашият  възвишен и самоотвержен патриотизъм извиква у нас  извиква у нас чувства на благодарност, признателност, умиление и възторг. Тия общи чувства нека бъдат и нашата обща утеха в тия тежки и печални дни.” И по нататък....” Иде же Дух Господен, ту свободу. Нека следваме заповедите и волята Божия и Духът Божий ще живее в нас и народа ни. Имаме ли правдата Божия в нас и с нас ще имаме и свободата, защото Божията правда стои над всяко човешко право.” 

Ето така висшето Българско духовенство е разбирало тогава отдаването на почит към загиналите под сръбско робство наши близки и далечни сънародници останали в пределите на окупираните Западни Български Покрайнини. Такива панихиди са се отслужвали ежегодно до 1940 година.

А как  изглеждат нещата понастоящем? Какво е отношението на представителите на Българската православна църква към българите в Западните Покрайнини днес? 

Отговор на тези въпроси получихме ден по късно. На 29 октомври 2020г се случи нещо, което вече ни обясни неприязното и отблъскващо поведение на протоерея спрямо нас и нежеланието му да направим Помен-Панихида в памет на избитите българи. Делегация от сръбски духовници: игумените на Суковският и Погановският манастир и ред още свещенослужители от Сърбия в съслужение с представители на българското духовенство провеждат традиционно честване на Свети Крал Стефан Милутин с отслужване на архиерейска света Литургия и преобличане мощите на канонизирания за светец сръбски крал. Лично за нас кощунствено са прозвучали думите на водещият литургията  викарий на Софийският митрополит - „Нека любовта ни обединява и да ни направи един Божий народ, обединен в името Христово и в светостта”. А къде е била любовта в онези времена на гонения, терор и асимилация, които не са престанали и до наши дни? Да се проповядва  любов и единение над  мощите на светеца е фарисейско лицемерие  разминаващо се напълно с реалната действителност. 

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg

Матей Глава 23/ 27 „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре пълни с лицемерие и беззаконие.”

И ето ги истинските български мъченици, умрели с надежда, че ще си ги обгрижва Българската православна църква и с взор обърнат към майка България. Приложеният от нас списък представлява малка част от избитите, изтезавани българи и изнасилени жени от тези краища, останали извън Родината. Не можем да се обединяваме с народ, в който шовинизма и българомразието оформят същността на образованието, възпитанието и културата му.

Нека да говорят имената на убитите и осквернени българи.

Убити българи в Сърбия през периода 1923-1933г
БОСИЛЕГРАДСКО
Българи арестувани, бити, убити от сърби 1923-33


Ал. Зарков [*с. Бранковци], арестуван март 1933, бит и затворен в гр. Враня.
Александър Гигов [*с. Бистър + 18 окт. 1924], убит. В Мартиролога № 76 – „26-г[одищен], образов[ание] прогимназиално”. //Роден 1924-26 = *1898.
Александър Григоров, бивш кмет на с. Извор - затворен, заради атентата от 6 юли 1929.
Александър Стоичков [*с. Ресен + 1 юни 1933, с. Ресен], убит извън селото.
Ангел Николов, кмет на с. Бистър, бит в началото на апр. 1933 от околийския началник Баевич и следователя Чучкович.
Ангел Якимов [*с. Бистър + пролет 1926], убит.
Арсо Дойчинов, кмет на с. Милевци, арестуван по повод атентата на 6 юли 1929.
Асен Ефтимов [*с. Църнощица + 2 май 1926], убит.
Асен Миланов Тасев [*с. Райчиловци + 1931], войник в сръбската армия, убит. Баща му умира след него от скръб.
Асен Пейчов [*Босилеград], бит /началото на апр. 1933/, а със съпругата му се гаврят сръбски стражари.
Асен Спасов Северинкин [*с. Белут, 15 юли 1898 + 1 септ. 1931, с. Плоча], самовзривява се, за да не попадне жив в сръбски ръце. // Баща на 4 деца.  Брат на Симеон [+ юли 1913, с. Божица], разстрелян от сръбски военни.
Асен Христов Янков [*с. Паралово, 14-годишен сирак], бит, заради отказ да говори сръбски и забягва в Кюстендил  2 май 1931. //Роден 1931-14 = *1917.
Атанас Манолов [*с. Бистър], бит в началото на апр. 1933.
Атанас Янакиев [*с. Брестница], арестуван заради жп атентата на 6 юли 1929 и бит.
Благой Григоров [*Босилеградско + март 1923], убит.
Борис Денчев, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923.
Васил Ангелков [*с. Дукат], арестуван заради съучастие в жп атентата при гара Прибой на 6 юли 1929 и бит.
Васил Андонов [*с. Лазарица], осъден във Враня 6-7 ноем. 1929 на 3 г. затвор. 
Васил Величков [*с. Бранковци] - март 1933 арестуван, бит и затворен в гр. Враня.
Васил Завидов [*с. Милевци], на 27 дек. 1930 защитава момите от пияни сръбски пандури, за което е подгонен от тях до границата. Преминава в с. Киселица, [Кюстендилско].
Васил Илиев [*с. Брестница + 10 ноем. 1931], убит.
Васил Стоянов, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923. //Роднина на Дончо.
Васил Янакиев, арестуван, бит и освободен от затвор - 24 февр. 1923.
Велин [*с. Назърица + 1931], войник в сръбската армия, убит.
Велин Китанов [*с. Дукат], Осъден на 6-7 ноем. 1929 във Враня на 5 г. затвор, заради съучастие в жп атентата при гара Прибой на 6 юли 1929 и бит.
Велин Стефанов [+ пролет 1926], убит.
Владимир Караманов, бивш кмет на с. Бистър, бит – /юни/ 1929.
Георги Божилов [*с. Тлъмино ! + 14 апр. 1928], убит.
Герасим Живков [*с. Горно Тлъмино + март 1933], убит.
Гюра Тошева и баща й Тоше Белио [*с. Бранковци], бити /началото на апр. 1933/ до смърт, а тя озлочестена от сърбина Димитрйе Стойич.
Д. Величков [*Босилеград + началото на апр. 1933, с. Извор], убит край гробището.
Димитър Ненов [*с. Бранковци], арестуван - март 1933, бит и затворен в гр. Враня.
Дончо Стоянов, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923. //Роднина на Васил.
Драган Заров [*Босилеград + 27 дек. 1930], защитава в с. Милевци момите от пияни сръбски пандури, за което е подгонен от тях до границата и там е убит от сръбски граничари.
Евстати Божилов [*с. Бресница], бивш учител, арестуван заради жп атентата на 6 юли 1929 и бит.
Ефтим Стоичков [*с. Ресен + 25 авг. 1928], убит.
Зарко Груев [*с. Бранковци] - март 1933 арестуван, бит и затворен в гр. Враня.
Захари Янакиев [*с. Долна Любата + 26 ян. 1932, Белград], осъден на смърт и обесен в затвора. // Бюлетин № 42, с. 39 – „26-годишен”. Във в. "Въртоп", 1926, бр.1 е от Долна Лисина. // Роден 1932-26 =  *1900.
Здравко Хаджията [*с. Дукат + лято 1923], убит.
Иван Стаменов [*с. Долно Тлъмино + 18 май 1928], убит.
Илия Джонев, арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923.
Илчо Спасов [*с. Назърица], арестуван - март 1933, осъден от 5-15 г., бит и препратен в Скопския затвор.
Йонка Симеонова [*с. Бистър]  - бита /началото на апр. 1933/, за това че укрива комити.
Кана Станкова [*с. Рикачево, 53-годишна], изнасилена - 16 юни 1929. //Родена 1929-53 = 1876.
Ката Костадинова Кърджиева [*с. Църнощица] – 15 май 1933 избягва в България.
Кирил Десподов [+ пролет 1926], убит.
Любен Христов Янков [*с. Паралово + 1931], войник в сръбската армия, убит.
Манол Илиев [*с. Груинци + 8 март 1928], убит от сръбски стражари =  съпруга ? [*с. Извор].
Мирчо Георгиев [*с. Дукат], осъден на  6-7 ноем. 1929  от Вранския съд на 2 г. затвор, заради съучастие в жп атентата на 6 юли 1929 и бит.
Младен Станков [*с. Назърица ?] - март 1933 арестуван, осъден от 5-15 г., бит и препратен в Скопския затвор.
Найден Н. Бързин [+ 11 юли 1927], убит.
Найден Харизанов [*с. Мусул + 13 септ. 1927], убит.
Никола Андонов [*с. Белут], арестуван, бит и освободен от затвор - февр. 1923.
Никола Василев Динев [*с. Ресен + 16 юни 1932], убит.
Никола Миладинов [+ 1 септ. 1931], кмет на с. Гложйе; убит.
Никола Харизанов [*с. Бранковци + 14 апр. 1928], убит.
Павел Гигов [*с. Белут + пролет 1926], убит.
Раденко Стаменов [*с. Долна Лисина + 5 май 1926], убит.
Раденко Стоянов [*с. Божица + февр. 1928], убит.
Санде Цветанов [*с. Горно Тлъмино + 18 окт. 1925], убит.  В Мартиролога под № 75 – „от Долно Тлъмино”, „28-г[одищен], образов[ание] прогимн[азиално], загинал  на 18 окт. 1924”. //Роден 1924-28 = *1896.
Светослав Стоименов [*с. Брестница + 28 февр. 1930], убит.
Серафим Гъркуновски [*с. Горно Тлъмино]. Син ? = снаха, изнасилена - /юни/ 1929.
Сотир Атанасов [*с. Църнощица], бит - /юни/ 1929.
Спас Миленов, жестоко пребит 23 юни 1929 от сръбски стражари.
Спасен(а) Станоев(а) [*с. Дукат], затворен(а) заради съучастие в жп атентата при гара Прибой на 6 юли 1929 и бит(а).
Стаменко Благоев Раденков [*с. Божица + 1931], убит.
Станка Зарева Давиткова [*с. Църнощица, 20-годишна] – 15 май 1933 избягва в България. //Родена 1933-20 = *1913.
Стоимен Янков [*с. Назърица], с цялото си семейство, арестувани юли 1929, а 10-месечното му внуче оставено само ! //Родено юли 1929-10 месеца = *септ. 1928.
Стойне Кудото [*с. Горна Любата], арестуван, бит и освободен от затвор - 24 февр. 1923.
Стойне Раденков [*с. Божица + 1 септ. 1927], убит.
Стойне Цветков [* с. Долна Любата + ян. 1926], убит. //Уикипедия – годеник, убит след завръщането си от Кюстендил , където пазарува за сватбата си.
Стойо Тодоров [*с. Долно Тлъмино], жестоко пребит от сръбски стражари - 23 юни 1929.
Стоичко Лазаров [*с. Райчиловци + септ. 1923], убит.
Стоичко Славов [*с. Църнощица + септ. 1928], убит.
Стоян Момчилов [*с. Дукат +  дек. 1927], убит.
Стоянка Лазарова Атева [*с. Църнощица, 17-годишна] – 15 май 1933 избягва в България. //Родена 1933-17 = *1916.
Страти Якимов [*с. Бистър], бит /началото на апр. 1933/, за това че укрива комити.
Тома Георгиев Керавски [*с. Ресен + 1 юни 1933, с. Ресен], убит извън селото.
Тоше Харизанов[ *с. Милевци + 4 дек. 1927], убит.
Христо Спасов [*с. Бранковци] - март 1933 арестуван, бит и затворен в гр. Враня.
Христо Спасов [*с. Назърица + март 1933], арестуван март 1933, осъден, но убит по пътя за Скопския затвор.
Христо Стайков [*с. Назърица ?] - март 1933 арестуван, осъден от 5-15 г., бит и препратен в Скопския затвор.
Христо Харизанов [*с. Долна Лисина + 5 май 1926], убит.
Цв. Александрова [*с. Долна Любата, 16-годишна], забягва с оше 2 други деца в Кюстендил – май 1931, тъй като не ще да търпи сръбско робство. //Родена 1931-16 = *1915.
Яким Груев и дъщеря му [*с. Бранковци] - март 1933 арестувани, бити и затворени в гр. Враня.
Янко Велинов [*с. Гложйе]. Син [+ 1931], войник в сръбската армия, убит.

     # Димитров, Тодор. Сръбският терор в Босилеградско след окупацията [7 ноем. 1920] до 1934.- Бюлетин КИЦ-Босилеград, 2005, бр. 41, с. 36-39 или www.kicbos.org; Македонски мартиролог. (Съставител Цочо В. Билярски). С., 2005, с. 171, №  75 и 76 – по ръкопис в ЦДА ф.771 к, а.е. 106, 208 л. и сн.


ТРЪНСКО
Българи  бити, обесени, убити от сърби  през 20-те и 30-те

Анани Владимиров [*с. Драинци  + 6 срещу 7 юни 1929], убит, "младеж".
Васил Цвятков [*с. Ясенов-Трънско + 1 окт. 1932], убит в сражение от сръбска дружина.
Гаврил Иванов [*с. Клисура-Трънско + 27 март 1934, Белград], обесен.
Гица Гигов [*с. Клисура-Трънско], осъден от сърбите "до живот", обжалвано -  20-годишна присъда, лежи в затвор 1932-39  и освободен от германската войска. 
Григор Стоянов [ +7 ян. 1929, с. Стразимировци], убит.
Димитър Гранджов [*с. Клисура-Трънско + 27 март 1934, Белград], обесен.
Любомир Янков [*с. Клисура-Трънско], затворен в Белград 1932-34.
Милоя Томов [ +7 ян. 1929, с. Стразимировци], убит.
Петър Станимиров [*с. Колунци + 31 май 1929], убит, "оставил жена и 4 деца".
Стана Златкова  [*с. Клисура-Трънско], бита и измъчвана  5 г. в Белградския затвор.
Стоян Георгиев [*с. Долна Мелна + 3 юни 1929], убит, "60-годишен". // Роден 1929-60 = 1869 г.
Тома Рангелов [ + 7 ян. 1929, с. Стразимировци], убит.
Цоно Гюрев [*с. Клисура-Трънско], осъден от сърбите "до живот", след обжалване - 20-годишна присъда, лежи в затвор 1932-39  и освободен от германската войска. Председател на кредитна кооперация "Въртоп" 1942.
# в. Български запад, 1942, бр. 5, с. 2; бр. 15, с. 3; бр. 34-35, с. 4..

ЦАРИБРОДСКО
Българи обесени, убити от сърби  през 30-те

А. Поп Иванов [+5 авг. 1930, Цариброд],  убит.
Александар Йоцов Алексов [*с. Каменица, Царибродско + май 1929], убит; брат на Асен и син на Йоцо.
Асен Йоцов Алексов  [с. Каменица, Царибродско + май 1929], убит, свещеник; брат на Александър син на Йоцо и съпруга на Милка.
Йоцо Алексов [*с. Каменица, Царибродско   + май 1929], убит; баща на братята Александър и Асен.
Милка Алексова [*с. Каменица, Царибродско + май 1929], убита; "18-годишна, бременна"; съпруга на Асен.
Тодор Петров с. Поганово- Царибродско + 1932, убит. Брат на Асен Николов. 
Райко Ангелов [*с. Борово, Царибродско + 28 февр. ?, Белград], обесен в затвора. 

# в. Български запад, 1942, бр. 5 и сн. за Райко.
вж Стефан Христов - Гърчето /*Царибродско ?/. Спомени
вж Енциклопедия Цариброд.